Решение № 261942 от 23.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр. София, 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 6794 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение №

251792 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 29088/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 141 състав, е отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса предявеният от З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес: ***, срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********, с адрес: гр. София, ул. „********, иск с правно основание чл.

411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 515,80 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0300/18/234/500189, за застрахователно събитие, настъпило на 19.11.2018 г. в гр. Стара Загора, с включени ликвидационни разноски по определяне на обезщетението в размер на 15 лв.

Осъдено е ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на З. „А.Б.“ АД законна мораторна лихва в размер на 5,73 лв. за периода 23.05.2019 г. - 01.07.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 415 лв., представляваща съдебно - деловодни разноски, сторени пред първата инстанция.

С определение № 98611 от 22.05.2020 г. по гр. д. № 29088/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 141 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 5184903 от 07.11.2019 г., за изменение на решението в частта по присъдените в полза на ищеца разноски по делото. Определението е влязло в сила на 16.06.2020 г., видно от отбелязването в същото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД, чрез юрисконсулт Р. И., срещу решението в частта, с която въззивникът е осъден да заплати мораторна лихва в размер на 5,73 лв. за периода 23.05.2019 г. - 01.07.2019 г. и 415 лв. разноски в първоинстанционното производство.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Сочи се, че районният съд не е обсъдил представените по делото доказателства, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, тъй като с получената покана за доброволно изпълнение ищецът не е представил документи, обосноваващи искането за изплащане на обезщетение. С отговора на исковата молба са представени доказателства за това, че предявената покана за доброволно изпълнение не е окомплектована с всички необходими документи. С писмо № А315-1427 от 08.03.2019 г. ответникът е поискал да му бъдат представени документи, обосноваващи основателността на претенцията - настъпването на застрахователно събитие с участието на застрахован при ответното дружество водач, разходооправдателен документ за извършен ремонт, калкулация и снимки на увреденото превозно средство, като ищецът е бездействал и не е представил необходимите документи, а е предявил съдебна претенция. Поисканите документи са представени едва с исковата молба, поради което не може да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава. След проверка на представените документи последният е признал и изплатил застрахователно обезщетение в хода на процеса. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца З. „А.Б.“ АД, чрез адвокат Й.М., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва се, че са неоснователни доводите на въззивника, че не е изпаднал в забава, поради което и претенцията за мораторна лихва била неоснователна. По делото не е спорно, че ответникът е поканен извънсъдебно да заплати сумата по процесната щета, както и че е получил поканата и не е извършил плащане в рамките на 30 - дневния срок за доброволно изпълнение. Ответникът е заплати претенцията на ищеца на 01.07.2019 г. след завеждане на делото, но преди да получи препис от исковата молба на 22.07.2019 г., т. е. формирал е преценка за основателността на претенцията на ищеца и е заплатил същата именно на база предоставените преди процеса преписи от документи, като плащането е било възможно и в рамките на срока за доброволно изпълнение и преди образуване на делото. Посочва се, че ищецът е приложил към регресната покана всички необходими документи за произнасяне по основателността на претенцията, от което следва извод, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен. Претендират се разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса предявеният от З.

„А.Б.“ АД срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 515,80 лв., не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно в посочената част, като във връзка с доводите във въззивната жалба настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество претендира заплащане на регресно вземане от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Ищецът твърди, че е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането. Предявява иск за заплащане на сумата 515,80 лв. - изплатено застрахователно обезщетение (с включени ликвидационни разноски) по застраховка „Каско на МПС“ срещу ответника и акцесорно вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 515,80 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, при фактически твърдения, че след надлежно отправена покана за плащане на регресното вземане ответното дружество не е извършило плащане.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответното дружество заявява, че извънсъдебната регресна претенция за възстановяване на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е получена, като е образувана преписка по щета № 0410-110-0482-2019. Преписката е приключила с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 515,80 лв., за което е представено платежно нареждане от 01.07.2019 г. Ответникът сочи, че в законоустановения срок е разгледал претенцията на ищеца, но е установил, че тя не е окомлектована. В тази връзка с писмо изх. № А315-1427/08.03.2019 г. ответното дружество е изискало от ищеца „оригинален ДКП и оригинална фактура“, като същите са били представени едва с исковата молба. Поради това ответникът заявява, че не е изпаднал в забава, както и не е дал повод за завеждане на делото с оглед произнасяне по отговорността за съдебните разноски.

По делото е безспорно установено, че на

19.11.2018 г. в гр. Стара Загора е осъществено ПТП между автомобил „Мерцедес 310 Д“ с рег. № ********и автомобил „Шкода Фабия“ с рег. №********. Видно от констативен протокол за ПТП от същата дата виновен за настъпилото произшествие е водачът на автомобил „Мерцедес 310 Д“ с рег. № ********ВТ, чиято гражданска отговорност за нанесени вреди при управление на МПС към датата на настъпване на ПТП е застрахована в ЗАД „ОЗК - З.“ АД със срок на застрахователното покритие от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Увреденият автомобил „Шкода Фабия“ с рег. №******** е застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ - застрахователна полица № 18-0300/412/5000416, валидна към датата на ПТП. Въз основа на уведомление за щета при ищеца е образувана преписка по щета № 0300/18/234/500189, като след опис на щетите и извършен ремонт, на застрахования е изплатена сумата 500,80 лв., като допълнително са сторени и разноски за обработка на ликвидационната преписка в размер на 15 лв. Между страните не е спорно, а същото се установява и от представените по делото доказателства, че след отправяне на застрахователна претенция срещу ответника, извън дадения в поканата за доброволно изпълнение срок, с преводно нареждане от 01.07.2019 г. ответникът е заплатил на ищеца изцяло претендираната сума.

Спорно пред настоящата инстанция е обстоятелството дължи ли ответникът законна лихва върху платената главница от датата на подаване на исковата молба до погасяване на задължението. В тази връзка въззивният съд намира следното:

Видно от представеното по делото писмено доказателство - писмо изх. № 310-03-1484/13.02.2019 г. З. „А.Б.“ АД е предявило за плащане на ЗАД „ОЗК - З.“ АД общо 20 броя регресни претенции, една от които е и преписка по процесната щета № 0300/18/234/500189, приложена е и покана за доброволно изпълнение на посочената регресна претенция, с даден тридесетдневен срок за въстановяване на сумата по претенцията по посочена банкова сметка. ***а за датата, на която поканата е получена от ответното дружество. В постъпилия по делото отговор на исковата молба обаче ЗАД „ОЗК - З.“ АД е направило признание, че поканата е получена, в посочения срок за изпълнение са изискани допълнителни документи за преценка основателността на претенцията, които ищецът не е представил своевременно. Не е спорно обстоятелството, че погасяване на задължението от страна на ответника е извършено на 01.07.2019 г. - т. е. след депозиране на исковата молба и преди получаване на препис от същата, ведно с приложените към нея документи.

Съгласно чл. 412, ал. 1 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата за застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага доказателства, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на ПТП в случаите на застраховака „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите дикументи - чл. 412, ал. 3 КЗ. Кои документи са необходими, се установява от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 КЗ - това са доказателства, за чието снабдяване лицето не е правно затруднено и които имат съществено значение за определяне основанието и размера на претенцията. До представяне на такива доказателства, независимо от отправената покана, срок за плащане не тече.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/963df3a6-51bb-4815-a1ad-156a9db1cf5b