Решение № 129 от 14.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Бургас, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов

Членове:

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Лена Р. Димитрова като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242100600258 по описа за 2024 година

С присъда № 40 от 12.12.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 77/2023 г., Несебърският районен съд признал подсъдимата М. Н. П. – Б. с ЕГН ********** за виновна в това, че на 20.11.2019 г., около 18:30 часа, във фоайето на комплекс „Кот Д Азур“ – к.к. Слънчев бряг – западна част, в присъствието на собственици и пълномощници по време на събиране по повод обявено за същата дата общо събрание на етажна собственост, публично разгласила позорно обстоятелство по отношение на Д. Н. Т. – В., изричайки думите: „Разбрах, че …. сте изключена от Адвокатска колегия – Бургас“ – престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. първо, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, поради което на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Със същия съдебен акт проверяваната инстанция е признала за невинна подсъдимата за това, че на 20.11.2019 г., около 18:30 часа, във фоайето на комплекс „Кот Д Азур“ – к.к. Слънчев бряг – западна част, в присъствието на собственици и пълномощници по време на събиране по повод обявено за същата дата общо събрание на етажна собственост, публично нанесла обида на Д. Н. Т. – В., изричайки думите и изразите: „Добре, ако продължавате в 1 същия дух, ще направя дисциплинарно производство на база на вашето поведение, което е недопустимо като адвокат тук“, „Разбрах, че имате доста производства в Адвокатска колегия до сега“, поради което и на осн. чл. 304 от НПК, я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.

146, ал. 1 от НК.

С присъдата Районен съд – Несебър е осъдил М. Н. П. – Б. да заплати на Д. Н. Т. – В. сумата от 175 лева, представляващи сторените по делото съдебни разноски за цялото производство, съобразно изхода по делото, като е отхвърлил искането за разноски за горницата от уважения размер до претендирания размер от 874,07 лв. като неоснователно.

Съдът е осъдил Д. Н. Т. – В. да заплати на М. Н. П. – Б. сумата от 1237,50 лева, представляващи съдебни разноски за цялото наказателно производство, като отхвърлил искането за разноски за горницата от уважения размер до претендирания размер от 1650 лв. като неоснователно.

Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимата П. – Б., депозирана чрез адв. Г. К.. С жалбата и допълнението към нея, се атакува първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е призната за виновна и е освободена от наказателна отговорност, като е осъдена да заплати и съответните разноски. Моли се да бъде отменена присъдата в сочената част като неправилна и незаконосъобразна и да бъдат присъдени разноски в полза на подсъдимата. Относно жалбата на тъжителката, намира същата за неоснователна, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Срещу така постановената присъда е постъпила и въззивна жалба от частния тъжител Д. Т. – В., в която се сочи, че в хода на първоинстанционното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че съдът незаконосъобразно е приложил института на чл. 78а от НК. Намира за неправилно и произнасянето на първата инстанция касателно разноските. С жалбата и допълнението към нея са направени и доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата се явява лично и със защитника си – адв. Г. К. от АК – Бургас. Последната изцяло поддържа подадената въззивна жалба, както и допълнителното писмено изложение към нея. Намира, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд неправилно е анализирал събраните доказателства и е приел, че е налице извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК от страна на подсъдимата. Намира, че цялото производство се развива единствено и само на базата на това, че тъжителката е била упрекната от страна на подсъдимата и нейното семейство в непрофесионално поведение и че те ще й образуват дисциплинарно производство. Счита показанията на свид. Х. за недостоверни в частта, в която е заявил, че е чул подсъдимата да изрича думите, че тъжителката е изгонена от адвокатската колегия. По отношение на възраженията на тъжителката, касаещи неправилното приложение на чл. 78а от НК, както и неправилното определяне на разноските, защитата счита, че същите не са аргументирани, както и не 2 намират законова опора в НК, в Закона за адвокатурата, както и в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена в осъдителната й част като незаконосъобразна, като подсъдимата бъде призната за невиновна по обвинението по чл. 148, ал. 2, предл. първо от НК.

Подсъдимата поддържа казаното от нейния процесуален представител, като в дадената й последна дума моли да бъде оправдана.

Частната тъжителка Д. Т. – В. се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Същата поддържа подадената от нея въззивна жалба, допълнение към нея и писмено становище/възражение. Моли за справедливо произнасяне, като заявява, че за нея темата „дисциплинарно производство“ не е болна тема, а е категорично причина да счита, че не е редно взаимоотношенията на който и да е адвокат с органите на адвокатурата да бъдат използвани целенасочено, за да се уронва авторитета на професионалист. Претендира съдебно-деловодни разноски, като счита, че такива й се дължат, включително и на основание Закон за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед изхода на процеса. Счита, че е недопустимо да понася имуществени вреди, чрез осъждането й да заплати адвокатско възнаграждение на подсъдимата, включително за предходни инстанции.

След като се запозна с подадените от страните въззивни жалби, допълненията към тях и становището/възражение от тъжителката, изслуша доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок срещу подлежащ на проверка акт.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото.

При поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Делото е за втори път висящо пред Окръжен съд – Бургас като въззивна инстанция. При първото разглеждане на делото, състав на Районен съд – Несебър е постановил Присъда № 260034/10.09.2021 г. по н.ч.х.д. № 423/2020 г., с която признал подсъдимата за невиновна и я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, и е отхвърлил предявения от тъжителката граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща неимуществени вреди. Присъдата е била отменена с Решение № 28/24.01.2023 г., постановено по ВНОХД № 1168/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. При второто разглеждане на делото Районен съд – 3

Несебър е постановил присъдата, предмет на съдебен контрол по настоящото въззивно производство.

Подсъдимата М. Н. П. – Б. е родена на ******* г. в гр. *****, с постоянен адрес в гр. *****, ул. „*****“ № **. Тя е *********, ********* гражданка, *******, *********, с ******* образование, с ЕГН **********.

Частната тъжителка Д. Н. Т. – В. е ********, *************.

Свидетелят Н. П., в качеството си на управител на етажната собственост на комплекс „Кот Д Азур“ в к.к. „Слънчев бряг“ свикал на 20.11.2019 г. в 18:00 общо събрание на етажните собственици. По този повод на посочената дата, час и място пристигнали подсъдимата М. Б., Т. Б., Н. П., тъжителката Д. В. заедно със свид. П. Х. /също ********/, в качеството си на пълномощник на етажния собственик И. Н., свид. Ц. М., ********, също пълномощник на етажен собственик в комплекса, като ********** представили пълномощните си относно представляваните от тях етажни собственици. На общото събрание на етажните собственици присъствали и други лица, предимно руски граждани – етажни собственици. Адвокатите се представили и обявили, че присъствали с оглед дадени им пълномощни.

Преди откриването на общото събрание на етажната собственост възникнал спор между подсъдимата и тъжителката относно това дали събранието следва да се провежда, тъй като според тъжителката бил налице пропуск в процедурата по свикването му – на поканата, с която разполагали пристигналите - липсвал подпис на лицето, което свиква събранието. Спорът между двете се концентрирал върху това коя от двете е по-веща в разпоредбите на ЗУЕС и по този повод двете си разменили реплики.

Напрежението ескалирало като подсъдимата Б. заявила на тъжителката В.:

„Каква адвокатка сте вие? Вие сте лишена от права и изключена от адвокатската колегия.“. В. заявила, че това не е вярно и че ще съди Б., а последната отвърнала, че ще й образува проверки.

Свидетелят Х. и свидетелят Б., били по-встрани, като разговаряли през по-голямата част от времето, опитвайки се да разрешат възникналия спор и да тушират напрежението, но без резултат. Свидетелят М. стоял до вратата на сградата, отстояща на няколко метра от рецепцията, където се намирали подсъдимата и тъжителката. Предвид възникналата обстановка, общо събрание в крайна сметка не било проведено и всички си тръгнали.

Свид. Х. и тъжителката тръгнали с един автомобил, като последната изразявала възмущението си от думите на подсъдимата.

Възникналият конфликт бил записан на телефон, като записът бил доведен до знанието на свидетелите К. и С..

От приобщените по делото доказателства, представени по н.ч.х.д. № 423/2020 г. на НРС, том II, се установява, че съгласно Решение по протокол № 11/26.05.2016 г. на адвокатски съвет – Пловдив е уважена молба на адв. Д. В. за прехвърлянето й от АК – Бургас в АК – Пловдив. Съгласно приложените справки от АК – Бургас и АК – Пловдив /л. 112 – 125, том I, н.ч.х.д. № 4

423/2020 г. на НРС/ срещу тъжителката са били образувани дисциплинарни производства, едно е приключило с наложено дисциплинарно наказание глоба, която е била заплатена, едно е било прекратено, а две са били висящи, като поради преместване досието й е било изпратено на АК – Пловдив. От справката на АК – Пловдив се установява, че първото от двете висящи дисциплинарни производство е било прекратено поради оттегляне на жалбата от жалбоподателя, а по второто е наложено дисциплинарно наказание, което е било потвърдено от Висшия дисциплинарен съд. През 2020 г. е образувано последното дисциплинарно производство по жалба на Т. Б., по което жалбата е оставена без уважение, а решението е потвърдено от Висшия дисциплинарен съд.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите П. Х., Ц. М., С. К., С., частично от показанията на свид. Н. П., баща на подсъдимата, частично от показанията на свид. Т. Б., съпруг на подсъдимата, частично и от обясненията на подсъдимата М. П. – Б.; приложените по делото писмени доказателства, включително и приобщените по реда на НПК доказателства, приложени по н.ч.х.д. № 423/2020 г. по описа на НРС, справка за съдимост и от останалите приложени по делото доказателства.

По делото по безспорен начин е установено, че на 20.11.2019г. в комплекс „Кот Д Азур“, к.к. Слънчев бряг е било свикано общо събрание на етажните собственици на комплекса, на който са присъствали подсъдимата и тъжителката. Също така е установено по безспорен начин, че тъжителката се възпротивила на провеждането на общото събрание, тъй като не е спазена процедурата по свикването му, тъй като липсвал подпис на лицето, което свиква събранието. С оглед и на това между двете е възникнал спор досежно коя от двете страни е по-запозната с разпоредбите на ЗУЕС.