Определение № 457 от 19.09.2023, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 273/2023
- Вид
- Определение № 457
- Подписан
- 19.09.2023
- В сила
- 19.09.2023
- Състав
- РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 457 гр. Пещера, 19.09.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100273 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Ф.И“ ЕАД срещу И. И. Ч. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът И. И. Ч. дължи на ищеца „Ф.И“ ЕАД сумата в общ размер на 4538,58 лв. по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX13343147/29.05.2016 г. , сключен между „Б.П.П.Ф“ ЕАД и длъжника И. И. Ч., което вземане е прехвърлено от страна на „Б.П.П.Ф“ ЕАД по силата на Приложение № 1/18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. в полза на „Ф.И“ ЕАД, от която сума: 3452,30 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, 352,69 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 01.01.2020 г. до 05.06.2020 г. и 733,59 лв. – лихва за забава за периода от 02.01.2020 г. до 27.06.2022 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 975/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера.
Ищецът твърди, че между ответника И. И. Ч. и „Б.П.П.Ф“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX13343147/29.05.2016 г. (Договора за кредит), по силата на който „Б.П.П.Ф“ ЕАД предоставило на ответника кредитен лимит в размер на 1500 лв., който впоследствие бил увеличен на 5000 лв. Кредитният лимит можело да бъде използван чрез кредитна карта и да бъде усвояван и погасяван многократно. В изпълнение на разпоредбата на чл. 21 от Договора за кредит кредитодателят „Б.П.П.Ф“ ЕАД изпратил на кредитополучателя И. И. Ч. Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски 1 кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-13556554 във връзка с Договор за кредит № CREX-13343147/29.05.2016 г., в което се съдържали конкретните условия иа договорения между страните револвиращ кредит — размер на кредитния лимит, годишна лихва, такси и др., както и самата кредитна карта. Кредитополучателят получил лично на 09.08.2016 г. издадената кредитна карта, заедно с Приложението. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца.
Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес - в хартиена форма на посочения от него адрес.
Неполучаването на извлечението не било причина за неплащане на погасителна вноска. Месечните погасителни вноски се правили до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата, съдържаща се на стр. 2 от приложението за кредитна карта. За ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължал годишна лихва в размер на 35 %, която се начислявала върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.
Ищецът твърди, че ответникът усвоил суми от одобрения кредитен лимит, в резултат на което за него възникнало задължение за възстановяването им, ведно с договорна възнаградителна лихва.
Кредитополучателят – ответникът направил няколко вноски по кредита и преустановил обслужването му. Непогасената сума по кредитния лимит била в размер на 3452,30 лв. Падежът на първата пропусната минимална месечна вноска настъпил на 01.01.2020 г.
Поради спиране обслужването на кредита, кредитодателят „Б.П.П.Ф“ ЕАД взел решение да се разпореди с вземането си към кредитополучателя. С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. и Приложение № 1/18.06.2020 г., имащо характер на допълнително споразумение, цедентът „Б.П.П.Ф С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК 204915054 (с предходно наименование „Б.П.П.Ф“ ЕАД ) прехвърлило на ищеца – цесионера „Ф.И“ ЕАД вземанията си спрямо ответника И. И. Ч.. Ищецът твърди, че бил упълномощен от цедента „Б.П.П.Ф С.А., клон България“ КЧТ да уведоми длъжника И. И. Ч., на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за извършената цесия. Изпратеното до ответника уведомление за цесията било получено лично от ответника на 03.06.2022 г.
Ищецът сочи, че Договорът за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта е безсрочен, като в чл. 3 от същия е предвидена възможност кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. Според тази клауза при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска за кредитора възниква потестативно право да обяви предсрочната изискуемост на вземането си. Твърди, че в настоящия случай са налице така описаните предпоставки, тъй като на 01.01.2020 г. е настъпил падежът на първата просрочена и неплатена минимална месечна погасителна вноска. За периода 2 от 01.01.2020г. до 31.05.2022 г. (дата на изготвяне на уведомлението за предсрочна изискуемост) е настъпил падежът на 29 минимални месечни погасителни вноски. Предвид гореописаното просрочие ищецът изпратил до длъжника и му връчил на 03.06.2022 г. уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. С уведомлението ищецът дал на ответника 7-дневен срок за доброволно плащане на задължението. При неизпълнение, считано от 8-мия ден от датата на получаване на уведомлението, ищецът считал за изцяло предсрочно изискуемо вземането си по Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-13556554 във връзка с Договор за кредит № CREX13343147/29.05.2016 г. Ищецът твърди, че в настоящия случай длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си и предсрочната изискуемост по кредита е настъпила на 11.06.2022 г.
Ищецът поддържа, че поради изпадане в забава ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цедираното вземане.
Сочи, че размерът на лихвата за забава върху непогасената сума по кредитния лимит е в размер на 733,59 лв. за периода 02.01.2020 г. до 26.07.2022 г.
Ответникът не погасил задълженията по процесния договор за кредит, поради което за събирането на вземането ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 975/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес от иницииране на настоящото производство.
Ищецът моли съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника И. И. Ч..
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът счита, че между страните не са налице права и обстоятелства, които да се признават и да не се нуждаят от доказване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, сключен между „Б.П.П.Ф“ ЕАД и ответника с твърдените параметри;
3 изпълнение на задълженията на „Б.П.П.Ф“ ЕАД да предостави сумата по отпуснатия потребителки кредит и усвояването на суми от страна на длъжника; размерът на непогасения остатък от главницата по кредита; лихвоносния характер на вземането, неговия размер и изискуемост; съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищцовото дружество; надлежно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията; съществуването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размерът на обезщетението за забава.
При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на изпълнението.
В тежест на ответника е да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
По доказателствата:
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира, че са допустими, необходими и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат приети.
Изискани са материалите по заповедното производство, по което е издадена заповедта за изпълнение, чийто предмет е оспореното вземане.
Следва да се приложи към настоящото гражданско дело ч.гр.д. № 975/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера.
По искането за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание по делото след изслушване становището на ответника.
Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. чл. 146 от ГПК, Районен съд - Пещера
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе н а 26.10.2023 г. от 09,15 часа , за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА и ПРИЕМА материалите по ч.гр.д. № 975/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях ред за разрешаване 4 на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба делото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание по начин, удовлетворяващ и двете страни, че спогодбата има значението на влязло в сила решение, както и че на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, че ако напусне адреса си и в търговския регистър не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 5