Определение № 588 от 27.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 588 гр. Варна, 26.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500407 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Министъра на земеделието и храните на Република България, чрез пълномощника Г. К.- Директор на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра срещу определение № 505/07.08.2024г. на ОС – Силистра, постановено по гр.д. № 128/2024г., с коeто производството по делото е прекратено на на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като направените от съда изводи за нередовност на исковата молба, в т.ч. и след направените уточнения по нея, не кореспондират с доказателствата в преписката, фактическия състав на предявените искове и твърденията, на които се основават същите. Посочва, че претенците са предявени в условията на евентуалност, предвид липсата на данни за вписване и валидни арендни договори. Тъй като ищецът не разполага с оригинал на вписан аренден договор, счита, че липсва такъв, евентуално договора е нищожен поради липса на съгласие. Ако в хода на производството ответникът представи такъв договор, то предявената в условие на евентуалност претенция за заплащане на наем би била основателна. В условие на евентуалност е предявена и претенцията за заплащане на същата сума и суми, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в неплащане на дължимото обезщетение за ползване на имотите, като част от сумите, с които ответникът се е обогатила неоснователно, в размер на пазарната наемна цена за периода на ползване. Иска се отмяна на определението в обжалваната част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

На основание чл.129, ал.3 ГПК препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по подадена от Министъра на земеделието и храните на Република България срещу „Агроплам-2008“ООД искова молба, в която са изложени твърдения, че ответникът се е занимавал със земеделие в област Силистра, регистриран като земеделски производител и е участвал в тържни сесии за ползване на земеделски земи от ДПФ на територията на община Кайнарджа. При проверки при ОД „Земеделие“-Силистра през 2023г. е установено, че два договора за аренда- от 11.10.2013г. и 27.04.2014г. и анекси към тях, по които ответното дружество е правоприемник на Росица С. не са валидно сключени и по тях няма плащания. Договорите касаят ползване на земя в землище на с. Каменци в размер на 283,171 дка и землище с. Краново- 1875,600дка . Договорите на се били известни на ищеца и не са били регистрирани в СВ, поради което и ответникът неправомерно е ползвал имотите. Предвид това предявява искане ответникът да бъде осъдена да му заплати обезщетение за ползването на имотите в размер на посочените в договорите суми, като съответстващи на пазарните стойности на които се предоставят под наем и аренда имоти от ДПЗ.

Изрично посочва, че не се претендират като неплатени арендни вноски.

Излага, че е издал фактури за посочените суми, представляващи сбор от пазарните стойности на наема, дължими за ползване на имотите. С оглед на това са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените суми, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на наемна цена за ползване на имотите, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. В условие на евентуалност да заплати конкретно посочени суми като част от неизплатени суми по издадени фактури, като обезщетение за ползване под формата на наем, от който ищецът е лишен.

При тези твърдения правилно и законосъобразно първоинстанционинят съд е приел, че исковата молба е нередовна, а дадените указания с определение № 197/29.03.2024г. съответстват на констатираната нередовност – не са конкретизирани претенциите по всеки от предявените в евентуалност искове, не е конкретизирано за кои конкретно имоти и периоди се отнася всяка от претенциите за обезщетението за пропуснати ползи, размерите на претендираните обезщетения, неясни твърдения относно основанието предявените в условие на евентуалност частични претенции.

Тази нередовност не е била отстранена с направените с молба от 2

08.04.2024г. уточнения, в която е посочено, че се претендира по анекс от 18.12.2015г., към договор за аренда № ДА-61/11.10.2013г., с който е предоставено временно възмездно ползване на земеделска земя в размер на 283,171 дка в землище с. Каменци, обезщетение за изброени 16 имота общо по 1000лв. за стопанските 105/2016; 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020г. и по 1500лв. за стопанските 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023г., като част от 35 374,87лв. за всяка една от стопанските години и по анекс от 18.12.2015г. към договор за аренда № ДА-94/27.01.2014г. общо за 110 имота по 3000лв. за стопанските 105/2016; 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020г. и в размер на 25050 лв. за стопанските 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023г., като част от 211 681,40лв. за всяка една от стопанските години.

Посочва, че в исковата молба е изложил доводи за възможността за предявяване на частичните претенции предвид съображенията за автентичност на договорите и тяхната валидност. Отново посочва, че не му е известно дали договорите са вписани и дали подписите на представляващите страните са автентични. Уточнява се, че в условие на евентуалност се предявява претенция с правно основание чл.59 ЗЗД, в случай, че се установи, че липсват договори или същите не са подписани от страните. Сочи също, че независимо от това, че договорите са спорни, ответникът дължи обезщетение за ползване на имотите под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неплащане на дължимото обезщетение за ползване в размер на посочените в договорите суми. В условие на евентуалност претендира заплащане на посочената в договора сума, която представлява сумата, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Излага се също, че предвид това, че съгласно разпоредбите на Закона за арендата и ЗЗД, аренден договор, който не е сключен в изискуемата форма и не е вписан в СВ се приравнява на договор за наем, то в условие на евентуалност предявява претенция за заплащане на наем, евентуално същата сума като част от сума, с която ответникът се е обогатил, претендирано като обезщетение, равняващо се на наемната цена за ползване на имотите за съответния период.

Последвало е ново определение №403/18.06.2024г. с подробни указания, относими към посочената по-горе нередовност, по повод на което е депозирана уточнителна молба от 26.06.2024г. С тази молба жалбоподателят отново е посочил, че в обстоятелствената част на исковата молба е описал фактите, въз основа на които търси правата си, счита че няма валидно сключен договор за аренда с ответника, същевременно ако се приеме, че подписите на лицата, положени в договорите са техни, независимо от липсата на вписване, следва да се приеме, че е налице договор за наем и претендира посочените в исковата молба суми като незаплатен наем. В случай, че се установи, че липсва договор за наем, сумата се претендира като обезщетение за пропуснати ползи, а в условие на евенвентуалност – на основание чл.59 ЗЗД – неоснователно обогатяване. Формулира не петитум за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 99 650лв., от която 4000лв. част от сумата от 247056,27лв. за стопанската 2015/2016г. и 4000лева за стопанската 2016/2017г.

3

– част от общо 247056,27лв., 4000лв. за стопанската 2018/2019г. и 4000лв. за стопанската 2019/2020г., от която 26 550лв. като част от общата сума от 247 056,27лв. за стопанската 2020/2021г., от която 26550лв., като част от общата 247 056,27лв. за стопанската 2021/2022г-, от която 26550лв. за стопанската 202/2023г. представляваща пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на пазарната стойност на наемна цена за ползването на подробно посочени в исковата молба имоти от ДПФ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. В условие на евентуалност да му заплати по 4000 лв. за всяка от стопански години 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018г., 2018/2019, 2019/2020г. и по 26 550лв. за всяка от стопанските години 2020/2021г., 2021/2022г. и 2022/2023г., като части от неизплатени суми по фактури: № 2000001599/18.07.2023 г.,

№

200000160/18.07.2023г.,

№2000001601/18.07.2023г.,№2000001602/18.07.2023г.,

№2000001603/18.07.2023г.;№200001604/18.07.2023г.;

№2000001604/18.07.2023г.;№2000001605/18.07.2023г.;

№2000001606/18.07.2023г;№2000001609/18.07.2023г;

№2000001610/18.07.2023г.;

№2000001611/18.07.2023г;

№**********/18.07.2023г;№2000001613/18.07.2023г;

№2000001614/18.07.2023г.;

№2000001615/18.07.2023г.;

№2000001616/18.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, като част от неплатен наем за ползване на имоти, подробно описани в исковата молба, за всички стопански години; в условие на евентуалност сумата от 99 650 лв., от която 4000 лв. като част от общата сума 247 056,27лв. за стопанската 2015/2016г.; от която 4000лв. като част от 47056,27лв. за 2016/2017г.; от която 4000лв. като част от общо 247 056,27лв. за стопанската 2017/2018г.; 4000лв. като част от общо 247 056,27лв. за 2019/2020г.; 26 550лв. за 2020/2021г. и 26 550лв. за 2022/2023г., с което ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, като не е заплатил обезщетение за ползване без правно основание на имотите, определено в размер на пазарната наемна цена.

С определение № 458/05.07.2024г. ОС отново е дал възможност и подробни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба като конкретизира точно претенциите си и да уточни кои предявява като основни и кои като евентуални; указано е, че предвид това, че общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа елементите: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, свързано с обогатяването, ищецът следва да конкретизира дали обедняването/обогатяването произтича от един и същ факт или от обща група факти по всяка отделна претенция, с посочване конкретно по имоти и стопански години.

С уточнителна молба от 12.07.2024г. ищецът е заявил, че основаната искова претенция е тази, с която се претендира сумата от 99 650лв., от която 4

4000лв. част от сумата от 247056,27лв. за стопанската 2015/2016г. и 4000лева за стопанската 2016/2017г. – част от общо 247056,27лв., 4000лв. за стопанската 2018/2019г. и 4000лв. за стопанската 2019/2020г., от която 26 550лв. като част от общата сума от 247 056,27лв. за стопанската 2020/2021г., от която 26550лв., като част от общата 247 056,27лв. за стопанската 2021/2022г-, от която 26550лв. за стопанската 202/2023г. представляваща пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на пазарната стойност на наемна цена за ползването на подробно посочени в исковата молба имоти от ДПФ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. В условие на евентуалност претендира сумата от по 4000 лв. за всяка от стопански години- 2015/2016, 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019, 2019/2020г. и по 26 550лв. за всяка от стопанските години 2020/2021г., 2021/2022г. и 2022/2023г., като части от неизплатени суми по конкретно посочени фактури, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, като част от неплатен наем за ползване на имоти, подробно описани в исковата молба, за всички стопански години.

В условие на евентуалност претендира сумата от 99 650лв., от която 4000лв. част от сумата от 247056,27лв. за стопанската 2015/2016г. и 4000лева за стопанската 2016/2017г. – част от общо 247056,27лв., 4000лв. за стопанската 2018/2019г. и 4000лв. за стопанската 2019/2020г., от която 26 550лв. като част от общата сума от 247 056,27лв. за стопанската 2020/2021г., от която 26550лв., като част от общата 247 056,27лв. за стопанската 2021/2022г-, от която 26550лв. за стопанската 202/2023г., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като не е заплатил обезщетение за ползване без правно основание на имотите в размер на пазарния наем. Относно обогатяването на ответника сочи следните хипотези: спестяване на заплащане на средства за ползването на земите, като по този начин ищецът е пропуснал да увеличи сигурно имуществото си именно с тези средства; обедняването на ищеца, съответно обогатяването на ответника възниква именно от ползването на имотите 8 16 в землище на с. Каменци и 105 в землище на с. Краново/ за всяка от стопанските години от 2015г. до 2023г.; претендирайки сумата от 4000лв. като неизплатена част от 247 056,27лв. за стопанските 2015/2016 до 219/2020 стопански години, претендира по 1,82лв. на декар, като неизплатена част от посочените за всеки имот дължими средства, а за 2020/2021Г. – сумата от 26 550 лв., като незаплатена част от сумата от 247 056,27лв. – 12,30лв. за дка.