Акт от 02.12.2021, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 265

Гр. Перник,

02.12.2021 г.

АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 491/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал.

1 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от К.Ж.М., ЕГН ********** *** против Решение КПК-56/24.09.2021 г., издадено от Директора на Териториално поделение – гр.

Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-105/25.08.2021 г. против разпореждане № 131-00-2947-3/17.08.2021 г. на ръководителя на осигуряваното за безработица при ТП – Перник на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО е отказано отпускането на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по заявление вх. № 131-00-2947/08.10.2020 г.

Жалбоподателката счита обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Сочи, че изводът за отсъствие на кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на право за изплащане на парично обезщетение за безработица, не съответства на действителната фактическа обстановка. Счита, че са налице всички, предвидени в КСО условия, за да и бъде отпуснато обезщетение за безработица. Твърди, че от 05.06.2013 г. до 31.01.2020 г. е работила в Република К. и била осигурено лице за риск безработица. През периода 01.09.2021 г. – 30.09.2021 г. е работила по трудово правоотношение в Република България, в ****ЕООД, където също е осигурявана на риска безработица. Искането към съда е да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалният си представител адв. Ц. поддържа жалбата. Моли съда да я уважи по подробно изложени в нея и в съдебно заседание съображения, както и да присъди направените разноски.

В съдебно заседание ответникът – Директор на териториално поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния представител юрисконсулт С., оспорва жалбата. Счита оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за законосъобразни. Искането към съда е да отхвърли оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 031-00-2947/08.10.2020 г., подадено в съответствие с изискването на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, жалбоподателката е поискала да и бъде отпуснато обезщетение за безработица, поради прекратяване на трудовото и правоотношение с **** ЕООД, считано от 06.10.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ .

Към него е приложена заповед № 001/06.10.2020 г. за прекратяване на трудов договор № 002/01.09.2020 г., от която е видно, че трудовото правоотношение на К.Ж.М. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 06.10.2020 г.

Приложено е и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002*. В него жалбоподателката е посочила, че е необходимо да бъдат удостоверени осигурителните и периоди в Република К., както следва: от 01.2020 г. до 30.08.2020 г.; от 01.2019 г. до 12.2019 г.; от 04.2018 до 12.2018 г.; от 05.2014 г. до 04.2018 г.; от 05.2013 г. до 11.2013 г.

Поради необходимостта да се съберат доказателства за осигурителните периоди в Република К. чрез изпращане на искане за електронен обмен на социално осигурителна информация, с разпореждане № 131-00-2947-1/14.10.2020 г. на ръководител а осигуряването за безработица и на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица.

На

10.08.2021 г. чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между Национален осигурителен институт и осигурителните институции на държавите членки на ЕС за прилагане на европейските регламенти в областта на социалното осигуряване и краткосрочните плащания, е получен структуриран документ U002, с който са потвърдени осигурителните периода на К.М., както следва: от 05.06.2013 г. до 30.11.2013 г., от 11.12.2013 г. до 05.05.2014 г., от 06.05.2014 г. до 31.05.2019 г., от 10.06.2019 г. до 30.09.2019 г., от 02.03.2020 г. до 31.03.2020 г.; от 13.04.2020 г. до 31.05.2020 г., от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г.

Във връзка с постъпил сигнал с № Ц 1042-13-54/15.10.2020 г. на директора на ТП- Перник е извършена проверка на последния осигурител на жалбоподателката - ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ж.к. ***,***,***. Установеното в хода и е отразено в констативен протокол № КВ-5-01-00961709/13.07.2021 г., съставен от контролен орган при ТП на НОИ – Б.. Констатирано е, че ****ЕООД, ЕИК **** не е подавало данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, има регистрирано фискално устройство, като за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. няма данни за регистрирани продажби от него. По сведение на управителя на осигурителя – М.Н.К., дейността на дружеството се е състояла в извършване на транспорт и К.М. е назначена на длъжност преводач. Видно от трудовия договор № 002/01.09.2020 г. жалбоподателката е работила на длъжност секретар, на пълно работно време и месечно трудово възнаграждение 3000 лв. В трудовия договор няма положен подпис на наетото лице. Подадено е уведомление в ТД на НАП – офис Б. на основание чл. 62, ал. 5 от КТ . Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 1/06.10.2020 г., считано от 06.10.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. В ТД на НАП – Б. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за прекратяване на трудовия договор на 01.10.2020 г.

Констатирано е разминаване на датата между справката към ТД на НАП и представената заповед от сигнал на ТП на НОИ Перник при регистрация на лицето за безработица от 06.10.2020 г., както и в длъжността, посочена в договора и длъжността, на която е назначено лицето, според обясненията на управителя. В разчетно-платежната ведомост за месец септември 2020 г. като отработени от К.М. са посочени 19 дни, осигурителният доход е 2850 лв., сумата за получаване 2211.54 лв. Няма положен подпис от лицето и няма представена ведомост за октомври. В трудовия договор трудовото възнаграждение е уговорено на 3000 лв., докато в регистъра на трудови договори към ТД на НАП е посочена сумата от 610 лв. От 01.01.2019 г. до момента на проверката осигурителят е подал осигурителни данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за две лица – жалбоподателката и още едно лице, назначено на длъжност ръководител транспортна дейност.

Ваз основа на така установеното са издадени задължителни предписания № ЗД-1-01-00961761/13.07.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Б., с които на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО осигурителят **** ЕООД е задължен да заличи подадените от него осигурителни данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за К.Ж.М. за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. и за Е.Д.П.за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. Те са връчени на управителя на дружеството-осигурител чрез изпращането им с пощенска пратка с обратна разписка на 21.07.2021 г. Няма данни да са обжалвани, поради което съдът приема, че са влезли в сила на 05.08.2021 г.

Определеният срок за доброволното им изпълнение е 17 работни дни, считано от получаването им и е изтекъл на 13.08.2021 г.

С писмо изх. № 1029-01-5112/05.10.2021 г. директорът на ТП – Б. на НОИ и поискал от ЦУ на НОИ – гр. София, дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“, на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващи се лица служебно да поиска заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

С писмо изх. № 1029-01-5112#2/12.10.2021 г. и. д. директор на дирекция „ИКТ“ при НОИ е уведомил директорът на ТП на НОИ – Б., че на 11.10.2021 г. са подадени 4 броя заличаващи декларации по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за **** ЕООД.

При това положение административният орган – ръководител на осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ е издал разпореждане № 131-00-2947-2/11.08.2021 г., с което е възобновил административното производство и с разпореждане № 131-00-2947-3/17.08.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО е отказал да отпусне обезщетение за безработица по подаденото от жалбопоадтелката заявление с вх. № 131-00-2947/08.10.2020 г. За да постанови този резултат е приел, че К.М. не е имала качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, тъй като осигурителят ****ЕООД не е извършвал дейност и тя не е полагала фактически труд при него.

Разпореждането е връчено на адресата на 17.08.2021 г. и той е подал жалба срещу него с вх.

1012-13-105/25.08.2021 г. В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО контролиращият административен орган е издал Решение № КПК - 56/24.09.2021 г., с което е отхвърлил жалбата. Решението е връчено на жалбоподателката на 24.09.2021 г. Срещу него е постъпила жалба с вх. № 1012-13-105#3/11.10.2021 г., предмет на разглеждане в настоящото производство.

В хода на съдебното оспорване жалбоподателката, чрез пълномощника си, е представила писмени доказателства, придружени с превод на български език, от които се потвърждава, че е била осигурявана в Република К., който факт не е спорен по делото.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх.

1012-13-105/25.08.2021 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от АПК и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.

Издадено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Перник на НОИ и в посочения в същата разпоредба едномесечен инструктивен срок.

Обективирано е в изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е.

От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура и споделя извода на издателя му за отсъствие на предпоставките по чл.

54а, ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО за отпускане на обезщетение за безработица.

Настоящият състав намира, решението на директора на ТП – Перник на НОИ за правилно и законосъобразно.

Правилен е изводът му, че разпореждане № 131-00-2947-3/17.08.2021 г. е издадено от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО – ръководител на осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ. Същото отговаря на изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. При провеждане на административното производство са спазени процесуалните правила, регламентирани в Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за безработица. Изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства и изясняване на всички относими факти и обстоятелства. Съответен на закона е изводът на административния орган за отсъствие на една от кумулативно изискуемите предпоставки за издаване на заявения от жалбоподателя административен акт – разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица. Те са уредени в разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Съгласно цитираната правна норма право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава.