Решение № 81 от 01.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Велико Търново, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000063 по описа за 2023 година

С Решение № 122/ 22.12.2022г. по т. д. №123/2022г. ОС- Плевен е осъдил на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД ЗК “Далл Богг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“№1, чрез пълномощника си юрисконсулт А. С. , да заплати на Ц. М. К. с ЕГН**********, с адрес гр. София, **********, със съдебен адрес гр. Плевен, ******, чрез адв. Н. М., сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 19.02.2022г. на път ІІІ – 306 15 + 850 км, гр. Червен бряг- с.

Чомаковци и причинена смърт на А. М. С., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.04.2022г. до окончателното изплащане на главницата, като обезщетението да се изплати по посочената банкова сметка с титуляр адв. Н. М..

Присъдени са и разноски.

В законният срок решението е обжалвано от ЗК “Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрисконсулт А. С., като необосновано и незаконосъобразно- поради противоречие с материалния и процесуален закон. Излагат се съображения, че съгласно ТР №1/2016г. по ТД №1/2016г.

ОСНГТК, само най- близките на починалия се ползват с право на обезщетение, а за да получат обезщетение за неимуществени вреди лица извън този кръг, същите следва да докажат, при условията на пълно и главно доказване, че са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока 1 емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най- близките. Неправилно съдът приел, че в случая е доказано наличието на основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, въз основа на свидетелските показания, че ищеца и до момента не може да преодолее загубата на своя брат и е съществувала задружност и взаимна помощ между тях. Неправилно било прието, че това са особени обстоятелства в смисъла, вложен в тълкувателната практика и в достатъчна степен дават основание да се направи изключение от разрешенията, дадени от ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. Ищецът Ц. М.

К., съобразно свидетелските показания, от дълги години е живял в отделно домакинство, в друг град от пострадалия. Н е били установени и особени обстоятелства- полагане на лична грижа поради състоянието на някое от лицата, даване на издръжка. От доказателствата по делото не се установявало проявление на житейски факти, определящи връзката между пострадалия и ищеца по начин, че да се направи несъмнен извод за наличие на трайна емоционална връзка с починалия, сравнима с тази с най- близките му роднини. Не били ангажирани доказателства за житейски обстоятелства, поради които между ищеца и пострадалия да е имало отношения на особена близост, които да обосновават разбиране за житейска връзка, различна от обичайната между братя. Нямало твъдения и доказателства ищецът да е бил зависим изключително от грижите на пострадалия и след смъртта му да няма кой да полага грижи за него- хипотеза, при която е обосновано да се допусне, че са налице оправдани очаквания за взаимна грижа, помощ, емоционална подкрепа поради именно тези обстоятелства и техния особен характер.

Съществуването на добри отношения в бита, без изявени конфликти, не сочело изключителност на отношенията- такава, че брата на пострадалия да получи обезщетение наред с лицата от най- близкия кръг. По делото не били установени и друга група обстоятелства, от които да е възможен обоснован извод за наличие на особени обстоятелства, които да определят връзката в отлика от обичайните добри отношения между братя- напр. пострадалият и ищеца да не са имали други родственици. Твърденията, заявени по основанието на претенцията, не били установени пълно и главно, не било установено конкретното съдържание на родствената връзка в отлика от сходни на нея поради наличие на особени обстоятелства . Заявеното по основанието на претенцията за неимуществени вреди било общо и относимо към неограничен и неперсонализиран кръг субекти в същата родствена връзка, не били посочени, нито ангажирани доказателства за конкретни житейски обстоятелства, факти от действителността, особени събития или друго, които да определят тази връзка като сравнима с връзката с лицата от най- близкия родствен кръг. Действащият към момента на предявяване на претенцията на ищеца §96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07 .12.2018г., определял лимит по претенциите на 2 лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ, в размер до 5000 лв. но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1 /2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г.

Първоинстанционният съд отчел изключително нисък принос на пострадалия изразяващ се в управление на МПС с скорост 3 пъти по-висока от максимално допустимата, а именно 178 км/ч. Съгласно приетата и неоспорена по делото САТЕ пострадалото лице е имало възможност да предотврати процесното ПТП при положение, че се е движило със скорост в рамките на законоустановената. Не бил отчетен принос на пострадалия, който е управлявал МПС с 0,19 промила алкохол в кръвта. По изложените съображения и поради незаконосъобразност и неправилност на решението в частта относно произнасянето по главния иск, постановеният съдебен акт бил неправилен и в частта относно произнасянето по предявеният акцесорен иск, с оглед на което следвало да се отмени и в тази му част.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се отхвърли предявеният иск, а при условията на евентуалност да се отхвърли исковата претенция за сумата над 5 000 лева, както и да се отчете по- висок процент на съпричиняване от страна на пострадалия. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

За да постанови съдебният си акт, ОС- Плевен е изложил съображения, че ищецът- брат на загиналия А. С., е имал много силна емоционална връзка с него, общували са постоянно и са си помагали, били са в много добри отношения и загубата на А. С. му се е отразила много тежко психологически.

Съдът е приел, въз основа на заключението на съдебно- психологичната експертиза и показанията на свидетелката Н. М.- сестра на братята, че ищецът е преживял психически болки и страдания с висок интензитет, който не намалява с времето, не може да преодолее загубата, търси причините за това, налице е значителна промяна в адекватното му социално функциониране, като и семейството му не може да повлияе положително на неговото състояние. Първата инстанция е направила извод, че ищецът е в кръга на близките роднини на загиналия А. С., които са активно легитимирани да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД от загубата на близък човек и е определила същото в размер на 80 000 лв. С оглед установеното съпричиняване от страна на загиналия А. С. при настъпване на ПТП, размерът на обезщетението е редуциран съобразно изискването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 50 000 лева- тъй като съгласно изслушаната и прието по делото като доказателство автотехническа експертиза водачът на мотоциклета А. С. се е движел с превишена скорост, нарушил е разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДП и по този начин е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.

Апелативен съд Велико Търново, като вез предвид доказателствата по делото, възраженията във въззивната жалба и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното:

3

Ищецът Ц. М. К. е претендирал присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на неговият брат А.

М. С., настъпила на 19.02.2022г. в резултат на ПТП: на път ІІІ – 306 15+850 км, гр. Червен бряг- с. Чомаковци, мотоциклетистът А. М. С. се е блъснал в задната част на спрелия на пътното платно товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ЕН11****, управляван от П. Ц. П. , като вследствие на настъпилото ПТП получил несъвместими с живота травми.

За настъпилото ПТП е налице вляла в сила присъда № 37/ 16. 11. 2022г. по нохд № 20224400200744 по описа на ОС- Плевен, с която подсъдимият П.

Ц. П. е признат за виновен в това, че на 19.02.2022г., около 18.50 часа /в тъмната част на денонощието/, на път III-306, гр. Червен бряг, на 2,45 километра след табелата за край на населено място на град Червен бряг, при управление на моторно превозно средство- товарен автомобил марка „Форд“, модел 3 „Транзит“, с регистрационен No ЕН 11****, е спрял на пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на А. М.

С., ЕГН ********** от с. Еница, обл. Плевен.

Не се спори по делото наличието на застрахователна полица „гражданска отговорност“ на МПС с ДКН ЕН 11****, валидна към датата на ПТП, с посочената застрахователна компания.

От приетото пред първоинстанционния съд заключение на автотехническат а експертиза са установени фактите относно механизма на настъпилото на 19.02.2022г. ПТП: сблъскване на две МПС, което е станало чрез транслационно движение на мотоциклет „Сузуки ГСФ 600 Бандит“ с рег.

№ ЕН 19 *** към задната лява ъглова част на спрял товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ЕН 11**** в полагащата му се пътна лента, тилен кос удар при сблъскване и движение на двете МПС след удара до окончателното им установяване на мястото, на което са намерени. Скоростта на водача на мотоциклет а към момента на първоначален контакт при удара е била 178 км/ч, като ПТП е протекло в тъмната част на денонощието . При движение на мотоциклетиста на дълги светлини в тъмната част на денонощието с максимално разрешената скорост от 80 км/ч (за мотоциклети извън населените места) и своевременно предприемане на спиране от водача към момента, в който е имал техническа възможност да възприеме автомобила, той е имал възможността да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП.

От заключението на съдебно- медицинската експертиза се установява, че е налице причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и установените увреждания и смъртта на водача на мотоциклета А. С. - причина за смъртта му са груби, практически несъвместими с живота увреждания на жизнено важни органи ( мозък, сърце), локализирани в областта на черепната и гръдната кухина, както и уврежданията на органите на коремната кухина ( черен дроб и далак); като е недоказано той да е управлявал мотоциклета в 4 пияно състояние или след употреба на наркотични вещества.

В исковата молба до ОС- Плевен са въведени твърдения за наличие на изключително близки и топли отношения между ищеца и починалия му брат, на които е основана претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- братята израснали в дома на родителите си и след смъртта на бащата ищецът е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на брат си заедно с майка си, разбирали са се прекрасно и са се подкрепяли взаимно, освен силната емоционална връзка братята са се подкрепяли и финансово, полагали взаимно грижи и за майка си . След смъртта на брат си ищецът изпитвал неописуема мъка, душевни болки и страдания, стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, безсилие и усещане за разрив в отношенията с другите.

В съобразителната част на ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение- само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. По делото обаче не е установено в резултат на конкретни житейски обстоятелства привързаността между братята да е станала толкова силна, че смъртта на починалият да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, за да обоснове в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на Пленума на ВС . В традиционните за българското общество семейни отношения братята са част от най- близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, каквато точно се сочи в исковата молба, че е съществувала между ищеца и починалият му брат.