Определение № 1490 от 01.07.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1490 гр. София , 01.07.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско дело № 20211110135602 по описа за 2021 година намери следното: подадено е заявление издаване на заповед за изпълнение от Б...... срещу М........, чрез М........ – клон София. Заявителят твърди, че между него в качеството на застраховател и Ф............ в качеството на застрахован, е сключен Договор № 1132115877287151019 от 15.10.2019 г. за застраховане плащанията по договори за продажба срещу краткосрочен вътрешен търговски риск, в който фигурирало дружеството – длъжник. Във връзка с търговските си отношения, през месец юни 2020 г. Ф............ извършило доставки на М..........., за което издало фактура 63892 от 05.06.2020 г. на стойност 9116,56 лева. Тъй като М........ изпаднало в забава на плащане на тази фактура, Ф............ с декларация за просрочени плащания от 10.08.2020 г. е информирало заявителя за тази забава и депозирал претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Б...... изплатило по тази претенция сумата от 7791,58 лева на Ф............, след което предявило пред длъжника, чрез клона му в София регресното си вземане. Длъжникът погасил частично задължението си, като изплатил на заявителя сумата от 2000 лева.

Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи: съгласно чл. 20 от ТЗ по спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете могат да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона. В случая от твърденията на заявителя, се установява, че претендираното вземане е възникнало по регресно право на основание сключеният между заявителя и трето лице – Ф............ – договор за застраховка на плащанията по договори за продажба срещу краткосрочен вътрешен търговски риск. По делото не се установява заявителят и длъжникът да са встъпвали в преки отношения, напротив – отношенията им са опосредени от сключеният между заявителя и третото лице застрахователен договор, настъпването на застрахователно събитие и изплащането от страна на заявителя на застрахователно обезщетение по него.

С оглед на това настоящият състав счита, че разпоредбата на чл. 20 ТЗ не следва да намери приложение в случая. На общо основание, съгласно чл. 411, ал. 1 ГПК заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника. С оглед на това настоящият състав намира, че Софийски Районен съд е сезиран в нарушение на тази разпоредба. Затова производството по делото следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по компетентност на Районен съд – Видин, тъй като седалището на длъжника 1 се намира в неговия съдебен район.

Воден от горните мотиви и на основание чл.118, ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр.д. № 35602/2021 г. по описа на Софийски районен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Видин.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в 1седмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2