Протокол № 588 от 29.06.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 588 гр. Варна, 26.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Съдебни

Габриела Ц. Дянкова заседатели: Елена В. Младенова при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева и прокурора З. Ат. З.

Сложи за разглеждане докладваното от Деян Ив. Денев Наказателно дело от общ характер № 20233100200756 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ О. В. Х., редовно призован, явява се лично, воден от Затвора Варна и с адв. С. И., редовно упълномощен на ДП и приет от съда от днес.

ПОСТРАДАЛАТА М. С. О., редовно призована, явява се лично.

ПОСТРАДАЛИЯТ И. С. С. - редовно призован, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в разпоредително заседание.

АДВ.И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото в съдебно заседание, тъй като се явяват всички лица по чл.247в НПК, съгласно разпореждането за насрочване на разпоредително заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на подсъдимия.

ПОДС. О. В. Х., ****, ЕГН **********

Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247в от НПК и констатира, че на 16.06.2023 г. е връчен препис от обвинителния акт и разпореждането на подс. Х..

1

Председателят на състава разясни на страните правото им на отводи.

Искания в тази насока не постъпиха.

Председателят на състава разясни правата на явилите се лица по НПК, както и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.

ПОСТР.О.: Разбрах правата си. Няма да предявявам граждански иск.

ПОСТР. С.: Разбрах правата си. Няма да предявявам граждански иск.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247в, ал.1 и 2 от НПК по всички въпроси, посочени в чл.248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание по чл. 248 от НПК, становището ми е следното :

По т. 1 - делото е подсъдно на Окръжен съд – Варна.

По т.2 - няма основание за прекратяване или за спиране на наказателното производство.

По т.3 - няма допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, които да са ограничили правата на обвиняемия и пострадалия.

По т. 4 - по какъв ред ще протече производството е по волята на подсъдимия.

По т. 5 - не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, преводач, вещо лице, тълковник, или извършване на съдебни следствени действия по делегация.

По т. 6 - взетата мярка за процесуална принуда да остане в сила.

По т. 7 - нямам искания за събиране на нови доказателства.

По т. 8 - моля да насрочите следващото съдебно заседание от 10 юли нататък предвид на това, че следващата седмица не съм града. Моля да вземете предвид и обстоятелството, че ще съм в платен отпуск от 14 до 21 август.

АДВ.И.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, по т. 1 делото е подсъдно на настоящия съд, така квалифицирано.

2

По т. 2 - няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

По т. 3 – ще направя коментар досежно правната квалификация, както я е определила прокуратурата за грабеж. При разглеждане на мярката за неотклонение, първоначалното вземане, аз направих известни съображения доколко не се касае за друго престъпление. Ако се проследят свидетелските показания на пострадалата и нейния приятел, и другите такива, може да стигнем до обоснования извод, че обстоятелствената част на обвинителния акт припокрива критериите на престъплението по чл. 214 от НК, като се вземат и изискванията на чл.198 от НК. Отнемането на вещта, запазването на отнетата вещ, за мен лично действията, ако се квалифицира като престъпление, следва да са по друг текст. Затова днес отново поставям на вниманието на почитаемия състав да прецени дали това е правилно. Разбира се, несъответствието между обстоятелствената част и диспозитива нарушават правото на защита, а именно каква е волята на прокуратурата и срещу кои факти и обстоятелства да се защитава подсъдимия, разбира се, да признава или не признава конкретно престъпление.

По отношение на т. 4 неговото желание е делото да се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на чл. 371, т.1 от НПК, с разпит на 4 свидетели, без разпита на вещите лица.

По т. 5 - нямаме искания по така изложените алтернативи.

По т. 6 – мярката за неотклонение няма да се атакува към настоящия момент.

По т. 7 – по отношение на искания за събиране на нови доказателства, евентуално в хода на съдебното следствие, след като ревизираме направените такива на предявяваните материали по ДП.

Предвид становището ни по т.4, моля да насрочите делото за разглеждане по реда на съкратеното съдебно следствие, като се призоват свидетелите, без да се призовават вещите лица.

Моля при насрочване на делото да се съобразите, че от 10-ти август до края на август ще бъде в платен отпуск.

ПОДС.Х.:Съгласен съм с казаното от моя адвокат. Желая делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, искам да се разпитат 3 свидетелите. Не желая да се разпитват вещите лица.

ПРОКУРОРЪТ:Нямам какво да добавя по повод искането за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие, по т. 1 на чл.

371 от НПК.

СЪДЪТ, изслушвайки становищата на страните в днешно съдебно заседание, след запознаване с материалите по делото, в изпълнение на правомощията си по чл. 248, ал. 5 от НПК, констатира следното:

Делото е родово и местно подсъдно на Окръжен съд – Варна, като първа инстанция, с оглед извършено престъпление от компетентността на Окръжен съд на територия, принадлежаща към Варненски съдебен район.

Не са налице, според страните и съдебната преценка, основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Възражението относно допуснати съществени процесуални нарушения, водещи да ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, съдът не намира за основателни. Определението за допуснати по смисъла на тази процедура съществени процесуални нарушения е дадено в чл. 249, ал.4 от НПК. Такива нарушения, свързани с правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или откаже да даде обяснения по обвинението, да участва в производството и да има защитник, не са извършени.

Не се споделя от настоящия съдебен състав и възражението, че е налице противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, водещо до неяснота на обвинението. Съгласно заключителната част на обвинителния акт, подсъдимият Х. е обвинен в престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 4, вр. чл.198, ал.1 от НК и по чл.150, ал.1, предл. 1 от НК. Този диспозитив прокурорът е извел, след анализ на описаните от него обстоятелства. В такъв случай възражението, както бе посочено, съдът намира за неоснователно.

Останалите възражения, според съдебната преценка, касаят съществото на делото и не са предмет на разглеждане в настоящето разпоредително заседание.

С оглед изявлението на подсъдимия, съдът намира, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, ситуирани в чл. 371, ал. 1, т.1 от НПК, поради което при насрочването на съдебното заседание следва да бъдат призовани само тези свидетели и вещи лица, за които съгласието за тази процедура не е налице.

Няма необходимост да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и да се извършват съдебни следствени действия по делегация.

Съдът намира, че делото би следвало да бъде разгледано при закрити 4 врати, тъй като са налице обстоятелства, свързани с интимния живот на гражданите.

Мярката на процесуална принуда, взетата по отношение на подсъдимия Х., следва да бъде потвърдена, поради липса на основание за нейното изменение или отмяна.

Искания за събиране на нови доказателства на този етап няма.

Вземайки предвид направеното искане за разглеждане на делото по реда на особените правила, делото следва да бъде насрочено за разглеждане по реда чл. 371, т. 1 от НПК.