Решение № 45 от 28.03.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Велики Преслав, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20213610100702 по описа за 2021 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от М. СВ. Г. срещу КР.

ИВ. К. кумулативно обективно съединени искови претенции с пр. осн. чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете на ищцата, определяне на местоживеенето му при нея и относно личните отношения между детето и ответника, иск за издръжка на детето с правно основание чл. 143, .ал. 2 от СК и иск за издръжка за минало време за периода от 07.12.2020 год. до 07.12.2021 год. по чл. 149 от СК. В исковата си молба ищцата сочи, че с ответника живели на семейни начала от 2012 год. до месец септември 2019 год. Излага, че от семейното им съжителство имат родено едно дете – Е.К. И.а. Ищцата твърди, че отношенията между него и ответника се влошили след раждането на тяхното дете. Релевира, че през периода на съвместното им съжителство ответникът не работил, а финансова подкрепа семейството получавало от майката на ищцата. Навежда твърдение, че от раздялата им с ответника до настоящия момент живее заедно с детето Е. и дъщеря си от предходна връзка (Н.) в жилището на нейните родители в град С.. Твърди, че от месец септември 2019 год. до настоящия момент ответникът не е заплащал издръжка за малолетното си дете. Счита, че необходимият размер на ежемесечната издръжка за детето възлиза на 300 лева, като намира, че 200 от тях следва да бъдат плащани от ответника, а 100 – от ищцата. Твърди, че ежедневно подсигурява джобни на детето в размер на 4 лева. Сочи, че заплаща ежемесечна такса в стола на посещаваното от детето учебно заведение. Излага, че детето често участва в олимпиади, за които също се дължат такси. Моли съда да постанови решение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете да бъде предоставено на нея, местоживеенето му да бъде 1 определена при нея, като в полза на детето бъде присъдена ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законовите основания за изменение или прекратяване на така присъдената издръжка. Предлага да бъде определен режим на лични контакти между детето и баща му, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя (с преспиване), 1 месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден. Предявява претенция с пр. осн. чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати в полза на малолетното дете издръжка за минало време, за периода от 07.12.2020 год. до 07.12.2021 год. в размер на 2160 лева (по 180 лева за всеки изминал месец). В съдебно заседание ищцата се явява лично заедно с процесуалния си представител като поддържа исковата си претенция и моли да бъде уважена.

В законоустановения срок ответникът депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че е съгласен страните да постигнат споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 2 от СК. Изразява несъгласие с претенцията по чл. 149 от СК като заявява, че е изплащал издръжка на детето през 2021 год., но издръжката е била давана на ръка на ищцата. Моли искът с пр. осн. чл. 149 от СК за осъждането му да заплати сумата от 2160 лева, представляваща издръжка за минало време за периода от 07.12.2020 год. до 07.12.2021 год., да бъде отхвърлен. Ответникът се явява лично и с процесуалния си представител в последното по делото открито съдебно заседание като заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли исковата претенция по чл. 149 от СК да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверени е за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0783/ 17.06.2013 год. на Община Шумен, страните по делото са родители на детето Е.К. И.а, родена на 15.06.2013 год.

Не е спорно между страните, че същите са заживели на семейни начала от 2012 год. и са се разделили фактически през месец септември 2019 год., като детето е останало да живее при своята майка.

По делото е представена Служебна бележка изх. № 101/ 30.11.2021 год., издадена от Директора на СУ „Св.св. Кирил и Методий“, гр. С., от която се установява, че детето Е.К.

И.а е ученичка в 2а клас, дневна форма на обучение и посещава занятията редовно.

От приложеното Решение № 79/14.04.2014 год., постановено по гр.д. № 485/2013 год. по описа на РС – Велики Преслав, влязло в законна сила на 01.05.2014 год. и представеното Удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 830/30.07.2004 год. става ясно, че ищцата има още едно дете – Н. Ивайлова Н.ова, родено от предходно съжителство с друг мъж, по отношение на което упражнява родителските права.

Изготвен е и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Велики Преслав изх. № ПР/Д-Н-ВП/ 11-006/08.02.2022 год., от който се установява, че жилището на адреса в 2 гр. С., ул. „Н.а Й. Вапцаров“ № 1 представлява едноетажна къща, собственост на бабата по майчина линия – С.Г.Г., състояща се от 4 стаи – хол, детска стая, спалня и кухня. Стаите са обзаведени с необходимите ел. уреди за едно домакинство и мебели. За децата има самостоятелна стая, обзаведена според нуждите и възрастта им. Хигиенно-битовите условия са много добри. Детето Е., както и сестра й Н. към момента се отглеждат от майката.

Посетено е и жилището на ответника, находящо се в гр. С., ул. „Генерал Скобелев“ № 23, като е отразено, че представлява двуетажна къща, състояща се от по 4 стаи на етаж – хол, детска, спалня, кухня, баня и тоалетна. Къщата е собственост на бабата по бащина линия – Еленка Димитрова И.а. Отбелязано е, че ищцата работи като хигиенист и получава месечно трудово възнаграждение в размер на МРЗ. Работното време е от 08:00 часа до 17:00 часа, пътува от и до работното си място със служебен транспорт. Отразено е, че в почивните дни реализира допълнителни доходи от събиране на трюфели в размер на около 300 лева месечно. Допълнителна финансова подкрепа ищцата получава от своята майка, която от дълги години работи в Испания и регулярно й изпраща парични средства. Ответникът работи на частна практика в сферата на дърводобива и получава месечен доход от дейността си от около 750 лева.

Посочено е, че Е. е много привързана към майка си и баща си. Гостува често на баща си с приспиване, където се среща и с баба си Еленка, с която са в много добри взаимоотношения.

Е. обича много и по-голямата си сестра Н..

Представено е допълнително споразумение № 36/05.01.2022 год. към Трудов договор № 406/29.01.2018 год., трудовия договор и служебна бележка изх. № 446, от които е видно, че ищцата работи на длъжност „Чистач“ и получавала месечно брутно трудово възнаграждение в размер на МРЗ.

Пред съда ответникът декларира, че работи в областта на дърводобива и реализира месечен трудов доход в размер на около 750 лева.

По делото са разпитани трима свидетели – свид. А. и Ю., водени от ищцата и свид. И.а, водена от ответника.

Според първата група свидетели, водени от ищцата, последната е много грижовна майка.

И двамата са категорични, че ищцата М. е тих, спокоен човек, обичащ силно децата си.

Грижи за тях полага единствено тя. И двамата свидетели са разбрали от шщцата, че след раздялата през 2019 год. ответникът не е изплащал издръжка за Е.. Ищцата им разказала за една случка на Нова година през 2021 год., когато детето получило за подарък 45 лева, които били взети от баща й.

На показанията на тази група свидетели се противопоставят показанията на свидетелката, водена от ответника. Същата излага, че страните по делото са в много добри отношения.

Сочи, че детето Е. често гостува на баща си. Разказва, че когато се разболее, лекарствата се купуват от него. Навежда твърдения, че бащата на детето редовно осигурява средства за издръжката му – веднъж миналата година дали пари на ищцата, но свидетелката не видяла точно колко, платил сметката в заведението, в което Е. празнувала рождения си ден предното лято около 300 лева, дал на учителката от училището на Е. сумата от 400 лева за 3 летен лагер. Излага, че ответникът купувал на детето якета, ботуши, като тъй като якетата са закупени отдавна, вече са умалели на детето, а обувките се разлепили. Купил й колело от Швейцария и телефон „Самсунг“. По отношение на подаръка от 45 лева заявява, че тя лично е дала тази сума за закупуване на подарък на детето, но тъй като магазините били затворени, парите останали у сина й. След това парите били дадени на детето, като свидетелката лично се е обадила на ищцата, за да я попита дали това е така.

Пред първоинстанционния съд са изслушани и двамата родители. Ищцата заявява, че желае тя да полага грижи за отглеждането на детето. Счита, че при нея детето се чувства добре. Излага, че има работа и постоянни трудови доходи, което й помага да отглежда както Е., така и Н.. Ответникът не се противопоставя упражняването на родителските права по отношение на детето Е. да бъдат предоставени на майката. Съгласен е и с предложения от ищцата режим на лични контакти, който бащата да осъществява с детето. Изразява готовност да изплаща ежемесечна издръжка за в бъдеще в размер на 200 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска за предоставяне упражняването на родителските права следва да се вземат предвид интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици, социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители, помощ на трети лица и др.

Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че детето Е.К. И.а е родено по време на съвместното съжителство на страните.

Не е спорно, а се установява и от събраните гласни доказателства, че родителите са разделени от повече от 2 години. Също не е налице спор относно обстоятелството, че от момента на раздялата, детето Е. живее заедно с майка си в дома на бабата по майчина линия в град С..

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че детето има изградена силна емоционална връзка, както със своята майка и членовете на разширеното й семейство, така и със своя баща и баба си по бащина линия. Установи се също така, че майката е годна да отглежда детето си, като по отношение на критерия родителски капацитет, настоящият съдебен състав счита, че предимство следва да се даде на майката. Относително ниската възраст на детето Е. (8 години) предполага нуждата му от непосредствена майчина грижа.

Освен това детето е от женски пол, което в общия случай (като настоящият казус не прави изключение) означава, че майката е по-пригодна да го отглежда и възпитава. И двамата родители работят като получават постоянни доходи. Същевременно се установи, че голяма финансова помощ оказва майката на ищцата, която работи в чужбина и разполага с възможността да подпомага парично дъщеря си и внучките си. Не се спори, че след раздялата на страните, детето Е. е останало да живее при своята майка, заедно със сестра си Н. и е свикнало с обкръжението и обстановката в дома й в гр. С..

В заключение, съобразявайки целият комплекс от обстоятелства, с оглед интересите на детето и като съобрази и обстоятелството, че ответникът не се противопоставя, съдът 4 намира, че упражняването на родителските права по отношение на Е. следва да се предостави на майката, като бъде определено местоживеенето й при нея.

Относно режима на лични контакти: