Определение № 383 от 12.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. Велико Търново, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20254100500214 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№3539/11.02.2025г. чрез ВТРС-Ловеч до ВТОС от „Ваниз“ЕООД с ЕИК:203314442, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново ул.„Колоня Товар“№5, представлявано от Управител Таня Н.Хинкова(чрез адв.Христо Р.К. от ВТАК – съдебен адрес: гр.В.Търново ул.„Васил Левски“№3 ет.I), против Определение№247/29.01.2025г. по гр.дело№3242/2024г. на ВТРС с което производството е прекратено като неподсъдно, поради направено от ответника с отговора възражение за местна подсъдност по чл.105 от ГПК и делото е изпратено на Районен съд - София. Моли ВТОС да извърши проверка на изложеното и да отмени Определение№247/29.01.2025г. по гр.дело№3242/2024г. на ВТРС и да върне делото на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че първоинстанционният съд неправилно приел направеното възражение за неподсъдност на делото за основателно. В процесния случай била приложима разпоредбата на чл.115 ал.2 от ГПК(исковете с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ за обезщетение по КЗ - на увреденото лице срещу застраховател, ГФ и НББАЗ се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Предявените искове били с предмет обезщетение по КЗ и били насочени срещу застраховател. „Ваниз“ЕООД има качеството на увредено лице със седалище и адрес на управление в: гр.В.Търново и следователно местно компетентен да разгледа делото бил ВТРС. Законодателят предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по KЗ, изключваща общата подсъдност по чл.108 ал.1 изр.I от ГПК, според която исковете срещу ответник-юридическо лице се предявяват по неговото седалище. Независимо, че систематично разпоредбата на чл.115 ал.2 от ГПК била включена през 2018г., то същата касаела подсъдността при непозволено увреждане, а и заглавието на разпоредбата от приемането на ГПК през 2007г. била „Искове за непозволено увреждане“ и не било променено през 2018г. - касаело се за законодателна непрецизност. Ограничаването на 1 приложението на нормата само до деликти като увреждащи събития би довело до неоправдан и алогичен двойнствен режим на подсъдността по застрахователни дела. Нелогично било да се приеме, че законодателят възприел различен подход при уреждането на местната подсъдност по застрахователни дела, като за част от тях тя да се определя по реда на чл.115 ал.2 от ГПК, а за други по реда на чл.108, чл.111 или чл.113 от ГПК. Всички искове по чл.115 ал.2 от ГПК, с изключение на тези срещу ГФ, били договорни, а не деликтни. Застрахователят дължи плащане на обезщетение само на основание застрахователния договор и за описаното в него застрахователно събитие. Дори и в хипотезата на застраховка „Гражданска отговорност“, когато правоимащото увредено лице предявило пряк иск, отговорността на застрахователя спрямо това лице също била договорна, тъй като се касаело за един от предвидените в закона случаи, когато договорът поражда действие и за трети лица, които не са страни по него – чл.21 ал.1 от ЗЗД. Използването на термина „увреденото лице“ не водело до извод, че законодателят е имал предвид само хипотезите на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В случая „увреденото лице“ било термин обхващащ поширок кръг лица, в които влизат и тези с качеството „застрахован“ съгласно §.1 т.1 ДР на КЗ.

Увреденото лице можело да е както трето за застрахователния договор лице, така и лице, чиито имуществени и/или неимуществени блага да са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор. Изначално, за да възникнела застрахователната претенция, а от там и възможността да се търси обезщетение по застрахователен договор с иск било необходимо за лицето да била настъпила определена вреда, предвидена в договора. Така, при всяко положение лицето, имащо право на обезщетение за настъпило застрахователно събитие ще е увредено лице. В тази връзка, когато увреденото лице било застраховано по застрахователен договор „Каско“ и предявило искова претенция за обезщетение по КЗ, това приложение щяло да намери приложения в разпоредбата на чл.115 ал.2 от ГПК, доколкото това изпълвало изцяло предвидената хипотеза.

В отговора си по чл.276 от ГПК ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“АД с ЕИК:000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Позитано“№5(чрез юрисконсулт Н. З.) излага становище, с което счита частната жалба за неоснователна. Предвид разпоредбата на чл.108 ал.1 от ГПК, искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище, а когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, то не било налице непозволено увреждане, независимо, че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при застраховка „Каско“ бил налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтичала не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение. Така, особената местна подсъдност по чл.115 ал.2 от ГПК не се прилагала по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт бил непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. Предмет на настоящото производство били предявени искове по доброволна имуществена застраховка „Каско". Спорно било съдържанието на понятието „потребител“ по смисъла на чл.113 от ГПК и дали същото включвало юридическо лице-търговско дружество, което в качеството си на страна по имуществена застраховка „Каско на МПС“ е „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл.2 ал.2 от КЗ. Съгласно дефиницията в §.13 т.1 от ДР на ЗЗП „потребител" е всяко физ.лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физ.лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или 2 професионална дейност. В КЗ е използвано понятието „ползвател на застрахователни услуги“, което включва застраховащия, застрахования, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическо лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. С КЗ(от 2015г.) било преодоляно смесването на понятието „потребител на застрахователни услуги“ по смисъла на КЗ(отм.) и понятието „потребител“ по смисъла на ЗЗП като първото е заменено с "ползвател на застрахователни услуги" и е по-широко от второто. Счита, че не било налице основание за разширително тълкуване на разпоредбата на чл.113 ГПК и прилагането и спрямо ползвателите на застрахователни услуги по имуществена застраховка „Каско“, когато последните нямат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП. Така, не било налице основание за разширяване на кръга на лицата, които могат да се ползват от привилегията за избор на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес и включването в този кръг на юридически лица-търговски дружества, които не могат да бъдат потребители по смисъла на ЗЗП, но имат качеството на застраховано лице по застраховка „Каско на МПС“. Моли съда да потвърди определението на ВТРС. Претендира разноски в това производство - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство(100.00лв.) по списък, съгласно чл.80 от ГПК.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.дело№3242/2024г. на ВТРС е образувано по подадена искова молба от „Ваниз“ЕООД с ЕИК:203314442, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново ул.„Колоня Товар“№5, представлявано от Управител Таня Н.Хинкова(чрез адв.Христо Р.К. от ВТАК против ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“АД с ЕИК:000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Позитано“№5 по предявен частичен иск за сумата 1000.00лв., от общата претендирана сума от 60000.00лв. - обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско Стандарт", застрахователна полица№5С107283244/2, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на ответното дружество, до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“АД, с който е направено възражение за местна подсъдност на делото, като неподсъдно на ВТРС. Ответникът посочва, че искът следва да бъде предявен пред съда, в района на който е неговото седалище, съгл. чл.105 от ГПК. Посочва, че седалището на дружеството, вписан в ТР е в гр.София. Счита, че не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.113 от ГПК, предвид на това, че ищецът е юридическо, а не физическо лице.

С Определение№247/29.01.2025г. по гр.дело№3242/2024г. ВТРС е уважил направеното от ответника възражение за неподсъдност на производството във ВТРС, като прекратил производството по делото, като неподсъдно, поради направено от ответника с отговора възражение за местна подсъдност по чл.105 от ГПК е изпратил делото на Районен съд - София.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК ввр.чл.121 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок(на 11.02.2025г.) по чл.275 ал.1 от ГПК от страна(уведомена на 04.02.2025г.), която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

3

За да постанови изпращане на делото по правилата на местната подсъдност на Районен съд София, първоинстанционният съд е приел, че главният иск с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ е предявен от страна по договор за имуществена застраховка „Каско“ срещу застраховател, за заплащане на обезщетение за претърпените от застрахователното събитие имуществени вреди.

ВТРС е счел, че не е налице основание за приложение на особената местна подсъдност по чл.115 ал.2 от ГПК, която намира приложение при искове за непозволено увреждане на увредено лице срещу застраховател, а в случая се търси ангажиране на отговорността на ответника по застрахователен договор, а също не намира приложение и чл.113 от ГПК за искове на потребител, цитирайки легалната дефиниция на §.13 т.1 от ДР на ЗЗП за „потребител“, като законодателят ограничил приложението на чл.113 от ГПК до спорове, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, а не по искове на търговци(цитирано е Определение№69/28.01.2021г. по ч.гр.дело№1049/2020г. на ВКС). В случая ищецът е „ползвател на застрахователни услуги“, но предвид на това, че е юридическо лице, няма качеството „потребител“ по смисъла на §.13 т.1 от от ДР на ЗЗП и не намирало приложение разпоредбата на чл.113 от ГПК. Така, по правилото на чл.105 от ГПК в случая местно компетентен е Районен съд - София.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд. Както се посочи, предявени са обективно съединени искове по чл.386 ал.2 ввр. чл.405 ал.1 от КЗ, чл.409 от КЗ ввр. чл.86 от ЗЗД от застрахован-търговско дружество, с които се иска изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от ответника-застраховател, съответно и иск за заплащане на обезщетение за забава.