Акт № 5044 от 05.11.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 915/2015
- Подписан
- 05.11.2015
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.419, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
Публикувай
Определение № 2016
Номер
2016
Година
27.5.2013 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
05.27
Година
2013
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Росен Василев
Секретар:
Величка Борилова Николай Грънчаров
Прокурор: като разгледа докладваното от
Величка Борилова дело номер
20131200500306 по описа за
2013 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.1 ГПК, във вр. с чл.419, ал.1 и 274 от с.к. и е образувано по частна жалба на «С-АН»Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление от гр.Г. Д., ул.»М. К.» № 24, представлявано от управителя С.А. Ц.насочена против Заповед за незабавно изпълнение № 2605 от 25.07.2012 г. на РС Г. Д., постановена по ч.гр.д. № 723/2012 г. по описа на същия съд, в частта за разноските й.
Поддържа се в жалбата, че посочените в цитираната заповед разноски по производството не се дължали от жалбоподателя, т.к. договорът за кредит, сключен с банката заявител, бил по реда на условията за предоставяне и обезпечаване на Проект «Гаранционен фонд за микрокретидиране», поради което на 26.07.2012 г. по негова сметка била преведена сумата от 16 470,47 лв.
Ето защо и дължимата сума по кредита била в размер на 9 268,99 лв. главница и 369,95 лв. лихва.
Над тази сума присъдените не се дължали, поради което и атакуваната заповед била незаконосъобразна.
Към жалбата е приложено извънсъдебно споразумение към договор за кредит № 478/18.07.2008 г. от 15.02.2013 г.
Ответната страна не е взела становище по жалбата.
Благоевградският окръжен в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното делото, доводите на жалбоподателя и ангажираните от ответника по жалбата пред настоящата инстанция писмени доказателства, намира следното:
Жалбата, инициирала настоящето производствое процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна – длъжника по заповедното производство в срока по чл.419, във вр. с чл.413, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна, по следните съображения:
Заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК пред районния съд е било образувано по заявление на “. Д.»ЕАД против дружеството жалбоподател за парично вземане в размер на 22 808,11 лв. главница, 2 033,36 лв. договорна лихва за периода 25.11.2009 г. – 22.07.2012 г., наказателна лихва 122,44 лв. за периода 25.06.2012 г. – 22.07.2012 г., заемни такси 274,63 лв. и сторените по делото разноски в размер на 504,77 лв. ДТ и 477,38 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и законната лихва върху главницата от датата на предяввяване на вземането.
Посочено е, че вземането произтича от договор за кредит от 19.10.2009 г., приложен към заявлението.
От последния се установява, че е кредит от сметен тип в размер на 25 000 лв. за покупка на МПС, компютърна конфигурация, ремонтни дейности и стоки, предоставя се като стандартен, по реда и условията за предоставяне и обезпечаване на кредита по Гаранционно споразумение с Българска Б. за развитие .
Заявлението е било придружено и от др.писмени доказателства, вкл. и покана известие от 08.05.2012 г., изходяща от Г.К. – пълномощник на банката заявител до дружеството жалбоподател, според която кредитъп е бил обявен за предсрочно изискуем, и към 09.05.2012 г. задължението е в размер на 7 417,27 лв., от които 5 500,35 лв. просрочена главница, 1 590,01 лв.просрочена лихва, 52,28 лв. такси закъснение и 274,63 лв. заемни такси.
Независимо от последното и т.к. според приложеното извлечение от счетоводните книги на банката от 23.07.2012 г. като остатък по кредита са посочени други суми, районният съд е издал исканата заповед за незабавно изпълнение именно за търсеното вземане в размерите, отразени в заявлението и извлечението.
Решаващият състав не обсъжда по същество приложеното с частната жалба, инициирала настоящето производство извънсъдебно споразумение, доколкото от една страна то следва датата на издаване на атакуваната заповед, а от друга – то не е скрепено с подписите на кредитора и длъжника по цитирания в него договор за кредит.
Благоевградският окръжен съд в решаващият състав намира, че при издаване на разпореждането си, с което е уважил заявлението за издаване на заповед по реда на чл.417 ГПК, вкл. и в атакуваната част относно разноските, районният съд е спазил стриктно всички установени от ГПК съдопроизводствени правила и е приложил точно материалния закон.
За претендираните и присъдени разноски по ч.гр.д. вземания са били представени съответните писмени доказателства – извлечение от счетоводните книги на банката, квитанция за платена ДТ и пълномощно в полза на юрисконсулта.
Последните изрично установяват размера на присъдените суми по главното вземане, както и по акцесорните такива, вкл. за претендираните разноски, като и възизвната инстанция намира, че същите са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане на длъжника.
Ето защо и възраженията на жалбоподателя за недължимост на вземанията в посочения в заповедта размер, към настоящия момент се явяват несъстоятелни.
Те са такива и поради факта, че приложеното към жалбата като доказателство извънсъдебно споразумение, в което посочения размер на задълженията съответства на тези, цитирани и от жалбоподателя, не носи подписите на страните по договора за кредит, респ. - не може да се цени като доказателства.
На самостоятелно основание решаващият състав намира за необходимо да посочи, че възарженията за недължимост, респ. - частична такава на присъденото в заповедното производство вземане е възаржение по съществото на спора и не може да бъде предмет на настоящето производство,чийто обхват е определен от нормата на чл.419, ал.2 ГПК.
Изложеното налага отхвърляне на жалбата.
Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА частната жалба на «С-АН»Е., ЕИК .., със седалище и адрес на управление от гр.Г. Д., ул.»М. К.» № 24, представлявано от управителя С.А. Ц.насочена против Заповед за незабавно изпълнение № 2605 от 25.07.2012 г. на РС Г. Д., постановена по ч.гр.д. № 723/2012 г. по описа на същия съд, в частта за разноските й.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: