Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1527 от 27.07.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 8679/2016
Вид
Решение № 1527
Подписан
27.07.2017
В сила
31.07.2018
Състав
АТАНАС АНГЕЛОВ МАДЖЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София,

27.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря В. Христова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8679 по описа на СРС за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 152585/28.11.2016 г., подадена от „З.

– Н.И С.” СД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „М.“, ул. „**********.

Предявени са следните осъдителни искове при условията на обективно кумулативно съединяване:

1) иск по чл.327, ал.1 ТЗ във връзка с чл.

79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от

37 392,00 лв., ведно със законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното й плащане-представляваща остатък от уговорена продажна цена за изграждане на електронно-съобщителна мрежа, съгласно чл. 4.2.2. по смисъла на договор от 03.12.2015 г., за която е издадена фактура с № **********/05.05.2016 г.;

2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от

1 852,52 лв. – представляваща лихва за забава върху сумата от 37 392 лв., което обезщетение за забава е дължимо за периода от 03.06.2016 г. до 27.11.2016 г.

В исковата молба се твърди, че на 03.12.2015 г. страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на електронно-съобщителна мрежа /съоражение/, по което съглашение ищецът е имал качеството на продавач, а ответника такова на купувач. По смисъла на този договор ищецът е поел, като свое задължение да изгради и да прехвърли в собственост на ответника – един брой тръбна канална мрежа, заедно с ½ идеална част от изградените шахти, които са част от обект : „Електронно-съобщителна инфраструктура – подземна канална мрежа за осъществяване на далекосъобщителни мрежи на територията на ж.к. „М.Д.“ и ж.к. „К.“ в гр. Плевен, притежавани от продавача по договора. Уговорена е обща продажна цена от 82 000 лв. /без ДДС/, като след заплащане на аванса в размер на сумата от 10 000 лв. разплащанията стават поетапно, а именно след представяне пред купувача на приемо-предавателен протокол за извършени работи и издадена фактура. Между страните има съгласие за това, че плащането на цената следва да става в рамките на 14 дни, считано от представяне на фактура относно стойността на изграждането на съоражението при всеки един от етапите.

Така в периода от 04.04.2016 г. до 30.04.2016 г. от страна на купувача - „Б.“ ЕАД били приети без забележки СМР изпълнени от ищеца, за което се подписал и Акт Образец 14. Общата стойност на извършените в посочения период СМР е 31 600 лв. /без ДДС/, респективно 37 392 лв. /с ДДС/. Съобразявайки това дружеството-ищец издало фактура с №

**********/05.05.2016 г. относно посочената сума, която била изпратена чрез куриер на купувача и получена от последния на 20.05.2016 г. Посочва се, че на 03.06.2016 г. уговорения срок за заплащане на цената по фактурата от 14 дни, считано след получаването й е изтекъл, но плащане не било осъществено от адресата на договорното задължение в лицето на ответника. За да предотврати пристъпването към съдебно разрешаване на спора от ищеца се предприело действие по изпращане на купувача на напомнително писмо от 07.09.2016 г., но отново не последвало плащане на съдебно предявените вземания. Ищецът претендира и за присъждането на разноски.

Ответникът – „Б.“ ЕАД, ЕИК ******** в срока по чл. 367 ГПК се възползва от правото си да подаде писмен отговор срещу исковата молба на дружеството-ищец, като с него оспорва предявените искове при възражения, че същите са неоснователни и недоказани.

Признава, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на назованото в ИМ съоражение от 03.12.2015 г., както и това, че остатъка от уговорената продажна цена след заплащане на аванса по чл. 4.4.1. от договора ще се заплаща поетапно, а именно след представяне на приемо-предавателен протокол за извършени работи издадена фактура, като плащането следва да осъществи по банков път в 14 дневен срок. Навежда се възражението, че за да се породи вземането на ищеца, каквото същия сочи в ИМ е необходимо наличие на приети от ответника СМР, които да са обективирани в протокол, както и издадена фактура за стойността на тези дейности, която също да е получена от купувача по договора, като се отрича да е налице първото от кумулативните условия за възникване на вземането, а именно да е доказано изготвяне на приемо-предавателен протокол за извършени от ищеца работи, които са фактурирани в издадената фактура, по която се търси плащане. Опонира се, че акт образец 14, на които ищеца се позовава, като такъв осъществяващ функциите на документ удостоверяващ предаването и приемането на работата, всъщност е издаден на 18.05.2016 г., а фактурата е издадена по-рано на 05.05.2016 г., което показва, че тя е издадена към момент, които предхожда приемането на СМР и нещо повече тя била издадена въз основа на протокол от 03.05.2016 г., за които не са налице данни да е осъществено приемане на работата от ответника. Възразява се и относно това, че фактурата от 20.05.2016 г. е била надлежно връчена на ответното дружество, като се развиват съображения, че куриерската пратка чрез която се твърди да е била изпратена фактурата е адресирана до адрес, които не е идентичен с адреса на управление на ответника, съответно не ставало ясно какво е конкретното съдържание на въпросната пратка. Допълва се, че посоченото лице – С. Л., което е получило пратката към датата на получаването не е бил служител на ответното дружество.

Изложеното мотивира ответника да поддържа, че съдебно предявеното парично вземане не е изискуемо, а оттам и не е дължимо, което обосновава постановяване на решение, с което претенцията да се отхвърли, като недоказана по своето основание. Акцесорната претенция за заплащане на лихва се поддържа да е неоснователна, поради недоказаността на главното вземане.

Дружеството-ищец не упражнява правата си да подаде допълнителна искова молба по реда на чл. 372 ГПК, в какъвто смисъл му е предоставена процесуална възможност от съда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

На

03.12.2015 г. между ищеца и ответника се сключил предварителен договор за продажба на електронно съобщителна мрежа /съоражение/, като с това съглашение се постигнало съгласие от страните, че дружеството-ищец в качеството му на продавач ще изгради и прехвърли в собственост на ответника-купувач – един брой тръбна канална мрежа, заедно с ½ идеална част от изградените шахти, които са част от обект : „Електронно-съобщителна инфраструктура – подземна канална мрежа за осъществяване на далекосъобщителни мрежи на територията на ж.к. „М.Д.“ и ж.к. „К.“ в гр. Плевен, притежавани от продавача по договора. Цената за придобиване предмета на договора е договорено да възлиза на сумата от 82 000 лв. /без ДДС/, като същата ще се издължи от купувача на няколко етапа, а именно : авансово плащане в размер на 10 000 лв. платими в

10-днвен срок след подписване на обсъждания договор и представяне на фактура; оставащата продажна цена подлежи на поетапно разплащане след представяне на приемо-предавателен протокол за извършена работа и издадена фактура. Определен е срок от 14 дни за извършване на разплащанията след представяне на фактура за частта от цената отговаряща на етапа на изграждане на съоражението предмет на продажбата; последната вноска в размер на 10 000 лв. р уговорено да се разплати от купувача при кумулативно наличие на следните предпоставки – подписване на последния приемо-предавателен протокол за завършване на строежа, предоставяне на купувача на удостоверение за въвеждане в експлоатация на съоражението и прехвърляне на собствеността върху същото. В съдържанието на договора е въведено изменение с подписване на Анекс от 03.12.2015 г. относно това, считано от кои момент започва да тече уговорения срок за авансово плащане от страна на купувача на част от продажната цена, а именно прието е, че това е момента на започване на строителните работи и писмено уведомление на купувача за наличието на това обстоятелство.

Ангажирана е фактура с № ********** от 05.05.2016 г., която е издадена от продавача - „З. – Н.И С.” СД и има за получател ответника – „Б.“ ЕАД, като с нея е фактурирана сума в размер на 37 392 лв. / с вкл. ДДС/, като под основание за издаването и фигурира изявление – плащане по чл. 4.2.2. предварителен договор за продажба на електронно съобщителна мрежа /съоражение/ от 03.12.2015 г. и приемо-предавателен протокол за СМР от 03.05.2016 г.

Според ангажиран и приет за писмено доказателство Акт 14 за извършване на СМР касаещ дейности по обект „Оптична мрежа – кв. М.Д., гр. Плевен“ и обхващащ извършени дейности от 04.04.2016 г. до 30.04.2016 г. се установява, че количеството изградена канална мрежа е 3800 метра, което при единична цена в размер на 8,20 лв. формира обща стойност на изграденото трасе в размер на сумата от 31 160 лв. Цитираният акт 14 е приет на 18.05.2016 г. от лице с имена – А. О., за което е отразено, че е представител на купувача - „Б.“ ЕАД.

Приобщена по делото е товарителница с № *********, с която от ищеца е изпратена куриерска пратка с документи на 19.05.2016 г., като е удостоверено, че тази пратка е била получена на 20.05.2016 г. в гр. Стара Загора от лице на име – С.Л., който се е представил за служител на дружеството-получател на пратката. Относно това лице е представена заповед с дата -16.05.2016 г., с която трудовото му правоотношение с ответника е било прекратено при постигнато взаимно съгласие, като прекратяването е станало именно, считано от 16.05.2016 г. Тази заповед е била връчена на служителя, чието правоотношение се прекратява отново на датата – 16.05.2016 г., респективно е известена НАП с уведомление по смисъла на чл. 62, ал. 5 КТ, което е отразено във водения нарочен регистър на уведомленията относно прекратяване на трудовите договори спрямо служители на регистрирани осигурители.

Сред доказателствения материал събран по делото фигурира и писмо с датата 07.09.2016 г., с което ищеца отправя към ответника изявление с напомнителен характер, че съобразно договор от 03.12.2015 г. за изграждане на подземна канална мрежа за осъществяване на далекосъобщителни мрежи на територията на ж.к. „М.Д.“ и ж.к. „К.“ в гр. Плевен и издадена въз основа на него фактура от 05.05.2016 г. за сумата в размер от 37 392 лв. по протокол от 18.05.2016 г. няма предприето погашение чрез плащане въпреки, че уговорения срок от 14 дни след предоставянето на фактурата е изтекъл. Поискано е в рамките на 10-днвен срок от уведомяването му ответника да предприеме действия по доброволното разплащане на натрупаните към ищеца парични задължения сред които и това по упоменатата фактура от 05.05.2016 г. В кориците на делото няма данни това писмо да е достигнало до адресата му.

За да подкрепи исковата си претенция ищеца е представил и едностранно изготвена от него счетоводна справка за присъстващите в счетоводните му записвания парични задължения на ответното дружество, които за периода 04.04.2016 г. 30.04.2016 г. възлизат на 37 392 лв. Отново с идентична насоченост е и счетоводна справка за материалите изразходвани за извършване на СМР по предварителен договор за продажба на електронно-съобщителна мрежа от 03.02.2015 г.

От изслушаното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като неоспорено от страните и обективно и компетентно изготвено, се установява, че въз основа на осъществената от вещото лице проверка в счетоводството на ответното дружество и представените там документи е установено, че фигуриращите неизплатени суми от „Б.“ ЕАД към „З. – Н.И С.” СД по цитирания в ИМ договор възлизат на сумата от 37 392 лв. Именно по повод изпълнение на дейности по този договор „З. – Н.И С.” СД е издал фактура с

№ **********/05.05.2016 г. на стойност от 37 392 лв., която сума не е изплатена от „Б.“ ЕАД. В заключението е даден и отговор, че размера на лихвата за забава върху паричното задължение фактурирано с цитираната фактура за периода от 03.06.2016 г. до 27.11.2016 г. възлиза на 1849,12 лв.