Определение № 1477 от 10.10.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1477 гр. Плевен, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500838 по описа за 2025 година С определение № 3616/ 14.07.2025г. Плевенски районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЕАД Е. И., ЕИК ***, с адрес: гр.Пловдив, ***, представлявано от адвокат Е. Г. И., по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по гр.д. №4303/2024г. по описа на РС-Плевен Решение №669/14.05.2025 г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Това определение е било съобщено на адв.Е. И. в качеството и на пълномощник ,който оказва безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1 т. 3 от ЗА на ищцата С. С.,на 28.07.2025г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 04.08.2025г.

По пощата , още на 29.07.2025г. е постъпила частна жалба от адв.Е. И. в качеството и на пълномощник ,който оказва безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1 т. 3 от ЗА на ищцата С. С. срещу определение № 3616/ 14.07.2025г. на Плевенски районен съд .

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК ,от надлежна страна в производството ,която има правен интерес от обжалване на определението и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на първоинстанционния съд.В нея са изложени множество съображения,поради които жалбоподателката счита ,че определението на РС-Плевен е неправилно и че било лишено от мотиви.Първият акцент в частната жалба е ,че с ДВ бр.14 от 18.02.2025г. е изменена Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,като е премахнато понятието „минимално „ ,но заедно с това е посочено ,че когато липсва уговорено адвокатско възнаграждение ,то същото следвало да се определи ,като се приложат критериите на Наредбата. С това жалбоподателят счита ,че било премахнато противоречието с европейското законодателство ,констатирано с Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22.Излагат се и съображения касаещи 1 преценката на съда относно фактическата и правна сложност на делото.

Постъпил е и писмен отговор от „ АЙ ТИ ЕФ ГРУП „ АД срещу частната жалба , според който тя е неоснователна ,като в него се излагат съображения ,че страната и същият пълномощник водят много на брой идентични дела ,в т.ч. и срещу същия ответник,поради което не е налице някаква особена фактическа и правна сложност в случая,особено като се има предвид ,че се касае за един иск по чл. 55 от ЗЗД с ниска цена.

Плевенски окръжен съд като разгледа редовната и допустима частна жалба по същество ,намира ,че тя е неоснователна, а определението на РС-Плевен постановено по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК е законосъобразно и правилно ,не страда от сочените в частната жалба пороци,поради което следва да бъде потвърдено,като в случая дори са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивният съдебен акт с препращане към мотивите на обжалваното определение на ПлРС.

Ще бъдат изложени само някои допълнителни съображения в подкрепа на крайния извод на ПлРС.

На първо място следва да се посочи ,че в конкретния случай се касае САМО за един иск с правно осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД с цена на иска – 174,65лв. ,който е изцяло уважен от РС-Плевен и в полза на адвокатско дружество „ Е. И. „ е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС за предоставената безплатна правна помощ на ищцата. В т.см. изложеното в молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК , подадена от адв.И. до ПлРС „ за усложняване на предмета на делото при предявяването на няколко иска „ и сочената в т.вр. съдебна практика -определение № 2797/ 29.10.2024г. по ч.т.д.

№ 2297/ 2024г. на ВКС , са напълно неотносими към конкретния правен спор при който няма никакво усложняване на предмета на делото .

На второ място ,това ,което е особено важно да се отбележи е ,че всъщност с изменението от ДВ. Бр. 14 от 18.02.2025г. на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при което от наименованието на тази наредба отпадна понятието „минимални „ и тя стана НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,не се отстранява основния проблем ,констатиран с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 г. на СЕС .

Посочената промяна в наименованието на Наредбата е палиативна и не води до промяна на характера на тази наредба като акт ,който е приет от съсловната организация на адвокатите , каквато безспорно е Висшия адвокатски съвет , а именно това е изведено като един основен проблем в посоченото по-горе Решение на СЕС , а именно „ че когато приема наредби за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, Висшият адвокатски съвет, чиито членове са само адвокати, избрани от други свои колеги адвокати, Висшия адвокатски съвет действа — без каквато и да било последваща санкция на държавен орган, и при липса на разпоредби, които биха могли да гарантират, че той действа като носител на публична власт — като сдружение на предприятия по смисъла на член 101 ДФЕС“.

2

Освен това ,дори след номиналната промяна в наименованието на въпросната Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, тя фактически запазва същия подход за определяне размера на адвокатските възнаграждения ,като отново посочва минимални/ с точно опредЕ. стойност / размери на адвокатските възнаграждения за отделните видове работа. Макар в чл. 2, ал.2 от нея да е посочено ,че „В случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно критериите, предвидени в тази наредба“ , то всъщност Наредбата не се ограничава само с посочването на такива критерии , а отново съдържа посочване в абсолютни стойности на адвокатските възнаграждения за определени видове дела.

Тези стойности /размери/ , обаче,също така ,както и преди изменението на въпросната Наредба ,отново не следва да са задължителни за съда,като се има предвид постановката на решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 г. на СЕС според която „С оглед на всички изложени по-горе съображения на десетия въпрос следва да се отговори, че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Или най-общо казано ,“козметичните“ промени, направени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не водят до някаква качествена промяна що се отнася до възможността на съда при определяне размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на осн. чл. 38 ,ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана на страна по делото безплатна правна помощ, до слиза под установения с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа „ориентировъчен“, а всъщност пак „минимален „ размер .

В конкретния случай при който цената на иска е 174,65 лв. и попада в хипотезата на чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение ,определено съобразно наредбата би следвало да е 400 лв. / а с ДДС -480 лв./ Правилно ,обаче РСПлевен е преценил ,че този размер на адвокатското възнаграждение се явява неадекватен, както на защитимия материален интерес ,който е твърде нисък 174 лв. , така и с оглед на положените по делото процесуални усилия от упълномощения адвокат , които се изчерпват с изготвянето на една почти „бланкетна“ искова молба,която освен това е била оставена без движение от ПлРС поради недостатъци ,както и на това ,че делото е било приключено по същество в едно с.з. в което ищцата не е била представлявана от пълномощника си,нито пък са били изготвени някакви писмени бележки по съществото на спора, а освен това и че конкретното дело не е единствено , а има още такива между същите страни –гр.д.№ 4304/2024г. и 4305/2024г. на 3

ПлРС ,което обстоятелство също така улеснява работата на адвоката ,който може да използва сходен стереотип на работа по тези дела.

Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Плевен е действал законосъобразно и правилно,като е определил адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА ,слизайки под ориентировъчния размер на адвокатското възнаграждение ,посочен в чл. 7, ал. 2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното , Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от адв.Е. И., в качеството и на пълномощник ,който оказва безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1 т. 3 от ЗА на ищцата С. С. срещу определение № 3616/ 14.07.2025г.,постановено по гр.д.№4303/2024г. на Плевенски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4