Решение № 52 от 18.05.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Търговище, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500075 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното;

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба против решение № 89, от 27.02. 2023 г., по гр.д. № 269/ 2022 г. на РС – Търговище/макар в адресната част на жалбата да е допусната грешка/. С него се отхвърля предявеният от Ф. Х. от с. Б., против Б. Х. от с.село, иск за признаване за установено, че ищцата е собственик по давност на северната част на ПИ с пл.сн. № 86, в кв. 36, по плана на с. Б., община Търговище, с площ от 2,747 дк., при описани граници.

Ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 600 лв. разноски по делото.

Недоволна от това решение е останала ищцата, която го обжалва по съображения за необоснованост и незаконосъобразност. Ищцата счита, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено нейното и на праводателите й владение върху процесния имот, който е едно цяло с ПИ 84 и между двата няма никакви прегради. На второ място счита, че са налице предпоставките на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, за присъединяване на тази част от 1 имота към нейния УПИ 84. Неправилно съдът е приел, че не е доказано владение върху имота преди урегулирането на територията. Било изрично посочено, че имотът е бил притежание на дядо й и неговото семейство и преди това. Освен това, регулацията на имота в тази част не е била приложена и това се установява от всички доказателства. От водените от ответника дела против нея освен това се установявало, че той не владее процесния имот.

Въпреки това и докато текат делата, той се снабдява с нот. акт на 10.05. 2021 г., с който е признат за собственик на целия ПИ 86 – не на УПИ, а на ПИ, именно защото регулацията не е приложена. Освен това, южната част на имота се владее от друго лице, в нея има жилищна и стопанска сграда, които се ползват. След приключване на делото на първа инстанция ищцата и този съсед са разговаряли и той й предоставил собствения си нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик на тази част от ПИ 86. Жалбоподателката моли съдът да приеме този препис като ново доказателство по делото, което е новооткрито. С оглед на всички изложени съображения въззивника моли, решението да бъде отменено и съдът да уважи предявения иск. Да се присъдят и направените по делото разноски.

В срок е постъпил отговор на жалбата от адвоката на ответника – Т. Д..

В нея тя оспорва всички изложени доводи и моли решението да бъде потвърдено като излага подробни съображения, изцяло споделяйки изводите на първоинстанционния съд.

В съд.зас. представител на въззивника не се яви, но постъпиха писмени бележки, в които жалбата се поддържа. За въззиваемия в съдебно заседание се яви адвокат Т. Д., която поддържа становището си в отговора, моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество, като краен резултат, е правилно.

Искът е заведен от Ф. Ю. Х. от с. Б., против Б. Х. от с. село, с когото са съседи и притежават урегулирани поземлени имоти. В южната част на двата имота имало парцел III-86, като едната част от него се владеела от ищцата, а преди това от нейните баба и дядо още от 1936 г. насам. Тази част била с площ от 2747 кв.м. и на практика била част от нейния имот. Тя станала 2 собственик, след като баба й го прехвърлила. Ответникът владеел другата част от този парцел.

Между страните възникнал спор през 2019 г., когато ответникът завел срещу нея иск, образувано е гр.д. № 2239/ 2019 г. на РС – Търговище. То било прекратено поради неизправяне на нередовностите. По-късно било заведено друго дело срещу нея, с което ответникът искал да се признае за установено, че е собственик на парцел I-86, в кв. 36 по плана на с. Б.. С решение по гр.д. № 1573/2020 г., в сила от 03.08. 2021 г., този иск бил отхвърлен. Затова ищцата е поискала да се признае за установено, че тя е собственик по давност на процесната част от парцел III-86, с площ от 2747 кв.м.

Ответникът е оспорил иска, като е заявил, че имотът му е оставен в наследство от баща му Б.И.А., който е починал през 1993 г., а майка му през 2014 г. Цялото дворище 86, в кв. 36 с площ от около 5000 кв.м. било собственост на първоначалния собственик И.С., който го продал на бащата на ответника. Една част от дворището било отстъпено на сестрата на Б. и леля на ответника, като е образуван парцел I-86, с площ от 1415 кв.м. Останалата част от 3940 кв.м. се обособява в парцел III-86. Този парцел бил владян непрекъснато от родителите на ответника, а след смъртта им – от него, като единствен наследник. Това се виждало и от разписните листи и регистри.

Ищцата никога не била владяла и стопанисвала този имот. Искът бил неоснователен, защото не можело да се придобива по давност реална част от поземлен имот.

От събраните по делото доказателства, въззивният съд установи следното:

С нотариален акт за собственост по давност, вписан под вх.рег.№ 741, акт № 125, том II, дело № 381 от 01.03.2006 г., по описа на СВп – Търговище, Х.М.М., ЕГН ********** от с. Б., общ. Търговище, е призната за собственик по давностно владение на дворно място от 1185 кв.м., с построена в него стара паянтова къща, за което е отреден УПИ V-84, в кв. 36 по регулационния план на с. Б., с неуредени регулационни отношения със съседните имоти, при граници: улица, УПИ VI-83 на М.И.М., УПИ III-86 на Б. И. А., УПИ IV-85 на Б. И. А.. Х.М.М. е баба на ищцата Ф. Ю. Х., както и че баба й и дядо й с името Х.М. М. са сключили граждански брак през 1936 г., като за тези обстоятелства са представени и писмени доказателства. Бабата – Х.М.

3 прехвърлила собствения си недвижим имот, описан по-горе, на внучката си – ищцата, с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, вписан под вх.рег. № 791, акт № 161, том II, дело № 422 от 07.03.2006 г. От приложената скица към нот.акт от 2006 г. и от всички други скици, приложени по делото /напр. л. 30/ е видно, че за с. Б. уличната регулация е утвърдена със заповед № 36/ 28.02.1934 г., а дворищната регулация е утвърдена със заповед № 1056/21.03.1934 г. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност, вписан под вх.рег. № 1786, акт № 165, том V, дело № 994 от 10.05.2021 година, по описа на СВп – Търговище, Б. Б. Х. е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в с. Б., ул. „Камчия“ № 30, а именно: ПИ с пл.сн.№ 86 с площ 5965 кв.м. в кв. 36 и 37, с построените в имота къща и стопански постройки, при съседи: улица, ПИ № 59 на И.Х. Ю., ПИ № 87 на И.А.Х., ПИ № 90 на Й.Х.М. и Ю.Х., ПИ № 92 на А.И.Д., ПИ № 83 на М.И.М., ПИ № 84 на Ф. Ю. Х., ПИ № 85 на Б.И.А..

Видно от представените от ответника копия на документи, най-вероятно първият е разписен лист към РП на с. Б. /л. 48-49/, а вторият – със сигурност, имот № 86, парцел III, в кв. 36 с площ 5000 кв.м. според емлячния регистър и съответно 5960 кв.м. според плана, представляващ нива, без документ, е бил на стопанина И.С.. Под името на И.С. е записано името на Б.И.А.. Двете записвания по първия документ са направени по различно време, като е видно, че името на Б. А. е изписано със съвременен почерк. Няма данни от коя година са направени поправките и дописванията. Във втория документ, в който няма заверка на датата, на която е съставен и представлява разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. Б., на името на Б.И.А. има записан имот 86-IV, 86-III, 86-I. Няма положени подписи на собственик, няма вписан акт за собственост, няма посочени площи.

Между страните е имало заведени две дела преди настоящото. На 17.12.2019 г., по предявен иск по чл. 108 от ЗС от ищеца Б. Б. Х., чрез адв.

А.Н., за целия имот – ПИ № 86 в кв. 36 по плана на с. Б., против ответниците Ф. Ю. Х. и Е.Х.А. е било образувано гр.д. № 2239/2019 г. на РС – Търговище, прекратено на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК. По-късно отново е предявен иск по чл. 108 от ЗС от ищеца Б. Х., против ответниците Ф. Х. и Е.А.. Образувано е гр.д. № 1573/2020 г. на РС – Търговище. С влязло в сила на 03.08.2021г. решение № 320/13.07.2021 г. по посоченото дело, е отхвърлен предявеният 4 иск по чл. 108 ЗС за имот – УПИ I-86 с площ 1460 кв.м. в кв. 36 по плана на с.

Б.. Този имот е собственост и се владее от трето лице, за което бяха приети доказателства пред втората инстанция.

От двете заключения по техническата експертиза се установи, че за с. Б. има един план, който е от 1934 г. Същият е действащ и към настоящия момент. По този план процесният имот е в регулация и е част от ПИ с пл. № 86. За ПИ с пл.№ 86 са отредени УПИ I- 86, в кв. 37, УПИ III-86 в кв. 36 и улица, която ги разделя. Регулацията не е приложна. Северната част на ПИ с пл.№ 86 е незастроено място, с лек наклон на запад, което е оградено от трите страни с мрежа на дървени и бетонов колове. Оградата е стара. По трите граници на северната част на ПИ с пл.№ 86 има дървета и храсти, които са се вплели в оградата и са образували жив плет. От запад има скат, който отделя имот от съседния, а по югоизточната граница, част оградата е стар каменен зид. Процесната северна част от ПИ с пл.№ 86 от изток граничи с ПИ пл.№ 84 който е на ищцата. Между спорната част и имота на ищцата няма граница и те се ползват общо. Оградата на процесната северна част на имот с пл.№ 86 започва от северозападния ъгъл на ПИ с пл. № 84, върви на север по границата с ПИ с пл.№ 83, където има остатъци от стара каменна ограда обрасла с треви и храсти. След около 11-12 метра чупи на запад и върви по кадастралната граница с ПИ с пл.№ 92. Между имотите има синур и границата е обрасла с храсти, салкъми и дрян. След около 20 метра границата завива леко на югозапад и стига до северозападния ъгъл на имот с пл.№ 86.

От северозападния ъгъл на имот №86, границата на процесното място тръгва на юг, като след 7-8 метра отново е обрасла с дървета и храсти. Процесният имот – северната част на ПИ с пл.сн. № 86 е отделен от ПИ с пл.сн.№ 90 със скат. Старата оградна мрежа се е вплела в дърветата и храстите. На места е скъсана. След около 50 метра границата на процесната част от ПИ с пл. № 86 чупи под почти прав ъгъл и тръгва на изток. В тази си част границата е с тел или с мрежа на колове. По нея има различни дървета и храсти.

Границата стига до тройна пресечна точка на ПИ с пл.№86, пл.№85 и пл.№84.

На около 15-16 метра преди тройната пресечна точка, границата е стар каменен зид, който след това чупи под прав ъгъл и завършва до къщата на ответника в ПИ с пл.№85. На място няма граница между процесното място и имота на ищцата – с пл.№ 84. На място северната част от ПИ с пл.сн. № 86, в кв. 36, с площ 2,747 дка, изглежда като част от имота на ищцата. Централната 5 и южната част от ПИ с пл. сн. № 86, в кв. 36 се владеят от ответника. Към настоящия момент северната част от ПИ с пл.сн. № 86, в кв. 36, с площ 2,747 дка - представлява изоставена нива. Ползва се за паша на животните на ищцата. Преди е било засято с люцерна, но след започване на делата старата люцерна не е подновена. Изготвена е скица в мащаб 1:1000, приложена към писменото заключение, на извадка от действащия план на с. Б., като в нея границите на целия имот с пл.сн. № 86 са повдигнати в жълто. Границите на спорната част от имота, представляваща северната част от ПИ с пл.сн № 86 в кв. 36, са повдигнати в червено (лист 90). Северната част на ПИ с пл.№ 86, като самостоятелен ПИ, не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, тъй като няма лице към улица. Северната част на имот с пл. № 86, като самостоятелен ПИ не отговаря на изискванията по чл. 200 от ЗУТ във връзка с придобиване на реална част от имота по давност във връзка с чл. 17 и чл. 19 от ЗУТ. Ако спорната северна част на ПИ с пл.№86 се присъедини към ПИ пл.