Решение № 12204 от 23.06.2025, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 61806/2022
Вид: Решение № 12204
Подписан: 23.06.2025
Състав: ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА

Цитирани разпоредби

чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
чл. 139 · Закон за енергетиката
чл. 150 · Закон за енергетиката
чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
чл. 153 · Закон за енергетиката
чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
чл. 37 · Закон за правната помощ
чл. 30, ал. 2 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 12204 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110161806 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят в полза на „****“ ЕАД следните суми:

А. Г. П.: сумата от 3792.86 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, сумата от 693.19 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 26.10.2022г., сумата от 32.19 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 6.67 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020г. до 26.10.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2022г., до окончателно изплащане на задължението;

А. Г. П.: сумата от 316.07 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, сумата от 57.77 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 26.10.2022г., сумата от 2.68 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.56 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020г. до 26.10.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2022г., до окончателно изплащане на задължението;

С. А. П.: сумата от 316.07 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

15.09.2019г. до 26.10.2022г., сумата от 2.68 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.56 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020г. до 26.10.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2022г., до окончателно изплащане на задължението;

Г. А. П.: сумата от 316.07 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците като собственици, респ. наследници на собствениците на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителите не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, дължимостта на която в полза на топлопреносното предприятие била уредена в клаузата на чл. 36, ал. 1 от приложимите към правоотношението общи условия на ищеца. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения потребителите изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответника А. Г. П., с който предявените срещу последния искове се 2 оспорват като недопустими, доколкото имената на същия не били включени в протокола от общото събрание на етажната собственост за избор на дружество за дялово разпределение, както и в списъка на етажните собственици към него. С оглед на това е заявено искане за прекратяване на производството по отношение на посочения ответник. В условията на евентуалност исковете се оспорват като неоснователни поради погасяване на вземанията, техен предмет, по давност.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от останалите ответници.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място следва да бъде изяснено- така, както това е сторено в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, че доводите, с които в отговора на исковата молба от името на А. Г. П. е обосновано искането за прекратяване на производството спрямо него, нямат отношение към допустимостта на претенциите, а евентуално- към основателността на същите.

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от неоспорените от името на ответниците Договор от 01.11.1989г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти и удостоверение за идентичност на адреси с изх. № 68-00-183/24.02.2015г. по описа на ГИССофия, че на посочената дата Г. А. П. и А. Г. П. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к.

„***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, като при липсата на други данни и съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че в резултат от сделката всеки е придобрил право на собственост върху ½ идеална част от жилището. Съгласно представеното с исковата молба и неоспорено от ответниците удостоверение за наследници с изх. № 62/20.04.2018г. по описа на община Кюстендил Г. А. П. е починал на 08.04.2018г., като е оставил като свои наследници по закон своите синове А. Г. П. и А. Г. П., в резултат от което след смъртта на баща им същите са се легитимирали като носители на право на собственост върху процесния обект, както следва: А. П.- върху ¼ идеална част (1/2 част от притежаваната приживе от 3 баща му ½ идеална част- арг. нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН), а А. П.- върху ¾ идеални части от имота- ½ идеална част, придобита от него като купувач по сделката от 01.11.1989г. и ¼ идеална част- по силата на наследяването на баща му Г. П.. А. Г. П., от своя страна, е починал на 25.03.2020г., с което притежаваните от него към тази дата права и задължения са преминали при равни части- арг. от нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, към правните сфери на наследниците му по закон съгласно представеното удостоверение за наследници с изх. № РПД23-ВК88-530/15.05.2023г. по описа на Столична община, район „Подуяне“- А. Г.

П.- съпруга, С. А. П., Г. А. П. и Г. А. П.- деца, при което всеки от тях е придобил право на собственост върху 1/16 идеална част от процесния имот, респ. по ¼ част от задълженията на своя наследодател.

Ето защо, следва да се приеме, че през исковия период- от началото му до смъртта на А. П., последният и А. П. са били единствени собственици на процесното жилище, поради което и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ същите са били потребители на доставяната до имота топлинна енергия и поради това- материално легитимирани да отговарят за заплащане на цената й. А след смъртта в хода на исковия период на А. Г. П. в качеството му на негови универсални правоприемници наследниците му по закон, конституирани като ответници, са придобили както вече формираните в правната му сфера парични задължения, така и право на собственост върху процесния имот при посочените вече квоти, което обосновава тяхната материална легитимация да отговарят по предявените в настоящото производство искове.