Решение № 4201 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4201 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100509775 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М. М. Г. срещу решение № 7636/25.04.2024г., постановено по гр. дело № 11639/2023г. по описа на СРС, 125-и състав.

Жалбоподателят излага, че атакуваното съдебно решение било незаконосъобразно. Моли то да бъде отменено, а вместо това исковете да бъдат отхвърлени като недоказани. Намира, че когато услуга не се ползвала, за нея не следвало да се плаща – колко калории или киловата енергия били доставени, тръбите били ледено студени. Не било законно монополистът да се издържа, без да влага нищо. В о.с.з. пред въззивния съд излага, че ползвал имота, но не ползвал топлинната енергия на „Топлофикация София“ ЕАД – радиаторите в имота му били демонтирани по негово искане много отдавна. Нямал договор за доставка. Моли за справедливо решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

1

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

В нито един етап от развитието на производството по делото ответникът М. М.

Г. не оспорва обстоятелството, че през процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „********* Същият релевантен факт се установява и от представените по делото и неоспорени писмени доказателства, в т.ч. в писмото на СО, район Връбница, се съдържа удостоверяване, че ответникът Г. закупил апартамента с договор за покупко-продажба от 26.09.1989г.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от общо събрание на етажните собственици от гр. София, ул. „********* от 12.09.2001г. за избор на ФДР и списък към същия, в който ответникът Г. положил подпис като етажен собственик – ап. 4, договор от 15.11.2001г., сключен между ФДР и етажните собственици от адрес гр. София, ул. „*********, извлечение от сметка за аб. № **********, съобщения към фактури и неоспорените заключения на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ се установява, че сградата в режим на етажна собственост, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

2

В конкретния случай от неоспореното заключение на СТЕ се установява твърдението на ответника, че на 06.11.2011г. петте радиатора в процесния имот били демонтирани. Топлинна енергия за отопление на имота била начислена единствено за щранг-лирата в банята, която била без техническа възможност за монтиране на уред за отчитане. Въпреки неосигурения от абоната достъп за отчет на уредите за щранглирата в банята отдадената ТЕ била начислена служебно на база инсталираната мощност, умножена по маскималния специфичен разход на сградата. Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в имота, поради неосигурения достъп, била начислена на база 2 бр.потребители при служебно определен разход 140 л. на денонощие на един потребител. През процесния период на абоната била начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълния отопляем обем на имота по проект.

С оглед дефиницията на чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ през исковия период ответникът М. М. Г. бил потребител на топлинна енергия, като договорното отношение между странит е възникнало от качеството на ответника на собственик на апартамента, находящ се в сграда-етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът „Топлофикация София” ЕАД подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Предвид цитирания законов текст ответникът М. М. Г. , като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се възползвал от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Ирелевантни за предмета на спора са възраженията на ответника, че радиаторите в имота му били надлежно демонтирани по негово искане и че не ползвал битово горещо водоснабдяване. Предвид нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, обсъдена погоре, демонтирането на радиаторите в имота не се отъждествява с отказ от 3 предоставяната от ищеца услуга. С арг. чл. 153, ал. 6, вр. ал. 2 ЗЕ прекратяването на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди по инициатива на битовия клиент не може да бъде направено от отделния титуляр на вещни права върху обекти в сградата, който макар да е спрял топлоснабдяването в индивидуалния си обект, продължава да е клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие, се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В този смисъл – мотивите по т. 2 от ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС.

Ответникът не твърди и не установява да е осигурил достъп за отчитане на уредите – в случая на водомера за топла вода. Поради неосигурения достъп за отчитане и топлата вода била начислена при условията на неосигурен достъп за 2 броя потребители при норма разход 0.140 куб.м за 1 потребител за 1 денонощие и в съответствие с нормативната уредба. Разпоредбата на т. 6.7. от Методиката към Наредбата за топлоснабдяването предвижда, че клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове, указани в общите условия на договорите и изискванията на наредбата /чл. 29 от приложимите ОУ предвижда тримесечен такъв от получаването на изравнителните сметки от лицето по чл. 28, ал. 2 ОУ/. По делото нито се твърди, нито се установява ответникът да се е възползвал от тази си възможност и да е поискал допълнителен отчет и преработване на данните след получаването от упълномощеното по реда на чл.

28 лице на изравнителните сметки за процесния период. Ето защо се налага извод, че предвид неосигурения достъп за отчет на уредите за дялово разпределение начислението на топлинна енергия за БГВ било извършено в съответствие с установените нормативни правила, почиващи върху принципа, че никой не може да черпи права и следва да понесе нормативно установените последици от собственото си неправомерно поведение.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период било извършвано от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД съгласно действащото законодателство за топлоснабдяването. Имотът се обслужвал от две абонатни станции с отделни топломери, чиито показания се сумирали, а общото количество се разпределяло между всички абонати. Топломерите в абонатната станция се отчитали по електронен път на първо число от месеца, като отчетът се документирал. Съгласно заключението технологичните разходи в АС били приспаднати от топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Съдът приема за установено от заключението на СТЕ по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на 4 нормативно установените изисквания към същите и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ, разпределението на топлинна енергия на абоната през процесния период било извършено съгласно данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.

По делото е изслушано заключение на ССчЕ, неоспорено от страните. Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните записвания при ищеца и неоспорено от страните, за процесния период на абоната били начислени суми за доставена топлинна енергия на обща стойност 2 136.44 лева. Сумата не била заплатена.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ първоинстанционният съд определил размера на дължимите от ответника суми.

Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 36 ОУ се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество.

Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат никакви съображения по отношение изпадането на ответника в забава, както и относно установените задължения за лихви за забава, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.

По разноските:

Предвид горните изводи на въззивната инстанция право на разноски има ищецът „Топлофикация София“ ЕАД. Пред СГС същият е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна.

Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.