Присъда № 730 от 13.12.2024, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 730 от 13.12.2024 г. по НОХД 12024/2023 г. по описа на СРС, НО, 108 състав

С обвинителен акт, внесен в СРС, Софийска районна прокуратура е обвинила С. И. Т. в това, че на 31.08.2022 г. около 15:00 ч. в гр. София, от фризьорски салон, находящ се на ул. „***“ № 20, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „***”, модел „***”, на стойност 2649,55 лв. /две хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ от владението на П. Д. С., собственост на „***“ ЕООД, представлявано от К. Д.

Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както следва:

С Определение по НОХД № 20702 / 2018 г. на Софийски районен съд, 97-ми състав, влязло в сила на 10.02.2020 г. е било одобрено споразумение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, при определен „строг режим“ на изтърпяването.

С Присъда по НОХД № 2789 / 2019 г. на Софийски районен съд, 109-и състав, влязла в сила на 24.06.2020 г. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, при определен „строг режим“ на изтърпяването.

С Определение по НОХД № 11463 / 2020 г. на Софийски районен съд, 13-и състав, влязло в сила на 09.06.2021 г. е било одобрено споразумение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, при определен „строг режим“ на изтърпяването – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

В разпоредително заседание страните не са направили искания производството да се разгледа по реда на диференцираните процедури, нито съдът служебно е установил наличие на предпоставки за това, поради което производството пред настоящия съдебен състав протече по общия ред.

По делото не е приет за съвместно разглеждане предявеният от ощетеното юридическо лице граждански иск и същото не е конституирано като граждански ищец по делото.

1

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа изцяло така внесения обвинителен акт, като счита, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин доказват повдигнатото обвинение. В подкрепа на тезата си изтъква показанията на свидетеля С., извършеното от последния разпознаване, при което подсъдимият е бил разпознат като лицето, с което свидетелят е разговарял, заключението на ВТЕ, както и показанията на свидетеля М. В., от които се установява, че скоро след деянието подсъдимият се е разпоредил с отнетия телефон, продавайки го на свидетеля В.. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание към минимално предвиденото в закона, като бъде определен първоначален строг режим на изтърпяването му.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Н. счита, че е установена отнетата вещ, нейната стойност, както и начинът на отнемането й. Моли съдът да прояви снизхождение, поради осъзнаването на вината от страна на подсъдимия и изразено съжаление. Пледира за по-леко наказание.

Подсъдимият не депозира обяснения по случая. В правото си на лична защита заявява, че не е вярно, че телефонът е напуснал страната, както и че не е вярно, че същият се намира в Сърбия. Посочва, че свидетелят В. е наясно, че телефонът не е в Сърбия.

В последната си дума изразява благодарност към съда.

Настоящият съдебен състав след анализ на събраните доказателства и доказателствени средства, като съобрази доводите и възраженията на страните намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. И. Т. е роден на **** г. в гр. София, ЕГН **********.

Същият е българин, неженен, с основно образование, безработен, с адрес гр.

София, кв. „***“, бл. ***

Към 31.08.2022 г. подсъдимият бил осъждан многократно, включително и със следните влезли в сила съдебни актове:

С Определение на СРС, НО, 97-ми състав по НОХД № 20702/ 2018 г., влязло в сила на 10.02.2020 г., било одобрено Споразумение, по силата на което подсъдимият Т. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК на 01.09.2017 г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.

С Присъда на СРС, НО, 109 състав по НОХД № 2789/2019 г., влязла в сила на 24.06.2020 г., подсъдимият бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б.

„Б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК в периода 24.08.2017 г. – 09.11.2017 г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца;

С Определение на СРС, НО, 13 състав, по НОХД № 11463/ 2020 г., 2 влязло в сила на 09.06.2021 г., е одобрено споразумение, по силата на което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ на 15.09.2019 г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.

На 31.08.2022 г. около 15:00 ч. подсъдимият С. И. Т. влязъл във фризьорски салон, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 20, стопанисван от „***“ ЕООД. По това време във фризьорския салон се намирали свидетелят П.

Д. С., който работил като фризьор и клиент, който бил обслужван от свидетеля С.. Подсъдимият попитал дали може да бъде подстриган, а свидетелят С. му отговорил, че трябва да изчака, тъй като работел с клиент.

Свидетелят С. и клиентът отишли в съседното помещение, за да бъде измита косата на клиента, като подсъдимият останал в помещението за изчакване. В последното било обособено място за изчакване на клиенти с масичка и два фотьойла. На масичката бил поставен служебен телефон марка „***”, модел „****”, с ИМЕЙ номер ***************, собственост на дружеството ***“ ЕООД с управител К. Д. Г.. Възползвайки се от отсъствието на свидетеля С. подсъдимият взел поставения на масичката телефон служебен телефон марка „***”, модел „*****”, с ИМЕЙ номер ***************. След като свидетелят С. се върнал обратно в помещението при подсъдимия, последният му заявил, че трябва да излезе, за да обмени валута, тъй като имал само чужда, след което и излязъл от фризьорския салон. Няколко минути по-късно свидетелят С. установил липсата на служебния телефон и се обадил свидетеля Г., за да я уведоми за констатираното. Свидетелката проверила местоположението на отнетия телефон чрез специално инсталирано приложение и локализирала същия в кв. „***“ на ул. „***“ и ул. „***“, след което при последващи опити за локализация установила, че телефонът бил изключен.

В началото на месец септември 2022 г. свидетелят М. Г. В. се срещнал с подсъдимия в ж. к. „***“, при което последният предложил да продаде на свидетеля откраднатия телефон. Запитан е взел телефона, подсъдимият отговорил, че е краден. Двамата се договорили за сумата от 40 лв., при което подсъдимият предал телефона на свидетеля В.. По-късно същия ден свидетелят В. продал телефона на непознат за него мъж в ж. к. „***.“ за сумата от 400 лв.

За отнетия телефон свидетелката Г. сигнализирала органите на МВР и било образувано досъдебно производство № № 227000 – 12305 / 2022 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. № 41487 / 2022 г. по описа на СРП. В хода на досъдебното производство подсъдимият е привлечен като обвиняем и впоследствие предаден на съд с обвинителен акт на СРП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства – свидетелски показания на П. Д. С., К. Д. Г., М. Г.

В., протокол от разпознаване на лица, протокол за доброволно предаване, 3 справка за трафични данни от „****“ ЕАД, фактура за закупуване на мобилен телефон,справка за съдимост на подсъдимия, съдебно-оценителна експертиза и видеотехническа експертиза.

Съдът намира, че не са налице противоречия в събраните и проверени доказателствени материали, а същите в пълнота изясняват релевантната фактическа обстановка. Съществени за установяване на включените в предмета на доказване факти са показанията на свидетеля П. Д. С., които съдът намира за обективни, добросъвестно депозирани и подкрепени от останалия доказателствен материал. В показанията си свидетелят изяснява, че лице от мъжки пол влязло във фризьорския салон, в който работел, поискал да бъде подстриган и тъй като свидетелят бил ангажиран с клиент помолил мъжа да изчака в помещение, в което върху маса бил оставен служебен мобилен телефон марка „***”, модел „****”. Свидетелят посочва, че излязъл от помещението за няколко минути, а след връщането лицето, което било в помещението му заявило, че ще отиде да обмени пари. Само няколко минути по-късно С. установил липсата на мобилния телефон. Свидетелят е категоричен, че при отиването му в другото помещение служебният телефон бил на масата в помещението за изчакване и докато се намирал в съседното помещение други лица не са влизали във фризьорския салон, тъй като той бил оборудван със СОТ и при отваряне на вратата се чувал звуков сигнал. Факт е, че в проведения разпит пред съда свидетеля заяви, че не си спомня определени обстоятелства, за които е дал показания в хода на досъдебното производство, а именно относно точната дата и час на събитията, както и адреса на фризьорския салон. Съдът отчете, че от датата на събитията до датата на депозиране на показанията му пред съда е изминал немалък период от време /около 2 години/, предвид което липсата на спомен относно тези детайлни е обяснима, но тя беше преодолЯ. чрез приобщаване на показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.281, ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Съдът се довери на приобщените показания като отчете, че същите са дадени кратък срок след събитията, за които се отнасят, когато споменът у свидетеля е бил най-запазен. Същевременно, по отношение на релевантните факти свидетелят депозира достатъчно добре съхранени спомени, пресъздава събитията ясно, точно и последователно, без противоречия, поради което съдът кредитира изцяло заявеното от С..

В синхрон с показанията на свидетеля е и заключението на ВТЕ, изследвала видеозаписи от процесната дата, направени с охранителни камери, насочени към входа на фризьорския салон. Видно от заключението на експертизата в периода между 14:55 ч. и 15:02 ч. на 31.08.2022 г. само едно лице от мъжки пол влиза и излиза от фризьорския салон. Въпреки невъзможността за извършване на лицево-идентификационно съпоставяне между подсъдимия и лицето от мъжки пол, което камерата заснема съдът намира, че по делото несъмнено се установява, че именно подсъдимият е лицето, което е влязло и излязло от фризьорския салон, респ. същият е лицето, отнело процесния телефон. За този свой извод съдът се довери на приетия по 4 делото протокол за разпознаване на лица, видно от който при извършеното процесуално-следствено действие свидетелят С. категорично е разпознал подсъдимия като лицето, което го попитало дали може да го подстриже и след напускането на което установил липсата на служебния мобилен телефон.

Преди провеждането на разпознаването свидетелят подробно е посочил по какви белези може да разпознае лицето и впоследствие е разпознал именно по тези белези подсъдимия.

Подкрепящи обвинителната теза са и показанията на свидетеля М. В.същият декларира познанство с подсъдимия и в разпита си пред съда посочва, че през лятото преди две години срещнал подсъдимия, който му предложил да закупи телефон „***“, модел ** или ***, за което свидетелят му заплатил исканата сума, а впоследствие продал на неустановено лице. Бяха приобщени и показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, в които В. прецизира времето на срещата си с подсъдимия- началото на месец септември 2022 г., както и сумата, за която закупил от подсъдимия мобилния телефон „***, както и сумата, за която впоследствие го продал.