Определение № 260123 от 19.02.2021, Окръжен съд - Хасково

О П Р Е

Д Е Л Е Н

И Е

№ ......... 19.02.2021 г. гр. Хасково

ОКРЪЖЕН СЪД

ХАСКОВО …..…………………………………………………… отделение на седемнадесети февруари…..…………………………. две хиляди двадесет и първа година в открито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

ЧЛЕНОВЕ : Г. Г.

КАПКА ВРАЖИЛОВА секретар

……………………………………………………………………………………………. прокурор …………………………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия Пейкова ………………………………………………..

В.гр.дело №. 797 …........... по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.64 ал.2 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 260168/08.01.2021 г., подадена от М.С.М. от гр. Д*, въззивник по В.гр.д. № 797/2020 г. по описа на ХОС, с която е направено искане за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба. Ведно с молбата е подадена касационна жалба вх. № 260169 от 08.01.2021 г.

Молителката М. твърди,че е пропуснала да обжалва постановеното но ОС Хасково въззивно решение в срок, т.като са били налице особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Твърди,че при получаване на съобщението за постановеното решение упълномощеният от нея адв. Х. я уведомил,че няма да работи до м. януари с оглед риска от заболяване от COVID19. Самата тя била поставена под карантина, а в последствие проведено лечение по протокола за COVID19. Твърди,че поради влошеното й здравословно състояние била в невъзможност да осъществи контакт с някой и да подаде в указания срок касационна жалба. Моли съда да постанови определение, с което да бъде възстановен срока за подаване на касационна жалба против постановеното въззивно решение.

В срок не са постъпили писмени отговори от Ж.Д.И., въззивник в производството и от С.В.Д. и Т.В.К.- въззиваеми в производството.

Молителката не се явява в съдебно заседание.

Въззивницата Ж.Д.И. не се явява в съдебно заседание и не взема становище по молбата.

Въззиваемите

С.В.Д. и Т.В.К. не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по молбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тахната съвкупност и във връзка с доводите, изложени от молителката, приема за установено следното:

В.гр.д. № 797 по описа на ХОС за 2020 г. е образувано по въззивна жалба, подадена от М.С.М. и Ж.Д.И., двете със съдебен гр. Д*, ул. „ Ц* Б* I“ № *, ет.*, офис*, адв. Г. Х. против Решение № 233 от 06.08.2020 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д.

№ 1520/2019 г.по описа на съда.

С Решение № 260071 от 16.11.2020 г., постановено по делото, ХОС е потвърдил Решение № 233 от 06.08.2020 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 1520/2019 г.по описа на съда.

Съобщение с акта на съда е връчен на молителката М.М. на посочения съдебен адрес на 25.11.2020 г. и е получено от адв. Х.. Срока за подаване на касационна жалба изтича на 29.12.2020 г.- вторник, първия работен ден след 25.12.2020 г.,който е неработен ден. В този срок не е постъпила касационна. Такава е подадена на 08.01.2021 г., ведно с молбата по чл.64 ал.2 от ГПК за възстановяване на срока.

Представени от молителката и приети в съдебно заседание са писмени доказателства, а именно предписание на РЗИ изх. № 1905/08.12.2020 г. медицинско направление от 04.01.2021 г. и болничен лист от 06.01.2021 г.

Видно от цитираните документи е,че молителката М. е била поставена под карантина за периода от 08.12.2020 г. до 17.12.2020 г. и е била в отпуск поради общо заболяване в периода от 06.01.2021 г. до 10.01.2021 г., с диагноза „ Остър бронхит.Неуточнен“ , при режим „ домашен“

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Подадената молба с правно основание чл.64 ал.2 от ГПК е процесуално допустима. Съгласно чл.64 ал.3 от ГПК молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В случая не е налице изрично уведомяване на страната за пропуснат срок, поради което следва да се приеме,че молбата по чл.64 ал.2 от ГПК е редовно подадена. Заедно с нея е подадена и касационна жалба, с приложени към нея изложение на касационните основания и документ за внесена ДТ.

Преценена по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С разпоредбата на чл.

64, ал. 2 ГПК е уредена възможността за възстановяване на пропуснатия от страната, установен от закона или определен от съда, срок, при доказване, че пропускането му се дължи "на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее". Т.е. изискването е не само обстоятелствата да могат да бъдат определени като особени и непредвидени, но и страната да не е могла да ги преодолее. Едва при кумулативното наличие на горепосочените изисквания, би била основателна молбата за възстановяване на пропуснатия срок.

Особените и непредвидени обстоятелства се дефинират от правната теория и установената съдебна практика, като такива, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната, и които са й попречили да извърши следващото се процесуално действие, в рамките на целия определен срок, т. е. в продължение на същия, тя следва да е била обективно лишена от възможността да упражни процесуалното си право, а пропускането на срока да е единствено в резултат на настъпилите непредвидени обстоятелства.

Молителката М. навежда доводи за възникнали особени и непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, възникнали във връзка с поставянето й под карантина и в последствие заболяване на самата нея и проведено лечение, както и с отказ от страна на упълномощителят й да изготви жалбата,предвид опасността от заразяване с COVID-19 .

По въпроса кои обстоятелства са

"особени и непредвидени" по смисъла на чл.

64, ал. 2 ГПК, за да послужат като основание за възстановяване на срока за извършване на определено процесуално действие, съществува трайна съдебна практика / определение № 26/21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на I г. о., определение № 11/05.01.2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г. на IV г. о., определение № 2 от 01.02.2012 г. по ч. т. д. № 928/2011 г. на II т. о., определение № 340/16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г. на I г. о. и др/. В съдебната практика обобщено е възприето разрешението, че "Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.

64, ал. 2 ГПК" е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини като природни бедствия, социални катаклизми, болест, злополука, внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт, както и други обективни обстоятелства (които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени) да извършат обвързаното със срок процесуално действие. Принципно поставянето под карантина и заболяването на молителката могат да бъдат преценени като „ особени и непредвидени“ по смисъла на чл.64 ал.2 от ГПК обстоятелства. За да бъде обаче преценена като основателна молбата следва такива обстоятелства да са съществували и за процесуалния представител на страната, от една страна и от друга - да е налице кумулативно и другата предпоставка – страната и неиния процесуален представител да са в обективна невъзможност да ги преодолеят.

На първо място няма представени доказателства, видно от които да е процесуалният представител на страната адв. Х. да е бил в обективна невъзможност да подаде касационна жалба в законоустановения срок. Няма представени доказателства и за това пълномощното да е оттеглено / пълномощното от 19.10.2020 г. е да послужи пред всички инстанции л.21/ или да е налице отказ от пълномощно по смисъла на чл.36 от ГПК. Няма представени доказателства адв. Х. да е бил в обективна невъзможност поради заболяване или др., което да му е попречило да изготви и подаде в срок касационна жалба.

Липсата на доказателства в тази насока дават основание на съда да направи извода,че по отношение на пълномощника на страната адв.

Х. не е съществувала никаква обективна пречка да изготви касационната жалба, която да подаде по пощата или да предаде на страната да бъде депозирана в съда в срок.

На следващо място от представените от молителката доказателства се установява, че тя е била поставена под карантина за периода от 08.12.2020 г. до 17.12.2020 г. - предписание на РЗИ изх. №

1905/08.12.2020 г. Няма данни в периода от 25.11.2020 г. до 08.12.2020 г. и в периода след отпадане на карантината – 17.12.2020 г. до 29.12.2020 г., когато изтича срока, молителката М. да е имала здравословни проблеми, които да са от такова естество,че да й пречат да упражни правото си да подаде касационна жалба. Доказателства за здравословни проблеми се сочат за периода от 04.01.2021 г. до 10.01.2021 г., който период обхваща и лечение от пет дни в домашни условия, но този период е след като вече е бил изтекъл срока за подаване на касационна жалба, поради което и следва да се приемат като ирелевантни, от една страна. И от друга страна тези доказателства не сочат на тежко здравословно заболяване. Или за период от 11 дни, от получаването на съобщението с акта на съда до поставянето й под карантина и в периода след това до изтичането на срока на 29.12.2020 г. - още шест дни, в които не се включват почивните дни във връзка с коледните празници, няма данни молителката да е била във влошено здравословно състояние или да са били налице други особени и непредвидени обстоятелства, които да не е могла да преодолее и съответно това да е препятствало подаването на касационна жалба в срок.

С оглед на изложеното следва да се приеме,че подадената молба за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.

№ 260168/08.01.2021 г., подадена от М.С.М. от гр. Д*, въззивник по В.гр.д. № 797/2020 г. по описа на ХОС, с която е направено искане за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба против постановеното по делото съдебно решение.

Определението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:

1/

2/