Определение № 2697 от 23.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2697 гр. София, 23.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502749 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на С. Д. Т. срещу Определение № 12529 от 12.08.2024 г., постановено по гр.д. № 8653/2024 г. по описа на СГС, І-18 състав, с което производството по предявените искове е прекратено поради тяхната недопустимост.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от определението е връчен редовно на 03.10.2024 г., а частната жалба е подадена още същия ден на 03.10.2020 г.). Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 03.10.2024 г. приложен към жалбата С оглед на горното подадената частна въззивна жалба е редовна.

Поддържа се, че съдът не е извършил правна квалификация на предявените искове и съответно не е оценил правилно наличието на правен интерес от предявените искове. В жалбата е възпроизведен текста на предявената пред първоинстанционния съд искова молба.

Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и върне делото за разглеждане на първоинстанционния съд.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията на жалбоподателката и приложеното гр.дело № 8653/2024 г. по описа на СГС, І-18 състав намира следното:

1

От фактическа страна:

Ищцата С. Д. Т. е сезирала СГС с искове срещу ЧСИ М. Б., „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД и А. Д. Г. с искане да бъде обявен за нищожен изпълнителен лист от 18.11.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 53356/2020 г. по описа на СРС, 35 състав, да бъдат обявени за нищожни всички изпълнителни действия по изпълнително дело № 20208380409407 по описа на ЧСИ М. Б. след 05.07.2021 г.-датата на прекратяване на изпълнителното дело срещу ищцата, в това число да бъде прогласено за нищожно и Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.11.2022 г. с купувач ответницата А. Д. Г.. С уточнителна молба вх.№ 86227/02.08.2024 г. в изпълнение разпореждане на съда, ищцата е посочила, че предявява и иск за нищожност на Разпореждане за издаване на изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение от 18.11.2020 г., издадени по ч.гр.д.№ 53356/2020 г. по описа на СРС, 35 състав.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца и съпругата му С. Т. е било образувано заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК - ч.гр.д. № 53356/2020 г., 35 състав по описа на СРС, от кредитора „Юробанк България“ АД. Твърди се, че вземането на кредитора впоследствие е прехвърлено на ответника „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД. Твърди се, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение от 18.11.2020 г. са били подадени възражения и съответно частни жалби за отмяна на заповедта за незабавно изпълнение от двамата длъжници и обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на които е образувано ч.гр.д. № 5503/2021 г., като с определение № 268819/18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 5503/2021 г., СГС е уважил жалбата на С. Т. и е оставил без уважение тази на съпруга й, като по този начин заповедта за изпълнение влиза в сила спрямо него. Твърди се, че изпълнителният лист е издаден въз основа на документ с невярно съдържание „разписка“, удостоверяващ връчването от С. В. М. на уведомление от банката за предсрочна изискуемост. Твърди се, че ищцата е конституирана в изпълнителното производство, след обезсилване на издадения срещу нея изпълнителен лист на основание чл.429, ал.3 от ГПК, въз основа на което срещу нея и собствения й недвижим имот е осъществено принудително изпълнение-проведена е публична продан.

Правният си интерес ищцата обосновава с твърдението, че макар и изпълнителният лист, чиято нищожност претендира да е обезсилен спрямо нея, тя е присъединена в изпълнителното производство като лице търпящо 2 изпълнение върху имуществото си и е осъществена публична продан на нейно имущество. Твърди се, че всички изпълнителни действия извършени въз основа на нищожен изпълнителен лист, са нищожни, включително осъществената публична продан. Твърди се, че е налице и основание за отмяна на тази публична продан, доколкото купувач на имота е ответницата А. Д. Г., която е адвокат към Бургаска адвокатска колегия. Адвокатите нямат райониране на дейността си, въпреки че са членове на конкретна адвокатска колегия , поради което същите не могат да участват лично в публични продани като купувачи.

При така твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, с обжалваното определение съдът е приел недопустимост на предявените искове, тъй като процесният изпълнителен лист е обезсилен спрямо ищцата, този лист има действие само спрямо Г. Р. Т., а ищцата няма правен интерес да защитава чужди права. Приел е също така, че защитата на длъжника срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение се осъществява чрез обжалване само на точно посочени в ГПК изпълнителни действия и на основанията, посочени в закона. Изричен иск за прогласяване нищожността на отделни изпълнителни действия, с изключение на иска по чл.496, ал.3 от ГПК, не е предвиден в закона и съответно не е допустимо.

По така изложените мотиви, първостепенният съд е прекратил производството като недопустимо.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е частично основателна.

Недопустим е самостоятелен иск за прогласяване на нищожност на изпълнителен лист. С Определение № 50009 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1241/2022 г., I т. о., ТК, постановено в производство по чл.274, ал.3 от ГПК, което определение напълно се споделя от настоящия съдебен състав е прието следното: „В т. 3 от ТР № 5/12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, което гласи, че при произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист проверката, която дължи компетентният съд, е формална и се извършва въз основа на представеното от молителя изпълнително основание. При 3 произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК не се дава разрешение на материалноправен спор, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение. Ето защо, отговорът на първия въпрос, който произтича директно от разпоредбата на чл. 433, т. 4 ГПК, е, че иск, с който се цели интервенция върху изпълнителния лист без да се отмени или признае за неистински документът, който представлява изпълнително основание, е лишен от правен интерес, следователно е недопустим.“

В конкретния случай обаче и с уточнителна молба вх.№ 86227/02.08.2024 г. в изпълнение разпореждане на съда, ищцата е посочила, че предявява и иск за нищожност на Разпореждане за издаване на изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение от 18.11.2020 г., издадени по ч.гр.д.№ 53356/2020 г. по описа на СРС, 35 състав, т.е. изпълнителното основание въз основа на което е издаден и изпълнителния лист, чиято нищожност ищцата иска да бъде установена. Като основание за тяхната нищожност е въведено твърдението, че същите са издадени въз основа на документ с невярно съдържание, подправен документ, което е установено в ДП ЗМ № 15071/2023 г. по описа на 01-РУ-СДВР, пр.пр. № 51588/2022 г. по описа на СРП.

При така изложените факти, то първият предявен иск е с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК. Съобразно практиката на ВКС може да се иска прогласяване нищожност, с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, не само на съдебните решения, но и на останалите актове на съда – определения и разпореждания, ако те имат действие и правни последици, сходни с това на решенията или съдържат произнасяне по главния въпрос на производството и са влезли в сила (например заповеди за изпълнение по чл. 410 или чл. 417 ГПК, разпореждания за издаване на изпълнителен лист, прекратителни определения поради отказ от иска). От значение е не видът на съдебния акт, а неговият характер и последиците му. В този смисъл са определение № 64 от 23.01.205 г. по ч. гр. д.

№ 141/2015 г. на ВКС, 4 г. о., постановено по реда на чл. 273, ал. 3 ГПК, определение № 50192 от 5.04.2023 г. по гр. д. № 3432/2022 г., 4 г. о., , определение № 262 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 2749/2020 г., 4 г. о., определение № 60540 от 23.06.2021 г. по гр. д. № 4179/2020 г., 3 г. о., 4 определение № 60469 от 19.07.2021 г. по т. д. № 1635/2020 г., 1, т. о., определение № 50 от 21.01.2014 г. по ч. т. д. № 3396/2014 г., 1, т. о., определение № 298 от 13.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2508/2022 г., 3 г. о. и др.).

Ищцата има правен интерес от предявяване на иска, защото въпреки, че изпълнителният лист спрямо нея е обезсилен, то този изпълнителен лист остава издаден само срещу длъжника Г. Р. Т., но този изпълнителен лист има сила и срещу нея на основание чл.429, ал.3 от ГПК, тъй като същата е ипотекарен длъжник, обезпечила задълженията на длъжника Табаков с ипотека върху свой собствен недвижим имот, съобразно представения с исковата молба нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот.

Следователно този изпълнителен лист рефлектира върху нейната правна сфера, доколкото и въз основа на него, тя трябва да търпи принудително изпълнение върху собствения си недвижим имот и именно това обуславя и нейния правен интерес от предявяване на иска. А дали и доколко посоченото основание е такова за нищожност на съдебен акт, то това е въпрос по същество на спора.

Ответник по този иск е „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД в качеството на му на частен правоприемник по договор за цесия с първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД по заявление на който е издадена и процесната Заповед.

Ето защо и по отношение на този иск определението на съда ще следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, като съдът следва да съобрази и родовата подсъдност на спора по чл.270, ал.2 от ГПК.

По отношение на иска за нищожност на обжалваните действия по изпълнително дело № 20208380409407 по описа на ЧСИ М. Б. и на осъществената по делото публична продан.

В тази част частната жалба е неоснователна, а определението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно. Правилен е изводът на съда, че искове за прогласяване нищожността на извършените изпълнителни действия и нищожността на извършена публична продан и постановление за възлагане на недвижим имот, са процесуално недопустими. Това решение е и в пълно съответствие със съдебната практика, на която се е позовал Определение № 81/20.02.2012 г., ч.гр.д.№ 498/2011 г., ВКС, Първо отделение.

5

В този смисъл е и Определение № 200/24.02.2015 г., гр.д.№ 6405/2014 г., ВКС, Трето гражданско отделение.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12529 от 12.08.2024 г., постановено по гр.д. № 8653/2024 г. по описа на СГС, І-18 състав в частта, с която първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството по искането да бъдат обявени за нищожни всички изпълнителни действия по изпълнително дело № 20208380409407 по описа на ЧСИ М. Б. след 05.07.2021 г.-датата на прекратяване на изпълнителното дело срещу С. Д. Т., в това число да бъде прогласено за нищожно и Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.11.2022 г. с купувач ответницата А. Д. Г..

ОТМЕНЯ Определение № 12529 от 12.08.2024 г., постановено по гр.д.

№ 8653/2024 г. по описа на СГС, І-18 състав в частта, с която първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството по иска с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК срещу „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България“ АД за прогласяване на нищожност на Разпореждане за издаване на изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение от 18.11.2020 г., издадени по ч.гр.д.№ 53356/2020 г. по описа на СРС, 35 състав и издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист от 18.11.2020 г. и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото определение.