Решение № 325 от 07.06.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 370/2023
- Вид
- Решение № 325
- Подписан
- 07.06.2023
- Състав
- Николай Грънчаров, Георги Янев, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 317 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 325 гр. Благоевград, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500370 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Л. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Бл., ул. ** № *, чрез адв. П. Н., против Решение № 69 от 14.02.2023 г., постановено по гр. дело № 453/2022 г., по описа на Районен съд Благоевград.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на първоинстанционното решение, както и че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и в нарушение на закона, за което се излагат следните доводи:
Твърди се, че Решението е постановено и в нарушение на закона, тъй като предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че за да прогласи нищожността на договора за дарение на недвижим имот, първоинстанционният съд, описвайки твърденията в исковата молба и отговора на ответника, съвсем лаконично и без анализ на доказателствата по делото е приел, че ищецът се е разпоредил с процесиите недвижими имоти в 1 полза на ответника поради заплаха за сина и снаха им, че ще връщат в петкратен размер предоставената безвъзмездна финансова помощ от Държавен фонд „Земеделие“. Тези изводи на съда не почиват на събрани доказателства по делото, нито пък на реална възможност синът на ответника да може да осъществи прекратяване на договора между снахата на ищците и ДФ“Земеделие“ и заплащане на петкратен размер на предоставената безвъзмездно финансова помощ.
Твърди, че договорът между И. Б. и ДФ“Земеделие“ на първо място не предвижда заплащане на петкратен размер на получената безвъзмездна помощ и което е най-важно- синът на ответника по никакъв начин не може да повлияе както на сключването на такъв договор, така и на неговото прекратяване и заплащане на сума, каквато в договора с ДФ“Земеделие“ въобще не се предвижда.
Излагат се доводи, че свидетелските показания на свидетеля К. Б. не са обсъдени от първоинстанционния съда, като не са обсъдени и останалите гласни доказателства. Твърденията на свидетелите, доведени от ищеца не могат да бъдат възприети безкритично.
Посочва се, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че е напълно изключено и невъзможно при евентуално прекратяване на договора между ДФ“Земеделие“ и И. Б., да се предвижда връщане в петкратен размер на получената от бенефициента сума, както и невъзможността по какъвто и да е начин К.Б. да инициира или да вземе решение за прекратяване на договора.
Заявява, че отговори на тези въпроси в атакуваното решение липсват.
По делото се е установило, че по времето, по което се твърди, че е имало заплахи за прекратяване на сключения договор с ДФ“Земеделие“, а и след това, както ответникът, така и неговият син /свидетелят К. Б./ са присъствали на рожден ден на сина на ищците- Т. Б. на 29.06.2021г., а освен това К. Б. заедно със съпругата, и Т. Б. заедно с И. Б. са ходили на семейни почивки на мори и планина, за което са представени снимков материал и диск със снимки, на които са отбелязани и датите на заснемането, всичко това не е обсъдено в атакуваното решение.
Посочва, че поради напълно голословното приемане, че договорът за дарение бил сключен с мотиви противни на закона и добрите нрави, както и при липса на дарствено намерение, съдът е приел, че следва да бъде прогласена и 2 нищожността на Договор за дарение, предмет на делото.
Счита, че нито изпълнението, нито неизпълнението на договора между ДФ“Земеделие“ и снахата на ищецът, нито пък неговото евентуално прекратяване зависят от сина на ответника- К. Б.. По никакъв начин нито в договора, нито по силата на друг закон или подзаконов нормативен акт, дори опри неизпълнение на договора, няма как И. Б. да бъде задължена да върне на ДФ“Земеделие“ сума в размер на 250 000лв.
Твръди, че доказателствата по делото и житейската логика сочат на извод, че дарствения акт от страна на ищецът към ответника е напълно валиден, осъществен поради причини на признателност и благодарност за всичко, което е направил ответника Л. Б. за сина и снахата на ищците и по никакъв начин този дарствен акт не е опорочен.
Предвид гореизложеното, моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение №69/14.02.2023г., постановено по гр.дело №453/2022г., по описа на Районен съд гр.Благоевград.
Претендират се разноски както пред въззивния, така и пред първоинстанционния съд.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата - Ц. Н. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ** № *, ет. *, ап. *, чрез адв. О. В., в който се посочва, че процесното съдебно решение на Районен съд Благоевград е правилно и законосъобразно и оспорва изцяло доводите и твърденията, наведени във въззивната жалба, поради следните съображения:
В отговора на въззивната жалба се посочва, че процесното съдебно решение е мотивирано в достатъчна степен, базира се на събрания по делото доказателствен материал и не са допуснати твърдените от процесуалния представител на ответника нарушения на съдопроизводствените правила.
Посочва, че с оглед на събраните гласни доказателства по делото безспорно е установено, че Ц. Б. е дарил имотите без да е налице дарствено намерение, поради натиск от дарения Л. Г. Б. и на неговия син К. Л. Б., оказан върху сина - Т. Ц. Б., състоящ се в искане за заплащане на парични суми с аргумента, че К. Л. Б. ще използва служебното си положение като служител в Държавен фонд Земеделие, гр. Б. и ще предизвика проверка, при която ще се докаже неизпълнение на задълженията на И. С. Б., съпруга на Т. Б., като 3 бенефициент по цитирания договор с Държавен фонд „Земеделие".
Излага, че в резултат на оказвания многократен и разнопосочен натиск и при липсата на парични средства, които да бъдат заплатени, както от страна на Т.
Ц. Б., така и от ищеца, К. Л. Б. и дарения Л. Г. Б. са поискали от Т. Ц. Б. да им бъдат прехвърлени недвижими имоти, които са собственост на семейството. В крайна сметка ищецът се е съгласил да прехвърли на дарения Л. Г. Б. част от собствените си недвижими имоти. Следователно счита, че нотариалният акт за дарение е сключен при липса на воля и дарствено намерение у дарителя, поради което е нищожен, тъй като е в противоречие с добрите нрави.
От друга страна се сочи, че показанията на свидетелите на ответника са косвени и се отнасят до различни обстоятелства, които нямат отношение към предмета на спора, поради което и не са кредитирани.
С оглед на събраните доказателства по делото счита за доказано, че ищецът е извършил процесното дарение без да е налице дарствено намерение, поради оказания натиск върху неговия син Т. Б. от дарения Л. Б. и неговия син К. Б..
Позовава се на разпоредбата на чл.226, ал.З от ЗЗД, съгласно която ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно. Основанието е обичайната цел на сделката като при дарение това е да се прехвърли собствеността върху някаква ценност върху някой без насрещна престация като мотивът и в този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала.
Отправено е искане до въззивният съд да постанови съдебно решение, с което да потвърди изцяло съдебно решение № 69/14.02.2023г. по гражданско дело № 20221210100453/2022г., по описа на Районен съд гр. Благоевград като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по съображения изложени в нея. Твърди, че доказателствата събрани в хода на делото не са изследвани, което прави съдебния акт необоснован.
В хода на устните състезания по делото жалбоподателят заявява, че дарението е в знак на благодарност към него, за да може да продаде имота и да вземе 10% за това, че е помогнал на снахата на жалбоподателя да получи финансиране по проект от ДФ „Земеделие“.
4
Процесуалните представители на въззиваемия поддържат доводите в отговора по въззивната жалба. Твърдят, че в случая се касае до предявяване на специален иск, свързан с обявяване нищожност на сделка, касаеща намерение, поради които същата е осъществена. Изразяват становище, че от доказателствата по делото не са установени намерения за осъществяване на дарствено разпореждане, а точно обратно – извършване на акт на разпореждане, безвъзмездно такова, без да е налице намерение свързано с такова безвъзмездно прехвърляне на имущество.
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни и фактически изводи. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че сина на надарения К. Л. Б., с ЕГН **********, е с месторабота: Държавен фонд Земеделие, гр. Б., пл. „***“ № *, както и съпругата на Т.Ц Б. - И. С. Б., ЕГН **, е регистрирана като земеделски стопанин и на 15.01.2021 г. е сключила договор № BG06RPNP001-6.001-1463-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с Държавен фонд „Земеделие“ със срок за изпълнение от 15.01.2021 г. до 15.01.2026 г. - 60 месеца, по силата на който е получила две плащания - всяко от които в размер на левовата равностойност на 12 500 евро за безвъзмездна финансова помощ по мярка 6.1. Стартова помощ за млади земеделски стопани.
По делото не е спорно и обстоятелството, което се установява и от писмените доказателства, че Ка. Б., като служител на Държавен фонд Земеделие, гр. Б. пл. „**“ № *, е взел участие в одобрението на проектното предложение по административен договор № BG06RPNP001-6.001-1463-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с Държавен фонд „Земеделие“ със срок за изпълнение от 15.01.2021 г. до 15.01.2026 г. - 60 месеца.
От свидетелските показания на свидетеля Су. се установява, че Л. Б. е оказвал натиск срещу Т. Б., син на дарителя Ц. Б. и Б. Б.. Натискът е свързан именно с искане за прехвърляне на имоти в полза на Л. Б. от страна на Т. Б., които са собственост на баща му, в противен случай съпругата му, която е земеделски производител, ще връща в многократен размер предоставената безвъзмездна финансова помощ по програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с Държавен фонд „Земеделие“. Тези показания на свидетелите са логични, последователни, кореспондиращи на другите доказателства по делото.
По делото е разпитан като свидетел и К. Б., който е син на ответника.
Същия обаче не дава показания за релевантни по спора факти, а свидетелства за обстоятелства, които са извън спорните по делото. Ето защо и, предвид родствената му връзка със страната, тези показания не следва да се кредитират.
5
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 3 от ЗЗД - обявяване нищожност на дарение при условията на специалните текстове на закона.
Както трайно е установено в съдебната практика, дарението е сделка, чрез която едно лице се разпорежда за обогатяване на друго, т.е. за увеличаване на неговото имущество. Обогатяването на дарения и обедняването на дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно /в този смисъл решение № 385 от 11.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 59/2009 г., I г. о., ГК/ и тази цел е елемент от договора за дарение и представлява неговото основание. Дарението е единственият договор, при който мотивите имат правно значение /Р № 288 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 2293 / 2015 г. на 3 ГО на ВКС и др./. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно. Основанието е обичайната цел на сделката, като при дарението основанието се свързва с прехвърляне на собствеността върху някаква ценност в полза на друго лице без насрещна престария. Договорът за дарение на недвижим имот е едностранен, безвъзмезден и консенсуален договор. Мотивът в този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, но при твърдение, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, този мотив подлежи на изследване и установяване. Приема се в доктрината, че мотивът - подбудите, поради които се прави дарение, е принципно различен от основанието /каузата/ на договора, макар при дарението тази разлика да не е толкова отчетлива. Именно поради това - при оспорване мотивът подлежи на изследване по договора за дарение.
Разпечатката съдържа 45 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9639f983-b1e1-49ae-b59e-14fb1f5e2b55