Решение № 260065 от 28.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ №260065 гр. Пловдив, 28. 04. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова възз.гр.д.№ 289/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, против Решение № 260132/16.12.2020г., постановено по гр.д.№ 869/2020г. от Районен съд –К., II гр.с., с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София е осъдена да заплати на С.М.О., ЕГН: **********, сумата от 1797.68 лева, представляваща допълнително брутно възнаграждение за положен извънреден труд от 240 часа, от която сума – 1617.91 лева – чиста сума за получаване след удържане на ДОД, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд към дневен с коефициент 1,143, за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.07.2020 г., до окончателно изплащане, както и сумата в размер на 243.14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г.; както и направените по делото разноски в размер на 350.00 лв, както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К., сумата от 181.90 лева, представляваща разноски по делото.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период от 24.07.2017 – 10.07.2020 г. Поддържа се приложението на Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР по отношение на процесния период, както и за неприложимост на общата уредба относно трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение.

Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С.М.О., ЕГН: **********.

С молба по делото въззиваемата страна, чрез пълномощника си адвокат М.С., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира присъждането на разноските по делото по договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

П.ският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът С.М.О. е завел искова молба, с която посочва, че е работил през процесния период в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР София, като е полагал труд в РСПБЗН – К. към РДПБЗН – П..

Твърди, че поради естеството на работата е полагал 24 часови дежурства, отчитани сумирано на тримесечие. Сочи, че с действалата преди Наредба № 8121з-407 от 2014г. е било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 1,143, което правило в последващата подзаконова уредба обаче липсвало, при непроменен откъм правила за работното време ЗМВР.

Това дава основание на ищеца да счита, че е налице празнота, която следва да бъде запълнена чрез субсидиарното прилагане на КТ и подзаконовите нормативни актове, уреждащи тази материя. Така за процесния период ищецът положил общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 (след преизчисляване на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) възлизал на 1975 часа, като разликата от 247 часа не бил заплатен от работодателя.

Ищецът моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати:

- сумата от 1 408 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд към дневен за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г.

- сумата в размер на 160 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г.;

- законна лихва върху сумата по главния иск, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.07.2020 г., до окончателно изплащане.

В хода на делото, с протоколно определение от 03.12.2020 г. е допуснато изменение на иска, на основание чл. 214 от ГПК, чрез неговото увеличаване, както следва:

- сумата от 1 408 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд към дневен за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., е увеличена до размер от 1797.68 лева;

- сумата в размер на 160 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г., е увеличена до размер от 243.14 лева.

Ответникът е оспорил исковете. Сочи, че приложим в случая е единствено ЗМВР. Претенцията на ищеца била неоснователна, защото Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Нито в ЗДС, нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ, а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. Ищецът бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР.

През периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, действала наредба, уреждаща въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, а именно: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016г. В тази наредба липсвали правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 и в случая бил неприложим реда предвиден в НСОРЗ.

С обжалваното решение Районният съд излага основни съображения, че между страните не е спорно обстоятелството, че за процесния период от 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението – МВР, като понастоящем изпълнява длъжността „***“ в група „***“ на РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ - К. към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, което се установява и от представената служебна бележка № 104700-587 от 30.01.2020г. на РД „ПБЗН“ – П..

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на база приложените по делото документи, в това число и представените от ответната страна платежни бележки и след направени справки и изчисления, имащи връзка с поставените задачи се е установило, че за периода 24.07.2017г. – 10.07.2020г. са отработени 202 дежурства с положен труд между 22.00 и 06.00 часа. Общо положеният труд през нощта (между 22.00 и 06.00 часа) е 1608 часа.

За процесния период няма преобразуване на нощен труд към дневен с коефициент 1,143. За периода 24.07.2017г. – 10.07.2020г. нощният труд преобразуван към дневен е 1838 часа. Не е извършвано плащане на допълнително възнаграждение за часовете нощен труд, превърнати в дневни с коефициент 1,143. ССчЕ установява положения из­вън­ре­ден труд при съпоставяне на работните часове с отработените за 3 месечен период в размер на 240 часа. Допълнителното възнаграждение за установените 240 часа извънреден труд, за периода 24.07.2017г.-10.07.2020г., което следва да бъде заплатено след превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 е в общ размер на брутно 1797.68 лева и сума за получаване след удръжка на ДОД – 1617.91 лева. Мораторната лихва изчислена върху всяко неплатено задължение - допълнително възнаграждение за 240 часа извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, е в размер на 243.14 лева.

Спорен в производството по делото е въпросът дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавни служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С разпоредбата на ал.3 е установено, че работното време на държавни служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.

Съгласно ал.7 на чл.187 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал.10 на същия текст, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавни служители в МВР се определят с наредба на вътрешните работи.

За процесния период, по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 10 и чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавни служители в МВР.

В Наредба №

8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването и обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143.