Решение № 1115 от 13.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330115498 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.

Ищецът К. Л. Х., ЕГН: **********, от град П., ул. „***********“ № ***, вх. ***, ет.

***, ап. ***, чрез пълномощник ЕАД Д. М., е предявил против „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Незабравка” № 25, ет. 5, представлявано от управителя Б. К. Б., иск за признаване на установено, че клаузата на чл. 9 ал. 1 от договор за паричен заем № *********** г., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 350, 11 лева, е нищожна, на основание чл. 10, чл. 19 от ЗПК и чл. 142 ал. 1 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на ****** г. между страните бил сключен договор за паричен заем № *******, за сумата от 1 000 лева, по който се дължала такса „бързо разглеждане“ в размер на 350, 13 лева. Тази клауза обаче се явявала нищожна, неравноправна и не била индивидуално уговорена. Съгласно т. 7.3. от ОУ произнасянето по искането за кредит и одобрението трябвало да приключат до 2 часа. Това бил обаче дълъг срок за преглед на документи при бърз кредит, а и било чудно как изпаднал в нужда човек ще се съгласи да плати допълнително такса в размер на 35 % от сумата по заема. Таксата влизала в противоречие с добрите нрави, водела до оскъпяване на кредита и с нея се целяло единствено допълнителна печалба. Съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК не се дължали такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което таксата противоречала на императивните разпоредби на договора. Тази такса не била включена и в 1

ГПР, който с нея щял да надвиши размера по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, поради което клаузата се явявала нищожна. В този смисъл се моли за постановяване на решение. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се оспорва. Твърди се, че с въпросната клауза не се накърнявали добрите нрави, като в случая важали принципите на доброволност при договарянето (чл. 9 от ЗЗД) и за еквивалентност на насрещните престации. Тази такса не можела да се включи в ГПР, защото тя не била задължително условие за получаване на кредита, а се предоставяла по желание на потребителя. Клиентът бил информиран преди сключване на договора за нея и бил наясно с размера й. Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски. В с.з. страната също не се явява, но и тя представя писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за кредит с номер ************* г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 000 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 11 месеца, с такса за бързо разглеждане на документите в размер на 350, 11 лева, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 32, 55 %, при ГПР- 36, 38 %.

Като писмено доказателство по делото е приет договора за кредит.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за бързо разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно е в нарушение на закона и така накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В чл. 9 ал. 1 от договора е записано, че се дължи такса за бързо разглеждане (която в конкретния случай е в размер на 350, 11 лева), платима разсрочено с месечните 2 вноски.

Изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита- разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредитразглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин се плаща за права, които потребителят има- правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за бързото разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл.

10а от ЗПК. Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие със закона, на общо основание- чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, тя се явява нищожна, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

Отделно от това, недействителността на договора за потребителски кредит се обуславя и от неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 36, 38 %, а възнаградителната лихва- 32, 55 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от около 4 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е реалното му оскъпяване по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.

3

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от ЕАД Д. М., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването й на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 480 лева (вр. § 2а от ДР на Наредбата, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС). Тази сума обаче следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановява на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Незабравка” № 25, ет. 5, представлявано от управителя Б. К. Б.,, от една страна и К. Л. Х., ЕГН: **********, от град П., ул. „***************“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, от друга, че клаузата на чл. 9 ал. 1 от договор за кредит с номер ************* г., предвиждаща заплащането на такса в размер на 350, 11 лева за бързо разглеждане на кредита, е нищожна, поради противоречие със закона- чл. 10а ал. 2 от ЗПК и чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Незабравка” № 25, ет. 5, представлявано от управителя Б. К.

Б., да заплати на К. Л. Х., ЕГН: **********, от град П., ул. „*******“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева).

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Незабравка” № 25, ет. 5, представлявано от управителя Б. К.

Б., да заплати на ЕАД Д. М., БУЛСТАТ: ********, с адрес: гр. С., бул. „**********“ № ****, ет. ***, офис ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на К. Л. Х., ЕГН:

**********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

5