Решение № 948 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20261100501109 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба с вх. № 060897 от 19.11.2025г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, подадена от длъжника И. В. А., чрез адвокат С. Г., срещу разпореждане от 07.11.2025 г. по изпълнително дело № 20138410402465/2013., по описа на ЧСИ Н.М., в което е обективиран отказ за прекратяване на производството по посоченото изпълнително дело.

В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и немотивираност на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в продължение на повече от две години по изпълнителното дело не са били извършвани изпълнителни действия. Твърди че не е бил надлежно уведомен за образуваното изпълнително производство, както и че не е изпълнено задължението за 1 уведомяване по чл. 99 ал.3 от ЗЗД. Иска отмяна на отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото.

Взискателят по изпълнителното дело – „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в законоустановения срок по чл. 436, ал.3, изр.1 от ГПК е подал възражение срещу жалбата, с което я оспорва като неоснователна. Поддържа се, че наведени в жалбата доводи, че длъжникът не е получил уведомление за извършената цесия е не следва да бъдат разглеждани в хода на настоящото производство, тъй като тези действия не попадат в обхвата на чл. 435 ал. 2 от ГПК. Излагат се съображения, че не са налице и предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото по делото са извършвани и искани изпълнителни действия и липсва двугодишен период на бездействие на взискателя. С оглед на изложеното се иска частната жалба да бъде оставена без уважение, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78 ал.8 от ГПК.

ЧСИ Н.М. е изложил подробни мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които изразява становище, че частната жалба е допустима, но неоснователна. В мотивите си съдебният изпълнител приема, че искането за прекратяване на изпълнителното производство е неоснователно, доколкото по изпълнителното дело са извършвани и искани изпълнителни действия и не е налице двугодишен период на бездействие на взискателя по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази връзка в мотивите е изложена подробна хронология на действията по делото с позоваване на съответните страници от изпълнителното дело.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, становището по нея и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20138410402465/2013г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, е образувано по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД ЕИК 130697606, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.02.2013 г. по гр. д. № 42294/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 118 2 състав, срещу длъжника И. В. А., за сумите: 5 345.05 лева – главница ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, 2 961.48 лева - договорни лихви, 1 545.81 лева - наказателни лихви; 632.62 лева – присъдени разноски, както и разноските по изпълнението.

С разпореждане от 20.02.2013 г. е образувано изпълнителното дело, като са разпоредени действия по чл. 191 ДОПК – изпращане на съобщение до НАП за справка относно имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, както и изпращане на покана за доброволно изпълнение.

С разпореждане от 26.02.2013 г. е наложен запор върху вземанията за суми по банковите сметки на длъжника И. В. А., ЕГН: **********, в банките, изброени в разпореждането, а с разпореждане от 29.07.2013 г. е наложен запор върху 3 бр. моторни превозни средства, собственост на длъжника, като е изпратено съответното запорно съобщение.

С със запорно съобщение, изх. № 226961/29.07.2013 г. е наложен запор върху леки автомобили, собственост на длъжника.

С покана за доброволно изпълнение от 03.02.2015 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника.

С молба, вх. № 135488/25.08.2015 г. и последваща молба, вх. № 162752/ 16.10.2015г. БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК 202423225 /с предишно наименование „ КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ‘‘ ЕАД, ЕИК 202423225/ са се легитимирали като частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: 130697606, във връзка със сключен договор за прехвърляне на вземания

/цесия/ от 15.05.2015г,, поради което с постановление от 25.08.2015 г. на основание чл. 429 от Г'ПК същите са конституирани като взискател по делото, а производството по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД, е прекратено.

С Разпореждане от 01.02.2017 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, като до него е изпратена и съответната призовка. На 11.08.2017г. е подадена нова молба от страна на взискателя с искане за изпълнителни действия по отношение на длъжника, а с разпореждане от 19.04.2018 г. е насрочена нова дата за опис на движимите вещи на длъжника по изпълнението.

3

С молба от 01.02.2019 г. БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД са поискали да бъдат направени справки и да бъдат наложени запори на вземания, както и насрочването на дата за извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника. С последващи молби от 16.06.2020 г. и от 14.09.2021 г. взискателите са поискали извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника.

На 23.02.2022 г.е наложен запор върху вземанията за суми по банковите сметки на длъжника И. А. от Централна Кооперативна Банка АД.

На 15.02.2023 г. и на 04.09.2024 г. БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, отново са депозирали последващи молби за предприемане на изпълнителни действия.

Във връзка с депозираните молби от взискателя на 13.12.2024 г. е наложен запор върху вземанията за суми по банковите сметки на длъжника, дължими му от Изипей АД.

С разпореждане от 29.09.2025 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължими му от работодетеля „Арайз Ко“ ЕООД, ЕИК: 204101080. В изпълнение на запорното съобщение работодателят е започнал да нарежда суми по делото.

В тази връзка на 31.10.2025 г. длъжникът чрез адв. С. Г. е депозирал молба до ЧСИ Н.М. с искане делото да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С разпореждане от 07.11.2025 г. ЧСИ Н.М. е отказал да прекрати изпълнителното дело.

От изложената фактическа обстановка, установена от материалите по изпълнителното дело, съдът намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно цитираната разпоредба изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, като съдебният изпълнител само констатира настъпването му с постановление, когато установи наличието на съответните правнорелевантни факти.

4

Смисълът на тази правна норма е свързан със задължението на взискателя да проявява процесуална активност и да поддържа висящността на изпълнителното производство чрез искане за предприемане на изпълнителни действия. Движението на изпълнителния процес зависи от волята на взискателя, който определя дали и какви изпълнителни способи да бъдат приложени, включително чрез искане за повторение на неуспешни действия или за предприемане на нови такива. При липса на подобна активност в продължение на две години законът свързва настъпването на прекратяване на производството.

В настоящият случай се констатира двугодишен период, в който не са искани изпълнителни действия от взискателя, нито такива са предприемани от съдебния изпълнител. След налагане на запор върху автомобили на длъжника на 29.07.2013 г., следващото действие годно да прекъсне срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е молба, вх.№ 135488/25.08.2015 г., която е подадена обаче извън двугодишния срок. В тази връзка следва да се посочи, че самото насочване на опис на вещи на длъжника не е действие, с което се прекъсва перемтивния срок, като такъв ефект би имало единствено самото извършване на описа, каквото в случая не е налице.

Независимо от това обаче, съгласно установената съдебна практика, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже, а длъжен да изпълни искания нов способ. Единствената правна последица от настъпилата вече перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва длъжника. Пропускът може да бъде квалифициран като дисциплинарно дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела (така Решение №37 от 24.02.2021 г. по гр.д.

№ 1747/2020 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС.

Ето защо, при наличието на молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия от 25.08.2015 г. принудителното изпълнение по делото не следва да бъде прекратявано.

5

След молбата от 25.08.2015 г. взискателят е проявявал процесуална активност чрез депозиране на множество молби за извършване на изпълнителни действия, насочени към събиране на вземането. Такива действия включват налагане на запори върху банкови сметки на длъжника в различни кредитни институции, налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, както и искания за извършване на опис на движими вещи.

Във връзка с наведените в жалбата възражения за липса на уведомяване за образуваното изпълнително производство и за извършената цесия, съдът намира, че същите са извън предметния обхват на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва изчерпателно посочени действия на съдебния изпълнител, като в случая предмет на съдебния контрол е единствено законосъобразността на отказа за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради това възраженията, свързани с уведомяването за образуване на изпълнителното дело и за извършеното прехвърляне на вземането, не подлежат на обсъждане в рамките на настоящото производство.

За пълнота следва да се отбележи, че дори да се разгледат по същество, същите се явяват неоснователни, доколкото от материалите по изпълнителното дело се установява, че са предприети множество действия по уведомяване на длъжника чрез изпращане на покани за доброволно изпълнение и съобщения, както и че новият взискател е надлежно конституиран по делото въз основа на представен договор за цесия, съобразно изискванията на закона.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция, поради което отказът на съдебния изпълнител е правилен и законосъобразен, а подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

С оглед характера на производството по чл. 435 ГПК, съдът намира, че разноски не се дължат, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч.

6 разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител.