Решение № 47 от 29.06.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Тополовград, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20222320100078 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от М. И. Д. с ЕГН ********** от с.Б., общ.Т., ул.С.К. № 16 срещу Г.И. В. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.**********, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 4/6 идеални части от поземлен имот 83, кв.46 по ПУП на село Х., общ.Т., с площ от 2700 кв.м., ведно с намиращите се в нещо къща и плевник

В исковата молба се твърди, че ищцата е внучка на починалата Д.Г.М. с ЕГН **********, починала на 20.06.2021 г. б.ж. на село Х., общ.Т.. Твърди се, че покойната е собственик на 4/6 идеални части от дворно неурегулирано място от 3300 кв.м., заедно с построените в него къща и плевня, съставляващо парцел I-214, кв.53 по плана на селото, като правото й на собственост се легитимира от брака й с Й.М., като се твърди, че този имот е купен през 1963 г. с нотариален акт № 119, том първи, рег.№ 196, дело № 271 от 02.07.1963 г. на Тополовградски народен съд. Съпругът й Й.М. е починал на 30.11.1983 г. и след неговата смърт се твърди, че починалата Д.М. е станала собственик на ½ идеални части от процесния недвижим имот и намиращите се в него 1 постройки, като се твърди, че предвид разпоредбите на семейния кодекс от 1968 г. идеалната част на Д.М. достига до 4/6 идеални части.

Твърди се, че Д.М. е съставила саморъчно завещание на 06.06.2014 г., с което същата е завещала на ответника по делото Г.И. В. въпросните 4/6 идеални части от имота и намиращите се в него постройки в с.Х., общ.Т..

Твърди се, че в последствие покойната М. е променила волята си и е решила да състави ново саморъчно завещание от 13.03.2020 г., но този път в полза на внучката си – ищцата по делото М. Д.. Видно от саморъчно завещание от тази дата покойната М. завещава същите 4/6 идеални части от имота и намиращите се в него постройки в с.Х., общ.Т., като отново посочва въпросния нотариален акт и по този начин може да се приеме, че саморъчните завещания завещават 4/6 идеални части от един и същ недвижим имот.

След смъртта на Д.М. ответникът е извършил процедурата по обявяване на първото саморъчно завещание, което е в негова полза пред нотариус и го вписва в Службата по вписванията към Агенцията по вписванията на 30.06.2021 г. В последствие декларира имота, като посочва, че притежава 5/6 идеални части от него, а сестра му В.Й.И.. притежава 1/6 идеална част от имота. Твърди се, че към момента на смъртта на г-жа М. ищцата не знаела за наличието на друго завещание, но и не е желала да се ползва от последното завещание, оставено от баба й. Същата към онзи момент е решила да не се ползва от тези права, а да остави двамата – майка си и вуйчо си да се ползват от този имот. Същата е решила да придружи майка си до Община Тополовград, където тя да декларира имота при равни квоти от ½ идеална част, но служителите на общината са отговорили, че имота вече е предекларирал от ответника в гореописаните идеални части, като им се отговаря, че ответникът е представил завещание от майка си, което е прието от данъчния инспектор. Несъгласна с така направеното деклариране, ищцата е обявила завещанието съгласно правилата на чл.27 ал.1 от Закона за наследството, след което на 23.12.2021 г. същото е вписано в Службата по вписванията – Тополовград.

Предвид на дотук изложеното за ищцата се поражда правен интерес да води настоящото дело.

Претендират се и направените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК 2

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 02.05.2022 г. В законоустановения срок същият е подал писмен отговор, в който заявява, че същият е допустим, но е неоснователен, като излага съображения в тази насока.

Ищцата – редовно призована, явява лично в съдебно заседание, заедно с пълномощника си адв.Ж. от АК – Ямбол.

Ответникът, редовно призован, явява се лично, заедно с пълномощникът си адв.М.К. от АК – Ямбол.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата М. Д. е внучка на Д.Г.М. с ЕГН **********, б.ж. на село Х., общ.Т., починала на 20.06.2021 г. Покойната е собственик на 4/6 идеални части от дворно неурегулирано място 3300 кв.м., заедно с построените в него къща и плевня, съставляващо парцел I-214, кв.53 от плана на село Х., общ.Т..

Правото й на собственост произтича от брака й с Й.В.М. с ЕГН **********, б.ж. на село Х., починал на 30.11.1983 г. Имотът е закупен от същия, видно от нотариален акт № 119, том първи, рег.№ 196, дело 271 от 02.07.1963 г. на Тополовградски народен съд. Със смъртта на Й.В.М. съпружеската имуществена общност е била прекратена като в следствие на това Д.М. е придобила ½ идеални части от горепосочения недвижим имот и намиращите се в него постройки в село Х., общ.Т., тъй като съгласно чл.13 от Семейния кодекс от 1968 г. /отменен/ недвижимите и движими вещи и права върху вещи придобити от съпрузите по време на брака принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити и служат за задоволяване на нуждите на семейството. Този нормативен акт, макар и влязъл в сила след покупко-продажбата има приложимост в отношенията между тях, тъй като съгласно чл.103 от него – „правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имущества придобити преди влизането му в сила от съпрузите при заварени бракове“. Останалата ½ идеална част се разделя поравно между наследниците и преживелия съпруг, тъй като съгласно чл.9 ал.1 от действащия към смъртта на наследодателя Закон за наследството – ДВ бр.275/22.11.1950 г. се регламентира, че съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

Видно от удостоверението за наследници наследодателя М. е оставил две 3 деца и един преживял съпруг – г-жа М. и от това следва извода, че всеки един от наследниците получава 1/6 идеална част от оставената от М. ½ идеална част от горепосочения недвижим имот. На база това се стига до крайния резултат, че Д.М. става собственик на 4/6 идеални части и по 1/6 идеална част имат дъщеря й В.Й.И.. и синът й – ответникът по делото Г. Й. В.. Със саморъчно завещание от дата 06.06.2014 година Д.М. е завещала на ответника Г. В. своите 4/6 идеални части от имота и намиращите се в него постройки.

Това се разбира от направеното от г-жа М. описание на имота, както и посочването на нотариален акт № 119, том първи, рег.№196, дело № 271/1963 г. на РС – Тополовград. В последствие починалата М. променя волята си и съставя ново саморъчно завещание с дата 13.03.2020 г., но този път в полза на внучката си – ищцата по делото М. Д.. Видно от това саморъчно завещание М. завещава същите 4/6 идеални части от имота и намиращите се в него постройки, като отново е посочен същият нотариален акт, с който е закупен имотът. След смъртта на Д.М., ответникът е извършил процедурата по обявяване на първото саморъчно завещание, което е в негова полза, пред нотариус и го е вписал в Службата по вписванията към Агенцията по вписванията на 30.06.2021 г. и в последствие предекларирал имота, като посочва, че притежава 5/6 идеални части, а сестра му В.Й.И.. притежава 1/6 идеална част. Към момента на смъртта на М. ищцата не е знаела за наличието на друго завещание и не се е ползвала от завещанието, оставено от баба й, а е решила да остави майка си и вуйчо си да ползват равни части от правата си по закон. При посещение в Община Тополовград, където майката на ищцата В.

И. да предекларира имота при равни квоти по ½ идеална част на нея и на брат си, са разбрали, че имотът вече е бил деклариран от ответника по делото, където 5/6 идеални части в негова полза се установяват и от издаденото удостоверение за данъчна оценка с изх.№ 788 от 01.12.2021 г. на сектор“Местни данъци и такси“ към община Тополовград, като в удостоверението е посочено, че делът на ответникът Г. Й. е 0,8333 идеални части, което съставлява 5/6 идеални части от собствеността. От същата данъчна оценка става ясно, че имотът е с променени данни и вече съставлява поземлен имот 83, кв.46, по ПУП на село Х. и е с площ от 2700 кв.м. Въпреки промяната на данните и квадратурата, имотът е идентичен с част от имота по гореописания нотариален акт № 119 от 1963 г., което става ясно от издадената скица № 569 от 01.12.2021 г. на Община Тополовград, като в тази 4 скица е отразено, че разликата в квадратурата между новия имот и този по нотариалния акт е вследствие на проведена регулация по стар план.

Несъгласна с така направеното предеклариране, ищцата обявила завещанието си, съгласно правилата на чл.27 ал.1 от Закона за наследството, след което на 23.12.2021 г. това завещание е вписано в Службата по вписванията – Тополовград под акт № 164, том първи, дело № 589 от 23.12.2021 г., вх.рег.№ 1025.

По делото бе назначена съдебно-графологична експертиза със задача: идентични ли са признаците на почерка при приложените саморъчно изписани завещания и дали подписите положени в завещанията и допълнително приложените документи са на Д.Г.М.. Заключението на експерта е, че ръкописните текстове на двете саморъчни завещания са с идентични признаци на почерка и са изписани от едно и също лице, което е Д.Г.М. и подписите положени в завещанията са изпълнени от Д.Г.М..

Видно от показанията на разпитаните в хода на производството трима свидетели е видно, че завещателката е била в недобро здравословно състояние, но същата не е била освидетелствана от медицински лица и по делото не се установи същата да е страдала от деменция, тъй като не е проведена такава процедура и ответниците не представиха никакви писмени доказателства в тази насока, като съдът счита че този факт може да бъде доказан само с наличието на ясна и конкретна експертиза която да е била извършена приживе и няма медицинско лице, което може да даде отговор на този въпрос след смъртта на човека.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е допустим и разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан, като следва да бъде уважен в частта си до 3/6 идеални части, като и двете завещания на ищцата и на ответника следва да бъдат намалени идеалните им части до размер от 3/6 идеални части.

Съображенията на съда са следните:

Съгласно чл.25 от Закона за наследството за да бъде валидно саморъчното завещание, то трябва да е написано, подписано и датирано от 5 завещателя. Тежестта за доказване истинността е за лицето, което се ползва от завещанието. Доколкото в производството по делото ответникът е оспорил истинността на саморъчното завещание съставено на 13.03.2020 г., както касателно саморъчното изписване от страна на завещателката, така и касателно положените три подписа в края на завещателните разпореждания.

Съдът счита, че в хода на производството ищцата доказа категорично истинността на това завещание. Същото е автентично и действително е произвело правно действие. Действителността му е свързана с цялото му ръкописно написване от самия завещател, с означение на датата и с полагане на подпис от завещателя, след завещателните разпореждания. Съдът намира това за установено от приетата по делото съдебно-графологическа експертиза, която дава категорични отговори, че ръкописните текстове и на двете завещания са с идентични признаци на почерка и са изписани от едно и също лице, което е Д.Г.М.. Подписите, положени в двете завещания са изпълнени от Д.Г.М.. В завещанието изразената воля на завещателката е ясна и недвусмислена и не са налице добавки или формулировки, които да будят съмнение в действителното намерение на наследодателката да завещае нейното имущество 4/6 идеални части на внучка си. Встъпвайки на категорични извод на вещото лице, настоящият състав приема, че са спазени изискванията на чл.25 от ЗН и възражението с правно основание чл.42 б“б“ от ЗН се явява неоснователно.