Протокол № 260 от 19.02.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 260 гр. Варна, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20263100500123 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:05 часа се явиха:

Въззивното дружество „Димитров Билд“ ООД, редовно призовано, представлява се от адв. Хр. Х., редовно упълномощен и приет от съда от първа инстанция.

Въззиваемата страна Б. Й. Ш., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. Т., редовно упълномощена и приета от съда от първа инстанция.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 406 от 23.01.2026 година.

Адв. Х.: Поддържам въззивната жалба.

Адв. Т.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Оспорвам въззивната жалба. Запозната съм с Определение № 406 от 23.01.2026 г.

Адв. Х.: Запознат съм с Определение № 406 от 23.01.2026 г. Нямам доказателствени искания.

1

Адв. Т.: Представям и моля да приемете списък с направени разноски, ведно с договор за правна защита и съдействие.

Адв. Х.: Представям и моля да приемете списък с направени разноски, ведно с договор за правна защита и съдействие.

С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО

Адв. Х.: Моля да приемете жалбата ми за основателна срещу първоинстанционното решение, с основен мотив, че Районен съд не е положил достатъчно грижи, за да обсъди и анализира всички надлежно събрани от него доказателства. Не е обсъдил нашите възражения, доводите, твърденията ни, които сме направили, а е бил длъжен в мотивите си. Още повече, че ние се постарахме обстойно да се позовем в писмената защита на тях. В тази връзка, включително считам, че и писмените бележки, които изложихме като наше твърдение, становище, преди постановяване на съдебното решение, изобщо не са били огледани и анализирани твърденията ни в тях. Ето защо се наложи да поискаме от уважаемия съд да отмени решението на първоинстанционния съд с достатъчно подробни доводи. Искам с две – три думи да маркирам възраженията срещу жалбата ни на въззиваемата страна:

На първо място тя твърди и се опитва, домогва се да установи, че строителството не е извършено съгласно цитираната от вещото лице Наредба.

Напротив! Включително и съда в решението си, първоинстанционното решение установи, че цитираната Наредба РД-02-20-2 от 2017 г. има изменения, които изменения отстъпват в сила през 2023 г., съгласно допълнителните и заключителните разпореди при издаването им, т.е. след издаването, одобрението на строителните книжа, проектите и разрешението за строеж. Цитираното от въззиваемата страна изменение в Приложение № 30 /това желая изрично да го посоча/, не касае паркоместа в поземлените имоти.

То касае, съгласно Раздел V от Наредбата, касае в паркоместа, които са в уличната регулация, улиците на населените места, но не и вътре в поземлените имоти. Ето защо считам, че на първо място – Районният съд не е предвидил това изменение, не го е взел предвид, като такива разпоредби указващи задължения на строителя да спазва определени размери, не съответстват към действащата към момента на одобрението на строителните книжа, респективно Разрешението за строеж, размери.

На следващо място, следва да се има предвид, че безспорно е установено по делото и съдът сам го е приел, че е станало известно на въззиваемия за 2 невъзможността да използва паркомястото конкретно за неговия автомобил, за който той претендира в исковата си молба, още в края на май 2023 г. Това е след като той е закупил паркомястото, но и след като сградата и обектите са приети с Акт обр. 15, което е било през месец март 2023 г. Т.е. след завършването на строителството, предаването на сградата на възложителите, той е направил този неуспешен опит. Между другото това го приема не само съда, но и видно от отговора на въззивната жалба, това е прието и от въззиваемата страна, което го признава. Така, че ние считаме, че доколкото разпоредбата на Наредба 3 от 2003г. в чл. 1, ал. 4 казва, че съставените и оформените съгласно изисквания на Наредбата актове и протоколи имат доказателствена сила, включително и с въвеждането в експлоатацията и приемането на строежите, то в този случай въззиваемата страна е приела стоежа, който е предаден и обекта, който е закупила, така както е в Акт обр. 15 чрез своя пълномощник. Т.е. от датата на узнаването за невъзмжоността, за използване на този автомобил на придобитото от нея паркомясто, въззиваемата страна е изпуснала срока за завеждане на този иск. Отделно от това, това е било в края на май 2023 г., а искът безспорно е заведен през август месец 2024 г.

На следващо място, тази разпоредба, която Ви цитирах на Наредба 3 и подписа на пълномощник на въззиваемата страна при приемането на строителството, също определя преклудирането на този срок.

И не на последно място, също така, този срок е даден от закона, не за предаване на владението, както твърди въззиваемата срана, а за предаването на вещта, предаването на строежа. В конкретния случай на това паркомясто. А тази Наредба, за която говорих, точно това прави и с Акт обр. 15 се предава вещта, предава се строителството, предава се обекта от строителя на възложителя, респективно на собствениците. А съгласно тези законови разпоредби на ЗУТ и тази Наредба определено срокът е преклудиран.

Допълнително извършените, няколко след май 2023 г., неуспешни опити на въззиваемата страна да си паркира автомобила не променят абсолютно нищо. Щом не е могла да го паркира този автомобил, който между другото за съда предполагам е известно е Skoda Superb, а този автомобил е с големи размери, а пък могат да бъдат паркирани по – малки автомобили, включително и със среден клас, не всички от среден клас, това безспорно се доказа, но и със среден клас, значи това е възможно. А между другото, самият въззиваем е бил запознат, както от строителя, така и от трети лица, видно от събраните по делото доказателства, с първоначалната невъзможност да паркират голям автомобил на това място, респективно да го използва.

Въпреки това и въпреки, че му е предлагано друго паркомясто с по – големи размери, вече с Акт 16, въведена в експлоатация сграда и строеж той не го е 3 приел, а е избрал именно това.

Моля, както е написано и във въззивната жалба да отхвърлите първоначалния иска и да ни присъдите разноските.

Адв. Т.: По отношение на абсолютно всички направени възражения /те са коментирани, както с отговора на въззивната жалба, така много от тях са анализирани с исковата молба/, категорично нито първоинстанционният съд възприема, нито в хода по делото е безспорно установено, че невъзможността да се паркира е известна още месец май 2023 г. Точно обратното. В хода на съдебното дирене и в приетата експертиза в първоинстанционното производство и вещото лице, и от събраните гласни доказателства безспорно се установява, че е невъзможно да се паркира, но това е възможно да се установи едва след реален опит за осъществяване на процеса по паркиране. И не, не е вярно, че почти всички среден клас автомобили могат да бъдат паркирани. Точно обраното е твърдението на вещото лице и са направени опити, че всъщност единици са колите, които могат да бъдат паркирани от рода на „С1“ и аналогичен клас коли. Може би не разбрах колегата правилно, каквото твърди с това, че вещта или владението е предадено преди Акт 16, но така или иначе не е било възможно моят доверител да осъществи какъвто и да е опит да паркира автомобила си.

Всички възражения на доверителя ми са направени своевременно, непосредствено след узнаване, че вещта страда от недостатъци и съответно е изпратено надлежно с телепоща и съответно пък искът е предявен в законоустановения срок.

В този смисъл моля, да потвърдите първоинстанционното решение, което е правилно, законосъобразно, анализирало в цялост целия събран в хода доказателствен материал и моля, да ни бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодните разноски относно адвокатския хонорар.

Адв. Х.: В отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна на страница 6, абзац 2, изрично посочва кога за първи път ищецът неуспешно се е опитал да паркира собствения си автомобил. това е по едното възражение.

Второ – ЗУТ е специален за конкретния случай за предаване на владението или вещта. Владението не може да бъде предадено в друг срок различен от Акт обр. 16 или получаване на Разрешение за ползване.

Владението на вещта, защото тя не може да се полза по никакъв начин в съответствие със законовите изисквания. Но Законът за собствеността не говори за предаване на владението, а говори за предаване на вещта. Съгласно ЗУТ – чл. 43 от ЗУТ и Наредба № 3 от 2023 г., чл. 1, ал. 4 – вещта се предава на собственика с акт обр. 15, който е от март месец 2023 г., малко преди неуспешния опит на ищеца. Т.е. той е направил опита след като му е била 4 предадена вещта. Така, че между предаване на вещта и предаване на владението ЗУТ категорично прави разлика. И поради тази причина пълномощникът на купувача, на собственика се е подписал, че е запознат с тази клауза на закона, в самия Акт 15, последното изречение.

Адв. Т.: Цялата защитна теза се позовава именно, че опитът е направен след приемане на Акт обр. 16.

Адв. Х.: 15! Това сме твърдели.

Адв. Т.: В този смисъл са и събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства. Стефан Стефанов установи, кога за първи път са направили опит за паркиране след декември месец, след Коледните празници.

СЪДЪТ счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14:23часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5