Решение № 100 от 12.05.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Враца, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20231400500110 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 698 от 24.11.2022 г. по гр. д. № 609/2022 г. на Районен съд – Враца е признато за установено, че Ц. К. И., с ЕГН **********, от ***, дължи на „Топлофикация – Враца” ЕАД гр. Враца, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми, за които е издадена заповед № 1340/20.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2260/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, а именно: сумата от 810,85 лв. на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, представляваща ¼ идеална част от начислената стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2021 г. за имот на адрес:

***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 138,04 лв. на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до 27.06.2022 г., като е отхвърлен предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 138,32 лв. като неоснователен.

Решението е обжалвано в частта с която исковете са уважени от Ц. К. И., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателката твърди, че по делото няма представено никакво доказателство, ответникът да е вещен ползвател на процесния имот. Доказано било, че вещни ползватели на имота били Т. И., собственик на ½ ид. ч. от имота и А. И., на която ищецът открил партида. Всички фактури, отчети и документи на 1 ищеца доказвали неизгодният за него факт, че потребител на енергията в имота е А. И..

Неправилно бил определен и претендираният дял от ½, след като жалбоподателката притежавала ¼ идеална част от имота. Съдебната практика била категорична, че потребител на топлинна енергия били единствено вещните ползватели на имота с надлежен документ нотариален акт или договор за покупко продажба на имот и подадена декларация за откриване на партида. При съществуване на вещно право на ползване относно топлоснабдявания имот, неговият титуляр-потребител бил задължен за плащане – на доставяната топлинна енергия, а не формалния собственик. Основанието за облигационна обвързаност на ищеца и ответника не била хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а тази на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. При наличие на лице обявило облигационни отношения с ищеца, то същото било вещен ползвател, а не другите формални собственици. Изброяването в нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не било изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, този правен субект дължал цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Откриването на индивидуална партида на ползвателя било договор между това трето лице и топлопреносното предприятие. Независимо от притежанието на собствеността и вещното право на ползване било видно, че подадена молба - декларация представлява договор между подалото я лице и топлопреносното предприятие и то дължало сумата за доставената енергия. Съдът неправилно признал за установени и претендираните суми за лихва, след като ищецът не ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не установил изпадането в забава на ответниците за този период, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явявала неоснователна. Длъжникът изпадал в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинната енергия в 30 - дневен срок от публикуване в сайта на дружеството на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 2, чл. 32, ал. 1 и ал. 2 и чл. 33, ал. 4 от Общите условия. По делото не били ангажирани доказателства, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение за процесния период по уредения в общите условия начин. Иска отмяна на решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

2

Пред районен съд – Враца ищеца „Топлофикация – Враца” ЕАД гр. Враца е предявил срещу ответницата Ц. К. И., иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца парични суми, за които е издадена заповед № 1340/20.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2260/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, а именно: сумата от 810,85 лв. на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, представляваща ¼ идеална част от начислената стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2021 г. за имот на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 138,32 лв. на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до 27.06.2022 г..

В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответницата Ц. К. И., в който се оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в него.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства. Изслушана е съдебно - техническа експертиза, чието заключение е прието от съда.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Установява, се от приложени по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца, че същите са действали в процесния период. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 от същият член дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок, след датата на издаване на дебитни известия, като ал. 6 от чл. 32 от ОУ предвижда, че при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, на основание на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Видно от представен по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че на 28.04.1988 г. процесният имот е закупен от К.

К. И. и Т. К. И. въз основа на заповед № 660/18.04.1988 на Председателя на ИК на ОбНС – гр. Враца.

По делото е приложено копие от кадастралната карта с данни от КРНИ от 13.10.2022 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота ***, в което е отразено, че собственици на процесния имот при равни права са К. К. И. и Т. К. И..

Установява, се от приетото по делото удостоверение за наследници на К. К. И., че последният е починал на 27.11.2018 г., като е оставил наследници по закон: А. Ц. И. – 3 съпруга, и ответницата Ц. К. И. – дъщеря.

По делото е приложена справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответницата, в която е отразено, че към 27.06.2022 г. същата дължи главница в размер на 810,85 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2021 г. и лихва за забава в размер на 138,32 лв..

Установява, се от приложеното ч. гр. д. № 2260/2022 г. по описа на РС – Враца, че по депозирано от ищцовото дружество заявление против ответницата, е издадена заповед № 1340/20.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 810,85 лв. – главница, представляваща ¼ идеална част от начислената стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2021 г. за имот на адрес: ***; 138,32 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до 27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.07.2022 г. до изплащане на вземането; 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като срещу нея е постъпило възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, с което е заявено изтичане на погасителна давност за процесните вземания. След указание до заявителя е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

От заключението на събраната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, представлява жилище с адрес ***. Сградата е в режим на етажна собственост. През процесния период от имота в *** е потребявана топлинна енергия за отопление и БГВ, като имотите са топлоснабдени от абонатна станция ***. Отчитането, дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия в АС *** е извършвано в съответствие с изискванията на нормативната уредба въз основа на извършени отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено разпределение на отчетената топлинна енергия. В имота е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация – общи разходи на база отопляемия обем на имота по проект и за битово горещо водоснабдяване. За отоплителните сезони, предмет на анализ в заключението, в имота е осигуряван достъп за отчитане на показанията на наличните в имота уреди – водомер за топла вода. Уредите, монтирани на отоплителните тела, са с дистанционно отчитане.

Изготвяни са изравнителни сметки за процесния период, по които не са открити подавани писмени възражения. Посочено е, че в процесния период дължимата цена на топлинна енергия възлиза на претендираната от ищцовото дружество – 810,85 лв. Вещото лице е дало заключение, че размерът на лихвите за забава върху ¼ идеална част от общото задължение за периода от 31.08.2019 г. до 27.06.2022 г. е 138,04 лв.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

4

За да бъде уважен предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на задължения за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на облигационно правоотношение между страните по валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия, в т.ч. обстоятелството, че процесният имот е топлофициран, и обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на топлинната енергия; реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения период; начина на извършване на дялово разпределение; количеството потребена топлинна енергия в процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.