Решение № 82 от 09.03.2020, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 82 гр. ВРАЦА, 09.03.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

Членове:Мария

Аджемова

Иван Никифорски-мл.с. при участието на секретар Виолета Вълкова като разгледа докладваното от съдия

Мишонова- Хальова въз. гр. дело N`21 по описа за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид:

ОД на МВР-гр.Враца представлявана от Я.Я.,чрез Д.П.М.-главен юрисконсулт при ОД на МВР-Враца,е подала въззивна жалба против решение №966/13.11.2019 г по гр.д.№2613/2019 г по описа на ВРСъд, с което решение предявените от С.М.Л. от гр.Ч.бряг искове с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 вр. с чл. 179 ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, са уважени.

В жалбата се навеждат доводи

,че решението на ВРСъд е неправилно , поради нарушение на мат. закон, което го прави и необосновано.

Твърди се още ,че решаващият съдия неправилно е приложил НСОРЗ за процесния период и е изчислил заплащането на нощния труд положен от Л., при положение, че за този период е действала друга наредба №8121з-776/29.07.2016 г ,в която липсвало текст, който да допуска трансформация на положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143.

От друга страна се твърди че С.Л. бил държавен служител и неговото служебно правоотношение се урежда от ЗМВР, поради което нито закон, нито друг акт на МС допуска за процесния период преизчисляване на положен извънреден труд нощен с коефициент 1,143 по горепосочената НСОРЗ.

Алтернативно се твърди ,че ако

ВОС счете ,че следва за ответника Л. да приложи гражданското трудово законодателство , а не единствено ЗМВР, то да съобрази ,че съгласно Наредба за раб. време и почивките и отпуските от ДВ бр.41/17 г, претенцията на ответника- ищеца следва да се отхвърли за периода 01.01.2018 г до 07.07.2018 г, защото за този период извънредния труд се отчита без превръщане на нощните членове в дневни. Цитира се практика на Бур.

ОС в тази връзка.

Моли се отмяна изцяло на решението на ВРСъд и постановяване друго, с което се отхвърлят предявените от С.Л. против жалбоподателя искове ,както и присъждане на 200 лв юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор на въззивната жалба, адв. Ю.А. от ПлАК,пълномощник на С.Л., е депозирал такъв , с който оспорва изцяло въззивната жалба. Счита ,че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена с всички законни последици.Твърди се още ,че закносъобразно ВРСъд поради празнотата в наредбите за 2015 и 2016 г относно нормата на чл.31 ал.2 от тази от 2014/отм./, субсидиарно е приложил чл.9 ал.2 от НСОРС, тъй като обратното разбиране щяло да постави в неравностойно положение държавните служители в МВР с работещите о труд. правоотношение регулирани от КТ.

Адв. А. сочи,че не следва да се има предвид посоченото решение на ОС-Бургас с прилагане на чл.9 от НРВПО, защото има нова практика на същия съд по този въпрос.

Моли се потвърждаване първоинстанционното решение с всички законни последици като се претендират и разноски пред въззивната инстанция.

Съд. състав на осн. чл. 267 от ГПК приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество въззивната жалба е н е о с н о в а т е л н а.

Пред ВРС лицето С.М.Л. *** е предявил против ОД

МВР -Враца иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР за сумата от 1617,62 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд от 231,088 часа за периода 01.07.2016 г. -

30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск по чл.

86 ЗЗД за сумата от 200,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2016 г. до 30.06.2019 г.

В исковата молба се твърди, че страните са в служебни правоотношения. В периода от ю. 2016 г. до ноември 2018 г. ищецът сочи да е работил на длъжност „***“ в РУ- ***, а от ноември 2018 г. до юни 2019 г. включително - на длъжност „старши полицай“, група „ООР“ при РУ- *** към ОД на МВР - Враца. Освен това трудовата дейност се осъществявала по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.З от ЗМВР. Считано от м.07.2016 год. били издавани протоколи от Директора на ОД на МВР - Враца и графици от Началник РУ- *** за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Поради непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, ищецът намира, че следва да се приложи субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./, като в съответствие с чл. 9, ал. 2 от същата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове,същите следва да се превърнат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди се в ИМ , че за процесния период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. Л. е положил нощен труд от общо 1616 часа и преизчислен с коефициент 1.143 счита, че се равнява на 1847,088 часа, което на свой ред води до извънреден труд от 231,088 часа, който претендира да му бъде заплатен допълнително. Съобразно получаваното от него трудово възнаграждение, поддържа, че часовата ставка е в размер на 7,00 лв., като за положени 231,088 часа извънреден труд ответникът му дължи сумата от 1617,62 лв и следва да бъде осъден да му заплати процесната сума ведно със законна лихва върху нея, считано от депозирането на исковата молба до нейното погасяване. Л. е предявил в условията на кумулативно съединяване и иск за заплащането на лихва за забава върху главницата за периода от 30.09.2016 г. до 30.06.2019 г. в размер на 200,00 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявените пред ВРС искове като неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени с всички законни последици.

Не оспорва обстоятелството, че в процесния период ищецът е бил служител на РУ - *** при ОДМВР - Враца като се сочи, че Л. е служител с работно време на сменен режим на работа - 12 часа. Поддържа, че статутът на ищеца се урежда единствено от ЗМВР, поради което не са приложими разпоредбите на Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, в която е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като съгл. ал. 5 на същия член, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в случая не е налице хипотеза на незаплатен извънреден труд, тъй като ищецът действително не е работил извън установеното работно време. Не оспорва и факта, че ищецът осъществява служебната си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

Освен това на ищеца редовно било заплащано в процесния период както положен извънреден, така и нощен труд. Счита, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час, следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че трудът, положен между 22.00-06.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен.

Пред ВРС е допуснато изменение в размера на предявените искове като иска по чл. 178, ал. 1 т. 3 вр. чл. 179, ал.1 от ЗМВР е останал предявен за сумата от 1452,40 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 1617,62 лв. производството по делото е прекратено. Искът по чл. 86 ЗЗД е останал предявен за сумата от 188,77 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 200,00 лв. производството по делото е прекратено.

С оглед събраните по делото писмени доказателства , съд. състав приема от фактическа страна следното:

Със Заповед № 3693-2124/26.11.2018 г. ищеца е преназначен на длъжност

„Старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ към РУ *** при ОД на МВР Враца.

Приложена е още длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност; справка за трудовото му възнаграждение и работен график за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.

Прието по делото и заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че в периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. общият брой часове, положени като нощен труд от ищеца, е 1576 часа. Посочено е от вещото лице, че в процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време. Експертът е изчислил, че паричната равностойност на часовете положен извънреден труд, след преобразуването на нощния към дневен такъв, представлява сума в размер на 1452,40 лв. Посочено е, че установената сума не е начислена към заплатата на ищеца и не е заплатена от ответника. Изчисленият размер на дължима мораторна лихва върху възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването му от нощен към дневен, положен за процесния период, е в размер на 188,77 лв. След извършената проверка, вещото лице е констатирано, че в процесния период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. на ищеца С.М.Л. е начисляван полаган нощен труд, съответстващ на броя на часовете нощен труд в отчетените дежурства от 20.00 ч. до 08.00 ч. За процесния период ищецът е положил общо 1592 часа нощен труд, за което е получил от ответника сумата от 398,00 лв.

При изложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи:

1. Предявения иск е по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал.

1 ЗМВР за сумата от 1452,40 лв, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд от 231,088 часа за периода 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.Ищецът е следвало да докаже,че се е намирал в служебно правоотношение с ответника през процесния период; че е полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумарно; и че е положил твърдените часове извънреден труд извън редовното работно време.Ответникът е следвало да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане на претендираното допълнително трудово възнаграждение в неговия дължим размер.

Законосъобразно решаващият съдия е пиел ,че предвид писмените доказателства е доказано преназначаване на ищеца на длъжност „Старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ към РУ *** при ОД на МВР Враца; длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност; справка за трудовото му възнаграждение и работен график за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от