Решение № 4891 от 20.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4891 гр. С., 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100111613 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.247 и чл.248 ГПК.

Молбата на ищците по чл.247 ГПК е основателна – допусната е грешка в диспозитИ. на съдебния акт относно лицата, комуто се дължат направените разноски за особен представител. В мотивите си съдът е приел, че ответникът В. К. С., макар да не дължи на ищците разноските за производството (държавни такси и адвокатско възнаграждение), тъй като е признал иска, следва да бъде осъден да заплати депозита за особен представител по чл.47 ГПК в размер на 2023,93 лв. Поради грешка в диспозитИ. на решението съдът е постановил ответникът В. К. С. да заплати разноските за особен представител не на ищците, които са ги направили, а на останалите ответници.

Тази грешка следва да се отстрани по реда на чл.247 ГПК.

Неоснователна е молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските за процесуалния им представител по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

Молителите поддържат, че възнаграждението е неправилно определено съобразно правилата на Наредба №1/2004 г. Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 посочената Наредба №1/2004 г., с което се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, представлява хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС. В този случай националният съд е 1 длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С цитираното решение, представляващо източник на правото и задължително за националните съдилища, се приема, че „национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.“ Ето защо националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, като нарушаваща забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По тези съображения съдът не следва да се счита обвързан от размерите на адвокатските възнаграждение, определени с Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски, включително по реда на чл.38 ЗА, следва да съобрази правната и фактическа сложност на делото, броя проведени съдебни заседания, обема на извършени от страните процесуални действия и спрямо тези критерии да определи справедлИ. и съответно адвокатско възнаграждение, което насрещната страна да понесе като отговорност за разноски. В подобен смисъл е и актуалната практика на ВКС, напр. ОПРЕДЕЛЕНИЕ №343 от 15.02.2024 г. по т.д.

№1990/2023 г. по описа на ВКС, ТК II ТО и др. В настоящия случай определеното възнаграждение в размер на 3 000 лв. е съобразено с предмета на делото, цената на исковете, броя и вида процесуални действия, извършени от процесуалния представител на ищците, броя на проведените съдебни заседания по делото (2 открити съдебни заседания) и кореспондира с определения депозит за особен представител на призования по реда на чл.47 2

ГПК ответник. Ето защо така определеното възнаграждение е справедлИ. и съответно и няма основания същото да бъде изменяно.

Така мотивиран Софийският градски съд

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решението от 17.06.2024 г. постановено по гр.д. №11613/2022 г. на СГС, 10 състав, изразяваща се в следното:

На страница 12 от решението – в диспозитИ., на редове 26, 27, 28, 29 и 30, вместо „ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН:**********, да заплати на Е. М., ЕГН:*******, С. В. Д., ЕГН:**********, И. П. Т., ЕГН:**********, и И. Г. П., ЕГН**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2023,93 лв., представляваща разноски за особен представител.“ да се чете:

„ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН:**********, да заплати на П. Г. А., ЕГН:**********, Г. М. А., ЕГН:**********, М. М. А., ЕГН:********** и В.

М. А., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2023,93 лв., представляваща разноски за особен представител“.

ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3