Решение № 5128 от 19.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5128 гр. Пловдив, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330101866 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Я. М. К., с ЕГН ****, с адрес: в гр. П., ул.

О. № **, ет. *, ап. * против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“, за признаване за установено спрямо ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 3749,23 лева, представляваща задължение по Договор за кредит от **** г., сключен между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, прехвърлено на ответника с договор за цесия от **** г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.07.2012 г. по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на ПдРС, в полза на първоначалния кредитор, във връзка с който е образувано изпълнително дело № ************., поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба се твърди, че В исковата молба се твърди, че след извършена справка за кредитна задлъжнялост в Централния кредитен ргистър към Българската народна банка ищецът установил, че има задължение към ответното дружество.

Съгласно справката, към 30.11.2023г. ищецът дължал сумата от 1873 лева.

Съгласно Удостоверение от 10.01.2024г. ищецът имал непогасени задължения по Договор за кредит от **** г. цедирано от Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД 1 на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от **** г. и към **** г. задължението възлизало на стойност 3749,23 лева. С уведомление от **** г. ищецът бил уведомен за цесията.

Твърди се, че за посоченото задължение бил издаден изпълнителен лист от ****г. по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС за сумата от 2676,91 лева. Срещу ищеца било образувано изп.д. № *******. С Разпореждане от 25.07.2012г. бил насрочен опис на 22.08.2012г., който не се състоял. Ищецът твърди, че за периода от 25.07.2012г. до 06.12.2016г. не са предприемани никакви изпълнителни действия, поради което именно в този период /от 26.07.2014г./ изпълнителното дело било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, макар същото да било прекратено с постановление на *** едва н 15.01.2024г. След прекратяване на изп. дело през 2014г. не били извършвани никакви изпълнителни действия, поради което ищецът счита, че задължението е погасено по давност.

Въз основа на гореизложените твърдения моли за уважаване на предявения иск и претендира присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за недопустимост, респективно- за неоснователност на предявения иск. Твърди се в отговора, че към датата на подаване на исковата молба цитираното изпълнително производство е прекратено, поради което за ищеца липсвал правен интерес от предявяване на иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждане на направените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заповед за изпълнение № 3744/19.04.2012 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № ****/**** г. на ПдРС, XVІІ гр. с-в, е издаден в полза на „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД, изпълнителен лист от 10.07.2012 г., по силата на който длъжникът Я. К., следва да заплати на кредитора сумата от 1622,70 лв. – главница, ведно със законните лихви връху същата, считано от 17.11.2011 г., както и сумата от 32,45 лв. – съдебни разноски.

С молба от 25.07.2012 г., кредиторът поискал и било образувано изпълнително дело № ******************. По същото били извършени редица справки за имуществото на длъжника. По изпълнителното делото са приложени – Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.09.2008 г. и Приложение 1 и 2 към него, сред които е посочено и вземането, по изпълнителния лист. С Разпореждане от 25.07.2012 г., съдебният изпълнител образувал *********** г., като е разпоредил да се извършат справки за доходите и имуществото на длъжника, насрочен е опис на 2 движими вещи в дома на длъжника за 22.08.2012 г. и е изпратено съобщение до последния за това, редовно връчено на 14.08.2012 г. С молба от 06.12.2016 г., ответното дружество, е поискало да бъде изготвена справка за наличието на регистриран трудов договор на длъжника, както и да бъде наложен запор на трудовото му възнаграждение, като се моли и да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. С Разпореждане от 14.02.2017 г., **** *****, е насрочил опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника на 31.03.2017 г., наложил е запор върху трудовото възнаграждение на същия, получавано от „Бомако“ ЕООД, както и запор на банковите сметки на длъжника в Юробанк България АД, Райфайзенбанк България ЕАД и Сосиете женерал експресбанк АД. С писмо от 28.02.2017 г., Сосиете женерал експресбанк АД, уведомило ***, че по изпълнителното дело е преведена сумата от 27,40 лв. На 02.03.2017 г., по изпълнителното дело, постъпило писмо от „Бомако“ ЕООД, с което съдебният изпълнител е уведомен, че длъжникът е с прекратен трудов договор, считано от 27.02.2017 г., съгласно Заповед № 155/27.02.2017 г., поради което и няма как да извършат изисканите удръжки. По изпълнителното дело, на 30.03.2017 г., постъпила молба от И. Н. С., с която е представила договор за наем, копие от нотариален акт за жилището и копие от опис на вещи, закупени от нея. Същата е заявила, че тя живее на този адрес и вещите са нейна лична собственост, поради което моли насроченият за 31.03.2017 г. опис на движими вещи да бъде отменен. С Разпореждане от 04.04.2017 г., е извършено разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми, както следва: 27,40 лв. на 23.02.2017 г., от Сосиете женерал експресбанк АД и 270,20 лв. на 20.02.2017 г. от Юробанк България АД.

Съгласно Разпореждането на съдебния изпълнител, на взискателя е преведена сумата от 74,66 лв. – такси по изпълнителното дело и 222,94 лв. – такси и разноски, по сметка на ***. С молба от 20.12.2018 г., взискателят, е поискал да бъдат извършени справки за трудовите договори на длъжника, както и налагане запор върху трудовите му възнаграждения или пенсия, при наличието на такава. В случай на липса на секвестируеми доходи от трудов договор/пенсия, моли да бъде направена справка в БНБ за наличие на банкови сметки и наложи запор на същите. С молба от 28.10.2020 г.

„Еос матрикс“ ЕООД, уведомява **** *****, че между него и „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД е сключен договор за цесия, като вземането по изпълнителното дело, е прехвърлено на „Еос матрикс“ ЕООД. Със същата молба, е поискано налагането на запор върху сметките на лицето в „Банка ДСК“. Уточнено е също така, че актуалният размер на задължението към 13.10.2020 г. е 3698,84 лв., от които: главница – 1622,70 лв., лихви в размер на 2064,35 лв., разноски в размер на 0 лв. и такси в размер на 11,79 лв. С молба от 26.05.2022 г., взискателят е поискал да се извършат справки за имущественото състояние на длъжника, както и да му бъде наложен запор на банкови сметки/трудови възнаграждения, ако има такива. С молба от 31.08.2022 г., е поискано налагането на запор на банковите сметки на 3 длъжника в Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София. С молба от 04.04.2023 г., е поискано извършването на справки за имущественото състояние на длъжника и налагане на запори. Същото е поискано и с молба от 22.12.2023 г. С Постановление от 15.01.2024 г., **********, е прекратил изпълнителното производство по изп. д. № **********, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По делото е прието като писмено доказателство и Удостоверение за непогасено задължение, изходящо от „Еос маткрикс“ ЕООД, от което се установява, че по договор за кредит от 25.10.2007 г., цедирано от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, на цесионера „Еос матрикс“ ЕООД, с договор за цесия от 26.09.2008 г., към 10.01.2024 г. задължението възлиза на стойност 3749,23 лв., приложено е и Уведомление за извършено прехвърляне на вземане, както и справка от регистъра на БНБ за кредитната задлъжнялост на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК искът следва да се основава единствено на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Това изискване не е свързано единствено с времето, а има значение да не се допусне преразглеждане на въпроси от предмета на делото, като по този начин се заобиколи забраната за непререшаемост на спорове, разрешени с влязло в сила съдебно решение.

Ищецът е навел възражение за изтекла погасителна давност.

За процесните вземания в полза на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, чийто правоприемник е ответникът, са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 10.07.2012 г. по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. Вземанията произтичат от договор за кредит. Следователно необходимият за погасяването им давностен срок е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, тъй като при договора за заем е налице неделимо задължение и договореното връщане на заема на погасителни вноски не трансформира договора в такъв за периодично и продължително изпълнение, а представлява частични плащания по него.

При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. Следва да се посочи, че е налице ново ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в сила от 28.03.2023 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемане на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като за тях давността започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

В настоящия случай, изпълнителното дело е образувано през 2012 г. /т.е. по 4 време на действалото ППВС № 3/1980 г./, това означава, че до 26.06.2015 г. макар и при висящ изпълнителен процес относно вземането по процесния изпълнителен лист, давност не може да тече. Така релевантни за делото са действията на *** и взискателя, извършени след датата на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което в т. 10 разяснява, че давността се прекъсва с всяко едно действие, насочено пряко към имуществената сфера на длъжника.

От материалите по изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ****, се установява, че валидни изпълнителни действия спрямо длъжника са извършени на 25.07.2012 г. /чрез насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника/; на 14.02.2017 г. /чрез насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника и налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника/; на 23.02.2017 г., по изпълнителното дело е постъпила сумата от 27,40 лв., от наложен запор върху банковата сметка на длъжника в Сосиете женерал експресбанк АД; на 20.02.2017 г., по изпълнителното дело е постъпила сумата от 270,20 лв. от наложен запор върху банковата сметка на длъжника в Юробанк България АД. С молби от 20.12.2018 г., 28.10.2020 г., 26.05.2022 г., 31.08.2022 г., 04.04.2023 г. и 22.12.2023 г., взискателят е поискал освен извършване на справки и предприемане на конкретни изпълнителни действия, а именно: налагане на запор на трудово възнаграждение/пенсия и на банкови сметки на длъжника, ако има такива. Тук следва да се отбележи, че не е необходимо предприетото действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116, буква „в” от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. В цитираното ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Нещо повече, съответното действие може и въобще да не бъде извършено, защото е от значение само то да е поискано от взискателя /следва да се посочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело на *** са възложени всички действия по чл. 18 ЗЧСИ, а след това с посочените по-горе молби, съответно от 2018 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г., новият взискател е посочил конкретни изпълнителни способи, които да бъдат предприети от ***** *****, а именно – запор на трудови възнаграждения/пенсия и на банкови сметки, като по този начин взискателят демонстрира своята активност в изпълнителния процес и тази страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ***, който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния изпълнителен способ. В посочения смисъл е и 5