Определение № 214 от 29.03.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Габрово, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500121 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба на Н. В. Е., подадена чрез пълномощника адв.К.а срещу постановеното определение №246/20.02.2023г. на РС-Габрово по гр.д.№294/2023г.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че производството по гр.д.№294/2023г. следва да бъде прекратено като по-късно заведено дело между същите страни , на същото основание и със същото искане. Сочи се, че предмет на гр.д.№1537/2022г. са предявените с насрещния иск на Н. В. В. искове за родителски права , издръжка и режим на лични отношения ,но не и иск за развод. Образуваното по такъв иск производство по гр.д.№400/2022г. по описа на РС-Габрово е било прекратено. С оглед на това към момента на сезиране на ГРС от жалбоподателката с иск за развод, няма искане за развод по друго дело и неправилно е прекратено производството по гр.д.№294/2023г. по описа на РС-Габрово.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените дейстивя.

Жалбата е процесуално допустима ,като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, в указания законов срок.

От данните по делото се установява, че жалбоподателката Н. В. Е. е депозирала в РС-Крумовград искова молба по чл.49,ал.1 СК срещу ответника А. Е. Е. , вх.

№1105/14.12.2022г. Искането е бракът между страните да се прекрати по вина на ответника.

В подадения писмен отговор от ответника е направено позоваване за наличие на 1 предпоставките на чл.126,ал.1 ГПК, поради вече образувано производство по гр.д.

№2013/2022г. по описа на РС-Габрово по предявен от А. Е. Е. срещу Н. В. Е. иск по чл.49 СК – за развод , като исковата молба е входирана в съда на 30.11.2022г. Направено е и възражение за местна неподсъдност на спора .

С определение №19 от 18.01.2023г. сезираният съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС-Габрово.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел,че предметът и страните по гр.д.№294/2023г. на РС-Габрово – за упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжка на детето ,са въведени в предмета на висящото производство по гр.д.№1537/2022г. на ГРС, представляващо отделен насрещен иск от гр.д.

№400/2022г. на ГРС, образувано на 05.09.2022г. Поради образуване на производството по гр.д.№294/2023г. на ГРС на 14.12.2022г. с подадената искова молба пред РС-Крумовград, се явява по-късно заведено дело между същите страни ,на същото основание и със същото искане , и на основание чл.126,ал.1 ГПК следва да бъде прекратено.

Приетото в обжалваното прекратително определение ,че са налице предпоставките на чл.126,ал.1 ГПК относно производството по делото , не се подкрепя от доказателствата .

С подадената искова молба вх.№1105/14.12.2022г. ищцата Н. В. Е. е предявила срещу А. Е. Е. иск по чл.49,ал.1 СК за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство , по вина на ответника.

От приложените разпечатки от деловодната система на РС-Габрово относно образуването и движението по гр.д.№1537/2022г. е видно,че това дело няма за предмет предявен иск по чл.49,ал.1 СК . Такъв иск е предявен и е предмет на образуваното гр.д.

№2013/2022г. по описа на РС-Габрово , по който ищец е А. Е. Е., а ответник Н. В. Е.. На това производство се е позовал и в писмения си отговор ,депозиран като ответник по гр.д.

№238/2022г. на РС-Крумовград ,като към отговора е приложен препис от исковата молба с рег.№7670/30.11.2022г. С нея освен предявения от А. Е. брачен иск за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата ,са предявени и искове за предоставяне упражняването на родителските права, за определяне на лични оттношениея и за издръжка. По тези съединени искове производството е прекратено с определение №1604/01.12.2022г. по гр.д.№2013/2022г. на РС-Габрово. По отношение на иска по чл.49,ал.1 СК няма данни и в тази част производството по гр.д.№2013/2022г. да е прекратено.

Въззивният съд намира, че по отношение на двете производства, образувани пред РСГаброво – по гр.д.№2013/2022г. и по гр.д.№294/2023г. е налице хипотезата на чл.213 ГПК, а не на чл.126,ал.1 ГПК. И двете производства са образувани по предявен иск по чл.49,ал.1 СК, но не е налице идентичност относно искането, тъй като всеки от ищците претендира прекратяването на брака да е по вина на други съпруг. Разглеждането на такива претенции в едно производство е допустимо , предвид разпоредбата на чл.322 ГПК, въвеждаща принципа за изчерпателност на основанията за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както 2 и възможността страната – иищец по иска за развод / първоначален или насрещен/ да може да въвежда нови основания и във въззивното производство /стр.759-760, ГПК,Приложен коментар, ИК Труд и право,2012/ . Също така по идентичен казус се е произнесъл и ВКС с опр.№558 по ч.т.д.№423/2010г, ІІ т.о. ВКС, съгласно което една от спецификите на брачния процес произтича от задължението на съпрузите да изчерпят всички основания за прекратяване на брака, което е проявление на принципа за изчерпателност и еднократност на брачния процес. Това предопределя и недопустимостта да бъдат висящи едновременно две брачни дела, образувани от всеки от съпрузите. Всички предявени от съпрузите брачни искове следва да бъдат разгледани в един процес и по тях следва да бъде постановено едно решение. Доколкото обаче основанията на предявените от всеки от съпрузите брачни искове са различни, т. е. различни са релевираните факти от съпружеския живот, които са причинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака, не е налице идентичност на брачните дела и поради това по отношение на тях следва да намери приложение не разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК за служебно прекратяване на по-късно заведеното дело, а разпоредбата на чл. 213 ГПК за служебно съединяване на исковете, т. е. по-късно заведеното брачно дело следва да бъде присъединено към вече висящото такова.

На основание изложеното, в случая производствата по предявените искове по чл.49,ал.1 СК по гр.д.№2013/2022г. и по гр.д.№294/2023г., следва да бъдат съединени в едно общо производство ,което да продължи под номера на по-рано образуваното гр.д.

№2013/2022г. по описа на РС-Габрово, по което исковата молба е постъпила в съда на 30.11.2022г., предвид на което, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №246 от 20.02.2023г. на РС-Габрово ,с което е прекратено производството по гр.д.№294/2023г. по описа на съда, на основание чл.126,ал.1 ГПК , като по късно заведено от гр.д.№1537/2022г. по описа на РС-Габрово, вместо което постанови:

ПРИСЪЕДИНЯВА гр.д.№294/2023г. по описа на Районен съд - Габрово към гр.д.

№2013/2022г. по описа на РС-Габрово за разглеждане в едно производство ,което да се движи под №2013/2022г. по описа на Районен съд – Габрово .

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№294/2023г. по описа на РС-Габрово, като материалите по гр.д.№294/2023г. по описа на РС-Габрово да се ПРИОБЩЯТ към гр.д.

№2013/2022г. по описа на РС-Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните за сведение ,както и да се приложи по гр.д.№294/2023г. по описа на РС-Габрово.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4