Решение № 18 от 14.01.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. К., 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. И. Административно наказателно дело № 20245510200843 по описа за 2024 година

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0284-0001188 на ВПД Началник на РУМВР-К. в ОДМВР-С.З.. Жалбоподателят И. Й. И., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършените нарушения и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з. се явява лично, но жалбата му се поддържа от адв. М., който моли съда да отмени НП. Претендира за разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на гл. юрисконсулт А. се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на НП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на адвокатския хонорар.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 03.04.2024 г. в 19.55 часа в с. С., жалбоподателят като водач на л.а. „Х.Х.“ с рег. № ****** при спускане в посока север-юг на улица без име до смесен магазин в центъра на населеното място на четириклонно кръстовище при извършване на маневра завиване надясно с предно дясно колело застъпва лежащото на пътя на дясната си 1 страна северно от вендинг машина велосипед „В.“ собственост на П. Д. Н. като причинява ПТП. Жалбоподателят нарушил задълженията си като участник в ПТП и бил установен допълнително в дома си. Бил тестван за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 022, което отчело 0,22 ‰ алкохол в кръвта, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 1174958 от 03.04.2024 г., докладна записка, Протокол за ПТП, справка и показанията на свидетелите И. С. И. и П. Д. Н., които кореспондират помежду си.

В жалбата и в с.з. фактът на причиняване на ПТП не се оспорва, и той безспорно се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и протокола за ПТП. Тези доказателства установяват, че жалбоподателят при управление на л.а. е застъпил предна дясна гума на велосипеда на св. П. Н., оставен на пътното платно и я изкривил.

По отношение на допускането на ПТП, свързано с извършване на маневра „Завой надясно“, АНО е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и му е наложил наказание по чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Съдът не споделя този правен извод.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра…трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение у водачите на ППСва да не създават опасност при извършване на маневри. Създаването на опасност представлява един по-ранен етап от допускането на ПТП, защото от създаването на опасност не настъпват вреди, а при настъпване на ПТП по см. на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП те са факт. Съдът отбелязва, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП не подлежи на разширително тълкуване, тъй като по отношение на наказателни норми това е забранено с чл. 46, ал. 3 от ЗНА.

По същата причина не е приложима и нормата на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, според който ПТП следва да е причинено поради неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне. По делото не са били установени факти свързани с неспазване на обектите за сигнализиране, нито с правила за предимство, разминаване, изпреварване и заобикаляне.

Оставеният на пътя велосипед не е участник в движението по см. на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, но представлява опасност на пътя на МПС-во, управлявано от 2 жалбоподателя. Безспорно е обаче, че жалбоподателят е бил участник в ПТП, както е посочено в НП, поради което изложеното възражение в жалбата, че велосипедът не е участник в ПТП е вярно като довод, но същевременно е неотносимо, тъй като такива обстоятелства не са били изложени в обстоятелствената част на НП.

Очевидно е, че причината за ПТП не е начина на извършване на маневрата „Завой надясно“, а неспиране своевременно пред велосипеда, което е винаги е свързано с несъобразяване на скоростта на МПС-во, а това е нарушение на общата норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Според нея водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В този случай е приложима общата санкционна норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП – причиняване на ПТП при несъобразена скорост, която предвижда глоба в размер на 200 лв. абсолютно определена по размер.

Тъй като този правен не почива върху нови обстоятелства, установени в съдебното производство, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и да измени НП, като приложи закон за еднакво наказуемо нарушение.

Следователно в тази му част НП следва да се измени.

В с.з. не се оспорва фактът на напускане на ПТП. В жалбата си жалбоподателят сочи, че е предложил подписването на двустранен протокол. Такива обстоятелства не се установяват в с.з.

Извършеното деяние е било квалифицирано от АНО по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, който обаче има три хипотези в букви „а“ – „в“ включително, т.е. при издаване на НП като правораздавателен акт, АНО е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, която го задължава да посочи точната правна квалификация. Макар, че от показанията на св. П. Н. може да се направи извод, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП – не е оказал съдействие за установяването на вредите, а си е стоял в л.а. и е напуснал ПТП, съдът счита, че институтът на изменение на НП не е приложим. Изменение на НП е допустимо в случаите на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, когато АНО е допуснал грешка в правоприлагането, а не нарушение при издаването на НП в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Следователно в тази част НП следва да се отмени. В тази част съдът приема възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата му.

При извършената служебна проверка на НП и АУАН съдът не установи други, непосочени от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила.

Изменението на НП в първата му част дава основание на съда да приеме, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в тежест на жалбоподателя, е основателно и такова съгласно чл. 27е от Наредбата за правна помощ 3 следва да се определи в размер на 80 лв. за участие по делото на юрисконсулт със становище.

Потвърждаване на НП в останалата му част дава основание на съда да приеме, че искането за присъждане на разноски в тежест на въззиваемата страна е основателно.

От сметка/фактура № 1063 от 13.06.2024 г. е видно, че договореното възнаграждение е в размер на 500 лв. - 600 лв. с начислено ДДС. Предвид участието в две заседания по същество и изготвяне на жалба, съдът приема, че договореното възнаграждение освен, че не е прекомерно, е и минимално съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0284-0001188 на ВПД Началник на РУМВР-К. в ОДМВР-С.З. в частта му, с която на жалбоподателя И. Й. И. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. на осн. чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 25, ал. 1 от ЗДвП като вместо това НАЛАГА наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. на осн. чл. 179, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В останалата част на наказателното постановление, с която на жалбоподателя са били наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 50 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ЗА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от 1 месец на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл.

123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, го ОТМЕНЯ

ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-С.З., ЕИК 1290009952 - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.

ОСЪЖДА ОДМВР-С.З., ЕИК 1290009952 ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя сумата от 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - С.З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4