Решение № 57 от 23.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Кюстендил, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500417 по описа за 2025 година

С постановеното решение №812/09.07.2025г. гр.д.№2709/2024г- от Районен съд Кюстендил се признава за установено , на основание чл.422 ГПК в отношенията между страните по делото, че А. Ю. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. "*******", бл. **, вх. **, ап. *** дължи на „Йеттел България „ ЕАД,( с предишно наименование „Теленор България“, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Младост“4, Бизнес парк София, сграда 6 сума в размер на 300 лв, от които 246.81 лева – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.06.2022г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A 22 5 G 128GB Dual Violet,дължими за периода от месец 11.2022г. до м.05.2024г., 53.19 лв, остатък от лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.06.2022г. във връзка с договорен абонамент за номер +*********, по силата на който абонатът е взел пакет от 5 бр. базови аксесоари:BASIC ACCESSORIES Hik Vision 160 GB, micro SD Class 10 92 MB/s; BЬЯСН ACCESSORIES ENERGIZER Max CIA 5 Earphones Black, Basik Accessories My Skreen Lite Glass Samsung Galaxy A 13 и Basik Accessories Ultron RealPower PB 2600 Alu, дължими за периода от м.11.2022г. до месец 05.2024г. С решението на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът А. Ю. Я., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "******", бл. **, вх. **, ет. **, ап. *** е осъден да заплати на „Йеттел България“ ЕАД с предишно наименование „Теленор България“,ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост“, 4, Бизнес парк София, сграда 6, сума в размер на 1060 лв, разноски за заповедното и исковото производство.

В срока за обжалване на решението по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.Б.И., пълномощник на А. Ю. Я., ЕГН **********. В подадената жалба се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, несъответствие със събрани по делото доказателства, обуславящо извод за необоснованост на решението.В жалбата е изразено становището, че 1 доказателствената тежест на ищеца е да докаже , че ответникът му дължи суми.Счита, че възможно е единствено доказване със съдебно – икономическа експертиза, каквато ищеца не е поискал и не е изслушана в производството.Допуска възможността това твърдение да бъде доказано и с други доказателства , тъй като сумата е под 5000 лв.Подържа становище, че всички вноски или почти всички вноски за предоставения мобилен апарат са платени, затова и мобилното устройство не е върнато, за което дори не е бил поканен, което би било и нелогично след като е платил по – голяма част от вноските.Счита, че ако за оператора има някаква опция да поиска обратно телефона, то същият е длъжен първо да покани ответника да върне устройството и ако последният не направи това в дадения срок, да поиска изплащане на левовата равностойност.Счита, че изложеното не е съобразено, което обуславя извод за съществено нарушаване на закона и неправилност на решението.Претенцията за мобилните аксесоари също определя за неоснователна, като счита, че тяхното наименование е следвало да бъде изписано на български език какъвто е единственият съдебен език.Възразява и срещу определените разноски в размер на 1060 лева, като намира за дължими заплатените от ищеца държавни такси в заповедното и исковото производство.Счита, че адвокатски възнаграждения не се следват тъй като сумите не са записани в окатски кочан , заради създаващите се по този начин предпоставки за укриване на данъци и осигуровки, поради това, че остават далеч от полезрението на финансовите органи, за което съдът не трябва да бездейства.Освен посоченото жалбоподателят декларира и своите намерения за в бъдеще за начина по който ще оформя адвокатските си възнаграждения.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на постановеното решение. В жалбата се съдържа и искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и след преглед на документацията в ищцовото дружество да отговори – към месечната такса, която ответника е заплащал на ищеца преди прекратяване на облигационното правоотношение за посочения в исковата молба период била ли е включена и сумата 12.99 лв представляваща дължима погасителна вноска за мобилния апарат „Самсунг Галакси“ и ако да колко погасителни месечни вноски е платил ответника на ищеца по Договора за лизинг на мобилен апарат, какъв е бил размера на договорения между страните за посочения в исковата молба период тарифен план , по колко лева на месец е дължал ответника на ищеца срещу предоставените му мобилни услуги - впоследствие исканот е оттеглено.

Препис от жалбата е връчен на ищеца в първоинстанционното производство – „Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283.В срок е подаден писмен отговор.В подадения отговор е обосновано становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че решението е валидно и допустимо, при правилно приложение на съдопроизводствените правила, материален и процесуален закон и в съответствие със задължителната съдебна практика.В отговор на доводите в жалбата, за недоказаност на задължението, се изтъква, че след като от първоинстанционния съд е бил направен доклад по спора , доказателствената тежест е разпределена, като на ищеца е указано да докаже наличието на валидни облигационни правоотношения , произтичащи от посочените в исковата молба Договори за лизинг с посоченото в тях съдържание,че е предал на ответника лизинговите вещи , мобилно устройство и 5 бр.базови аксесоари за свободно ползване в рамките на уговорените срокове, тяхната цена, както и нестъпила изискуемост на задължението да заплати уговорените лизингови вноски, а на ответника указано да представи доказателства за погасяване на задължението, че е платил сумите на падежа, върнал предоставеното му мобилно устройство и 5 бр. базови аксесоари както и останалите възражения на които се основава всички факти, които изключват, унищожават , прекратяват или погасяват претендираните права , договорът е подписан от потребитея, с подписа си той е удостоверил , че е 2 запознат със съдържанието му и приложимите Общи условия то при доказаност на обвързващи страните два Договора за лизинг, по силата на които за ползване на въззивника са предоставени посочените в решението мобилни устройства( описанието им е въпроизведено в отговора) при поето от същия задължение да заплаща месечни вноски в размер на 12.99 лв за мобилния апарат и 3.02 лв за базовите аксесоари, платими в срокове и при условия, посочени в Договорите за лизинг, налице е декларация, че наетите вещи са предадени на лизингополучателя, годни за употреба, с необходимите технически характеристики, то логично на основание чл.345, ал.1 ТЗ вр. с чл.233, ал.2 пр.1 ЗЗД е задължението дължимите лизингови вноски да бъдат платени, при настъпила изискуемост след издаване на съответната месечна фактура за отчетните периоди по договора за мобилни услуги и на падежа, указан във фактурата.В отсъствие на доказателства за плащане на уговорените по погасителния план вноски, след като определените срокове в които плащанията е трябвало да бъдат направени са настъпили, ответникът не е върнал мобилните устройство на ищеца, като лизингодател , нито е лишен от възможността да го ползва, предявеният иск според ищеца в производството е основателен и доказан.Обжалваното решение с което исковете са уважени според ответника следва да бъде потвърдено , допустимо, правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложен материален и процесуален закон и в съответствие със задължителната съдебна практика.В отговора се съдържа искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените за производството разноски, съобразно представен списък – адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв.

На основание чл.269 ГПК,въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.

(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

Като има предвид границите на дължимата от въззивния съд проверка и преценявайки събраните по делото доказателства при условията на чл.235 ГПК съдът прие за установено следното:

На основание чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите на които основава своите искания и възражения.

Твърдението за дължимостта на исковите суми е обосновано в исковата молба с твърдение за съществуващи сключени между страните Договор за мобилни услуги от дата 16.10.2010г. за мобилен номер ********* , Допълнително споразумение от 17.06.2022г., Договор за лизинг от 17.06.2022г., по който е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy A22 5G 128 GB Dual Violet на изпхлащане посредством 23 месечни лизингови вноски, в размер на 12.99 лв всяка, съгласно уговорения погасителен план, както и с правото след изтичане на 23 месечния срок на Договора срещу заплащане на допълнителна сума от 12.99 лв да придобие собствеността върху лизинговата вещ( чл.1, ал.2 Договор за лизинг).На 17.06.2022г. абонатът е 3 сключил втори Договор за лизинг за базови аксесоари, по силата на който са предоставени следните аксесоари: 5 бр. базови аксесоари, както следва:

BASIC ACCESSORIES HikVision 16GB microSD Class 10 92 MB/s; BASIC ACCESSORIES ENERGIZER Max CIA5 Earphones Black; BASIC ACCESSORIES Lexar USB 3.1 Flash Drive 16GB 130 MB/s; BASIC ACCESSORIES MyScreen Lite Glass SAMSUNG Galaxy A13 и BASIC ACCESSORIES ULTRON RealPower PB 2600 Alu на изплащане за 23 месечни лизингови вноски всяка в размер на 3,02 лева, съгласно уговорения погасителен план, както и с правото след изтичане на срока на договора да придобие собствеността върху лизинговите вещи, след заплащане на допълнителна сума от 3,02 лева. Твърди се, че всички срокове за плащане на дължимите месечни вноски са изтекли, също, че ответникът не е върнал мобилното устройство и са претендирани сумите, както следва: 246.81 лв – дължима цена по Договор за лизинг от 17.06.2022г., сключен във връзка с договорен абонаментен номер ********* за предоставеното мобилно устройство Samsung Galaxy A22 5G 128 GB Dual Violet включваща сумите 18 бр. лизингови вноски на стойност 233.82 лв, за периода м.11/2022г. – 05/2024г., и последната лизингова вноска от 12.99 лв или общо сумата 246.81 лв, и сума 53.19 лв – незаплатен остатък от лизинговите вноски по Договор за лизинг от 17.06.2022г.- 23 лизингови вноски по 3.02 лв.Допълнително в исковата молба се сочи, че в полза на ищеца са издадени Заповед №1047/26.08.2024г. и Изпълнителен лист за същите суми, ч.гр.д.№2104/2024г. Районен съд Кюстендил.

За доказване на твърденията си ищецът е представил посочените Договори, обективиращи уговорки с посоченото в исковата молба съдържание, относно предоставения мобилен апарат и аксесоари, чиято истинност не е оспорена, както не е оспорено и удостоверителното изявления в тях относно предоставените мобилни устройства.