Решение № 2453 от 19.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2453 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330105271 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 12.04.2024г., подадени от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против А. А. И., ЕГН **********, с които са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл.

198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1161, 95 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 11.12.2019г.- 16.11.2023г. за имот, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № ** потребителски № **** и сумата от 162, 56 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 29.02.2020г.- 31.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /08.12.2023г./ до окончателното й заплащане и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8654 от 11.12.2023г., по ч.гр.д. № 18159/ 23г., по описа на Районен съд- Пловдив, III- ти бр. с-в, в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 25144/ 03.09.2024г., по ч.гр.д. № 18159/ 23г., по описа на Районен съд- Пловдив, III- ти бр. с-в (претенцията на ищеца е описана като се съобрази уточняваща молба вх. № 40464/ 12.04.2024г.- л. 16 от делото).

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 11.12.2019г.- 16.11.2023г. в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № **, е генерирал задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1161, 95 лв. Изтъква се, че ответникът е ползвател на услугите, доколкото е собственик на имота в процесния период. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период.

Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 162, 56 лв. за периода 1

29.02.2020г.- 31.10.2023г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Сочи се, че в процесния имот не е налице поставено годно измервателно средство, поради което са начислявани суми служебно като за двама обитатели- по 5 куб.м. за всеки един обитател (общо 10 куб.м. на месечна база). Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за горепосочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва изцяло исковете по основание и размер.

Възразява се, че ответникът няма качеството на потребител на предоставените от ищеца услуги, тъй като не е собственик или ползвател на имота. Възразява се, че неправилно ищцовото дружество начислява потребление служебно и то за двама обитатели на имота.

Изтъква се, че в представените по делото карнетни листове е отразен номер на водомер, поради което не би следвало да се начисляват суми служебно поради липса на поставено измервателно устройство в имота. Оспорва отразеното в издадените за процесния период фактури, като се излагат твърдения и че същите не са съставяни редовно. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на 2 издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Справката за неплатени задължения и фактурите не установяват, че лицето посочено в тях действително притежава качеството на „потребител“ на ВиК услуги, съответно, че е титуляр на вещното право на собственост или е ползвател на процесния имот.

Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество / л. 6 - 7/, в които е обективирано налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които обаче не носят подпис на потребителя срещу съответните показания (подпис не е положен от потребителя в нито една от отредените за тази цел графи от карнетните листове). Отделно от това, сами по себе си карнетните листове не удостоверяват възникването на правоотношение, тъй като се съставят и водят едностранно от ищцовото дружество.

В кориците на заповедното производство фигурира и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ- 09/ 11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на собственик на процесния водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № **, тоест че ответникът е страна по твърдяното правоотношение. Поддържаната от ищеца теза е, че ответникът А. А. И., ЕГН **********, фигуриращ в карнетните листове като титуляр на партидата, е собственик на процесния водоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2014 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съответно на имоти в етажната собственост.

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или ползва имота на облигационно такова.

Именно лицето, притежаващо някое е посочените качества е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или титуляр на право на ползване (било то вещно или облигационно) по отношение на процесния имот. Следователно, не би могло да се приеме, че ответникът (като сочен потребител) е страна по твърдяното облигационно правоотношение, възникнало с ищцовото дружество при Общи условия и с предмет доставяне (консумиране ) на питейна и отвеждане на канална вода.

За установяване на горното обстоятелство, по искане на ищеца, е изискана информация от Община П., относно подадените данъчни декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за процесния недвижим имот, находящ се на адрес гр. П., ул. „К.“ № **. В изпълнение на указанията на съда е постъпило писмо от Община П., с което се уведомява съдът, че за имота на адрес гр. П., ул. „К.“ № ** не са налице подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ /л.

3

77 от делото/. По делото не е представен и какъвто и да било друг документ, от който би могло да се изведе заключение, че ответникът е собственик или ползвател на процесния недвижим имот (по делото дори няма представено и заявление за откриване на партида, което да е подадено от ответника А. И.).

При изрично възложена с доклада по делото доказателствена тежест, ищецът не установи възникването на правоотношение между него и ответника с предмет доставяне (консумиране ) на питейна и отвеждане на канална вода. Съобразно изложеното, предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.

Тъй като вземането за заплащане на мораторна лихва е акцесорно, след като не се установи възникването на главно парично задължение, то следва да бъде отхвърлен и искът за заплащане на обезщетение за забава.

Предвид гореизложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени.

По разноските:

При този изход на делото, в полза на ответника се следват разноски на основание чл.

78, ал. 3 ГПК. В рамките на настоящото производство ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което и съдът не дължи допълнително обсъждане на този въпрос.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против А. А. И., ЕГН ********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл.

198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1161, 95 лв. /хиляда сто шестдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 11.12.2019г.16.11.2023г. за имот, находящ се в гр. П., ул. „К.“ № ** потребителски № **** и сумата от 162, 56 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 29.02.2020г.- 31.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /08.12.2023г./ до окончателното й заплащане и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8654 от 11.12.2023г., по ч.гр.д. № 18159/ 23г., по описа на Районен съд- Пловдив, III- ти бр. с-в, в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 25144/ 03.09.2024г., по ч.гр.д. № 18159/ 23г., по описа на Районен съд- Пловдив, III- ти бр. с-в.