Решение № 196 от 31.08.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Елин Пелин, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20241820101289 по описа за 2024 година

Предявени са главни искове по чл. 135 ЗЗД, както при условията на евентуалност - искове по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

Делото е образувано по предявена искова молба от ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, БУЛСТАТ ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „..... № 136, представлявано от И.П.И. - Изпълнителен директор, срещу ЕТ „.....“, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: с. ...... Община: Елин Пелин, Област: София, представляван от Д.Т.Т., ЕГН **********, и В. В. Й.. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. ..... ул. „47“ № 17, с правно основание чл. 135 ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.03.2022 г., сключен между ЕТ „.....“, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: с. ....., Община: Елин Пелин, Област: София, представляван от Д.Т.Т., EFH **********, като продавач, от една страна и В. В. Й., ЕГН **********, като купувач, от друга, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот ....... г. на нотариус Любомир Христов, peг. № 521 на НК, с р-н на действие PC- Елин Пелин, който акт е вписан в Служба по вписванията към PC- Елин Пелин под акт № ...., с вх.рег. № ...... г., за следните недвижими имоти:

1. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 965 (деветстотин шестдесети пет) кв. м.. находящ се в село ....., община Елин Пелин, област София, съставляващ ...... за ...... /пети отреден за имот планоснимачен номер ..... за ....../, в кв. 3 /трети/ по плана на селото, одобрен със Заповед № АБ-304/1984 г. и изменен със заповед № ТС - 659/ 2015 г., при граници и съседи по скица: от две страни улица, УПИ VI - 40 и УПИ IV - 38, заедно с построената в имота ...... със застроена площ от 328.40 /триста двадесет и осем цяло и четиридесет 1 стотинки/ квадратни метра и с разгърната застроена площ от 443.10 /четиристотин четиридесет и три цяло и десет стотни/ кв. м., с разпределение на кота 0.00 м.: входно преддверие, дневна, кухня и трапезария, коридор, спалня, спалня, общ санитарен възел към двете спални/ мокро помещение, гараж за един автомобил, гараж за два автомобила, склад/ котелно, котелно, покрита тераса с барбекю и дървена пергола; разпределение на кота 3.10 м.: коридор, спалня, спалня, спалня, спалня, санитарен възел към едната спалня и общ санитарен възел към останалите спални.

При условията на евентуалност при отхвърляне на главния иск се предявява иск за обявяване на относителна недействителност на сделката на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Твърди се, че с акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/311/00636/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/7939#2 от 18.02.2020г., е установена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 335130,83 лева. Жалбата на ЕТ „.....“ срещу АУПДВ е отхвърлена от Административен съд - София област. С решение № 10584 от 19.10.2021г. на ВАС по адм. дело № 3987/2021 г. са отменени решение № 87 от 28.01.2021 г. по адм. дело № 3 10/2020г. на АССО и вместо него, делото е решено с отмяна на АУПДВ № 23/3 11/00636/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/7939 от 18.02.2020г. Решаващите мотиви на ВАС са, че релевираните в АУПДВ нарушения са с правно основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗУСЕФСУ, а съгласно актуалната и приложима редакция на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, за тези нарушения се следва провеждане на производство и издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ. С писмо, изх. № 016500/7939/# 10 от 25.11.2021 г., връчено на 13.04.2022 г. ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ уведомява първата ответница ЕТ „.....“, ЕИК .... за откриване на производство по налагане на финансова корекция. На 21.06.2022 г. в изпълнение на съдебното решение на ВАС е издадено решение № 23/311/00636/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-6500/7939# 13 от 21.06.2022г. (РФК), издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е определено задължение на ЕТ „.....“, ЕИК 201724706. в размер на 335130,83 лв., ведно със законната лихва, считано от 14 - дневен срок от връчване на РФК. Срещу РФК е подадена жалба от първата ответница, по която е образувано адм. дело № 736/ 2022 г. по описа на Административен съд - София област. С решение № 821 от 22.06.2023 г. по адм. дело № 736/ 2022 г. на Административен съд - София област, жалбата на ЕТ „.....“, ЕИК 201724706 срещу РФК е отхвърлена и актът е влязъл в сила. Решението е влязло в сила на 19.03.2024 г.

В срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕТ „.....“, в който се твърди, че исковете са недопустими и неоснователни. Твърди се, че исковете са недопустими, защото искът по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК бил предявен като евентуален на основен иск по чл. 135 ЗЗД. Твърди се, че към момента на сделката март 2022 г. не е съществувало вземане на ишеца, тъй като актът е бил отменен от ВАС на 19.10.2021 г.

В срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В. В. Й., в който се твърди, че исковете са недопустими и неоснователни. Твърди се, че исковете са недопустими, защото искът по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК бил предявен като евентуален на основен иск по чл. 135 2

ЗЗД. Твърди се, че към момента на сделката март 2022 г. не е съществувало вземане на ищеца, тъй като актът е бил отменен от ВАС на 19.10.2021 г.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. А. изразява становище за основателност на исковете. В писмена защита се излагат доводи за допустимост и основателност на предявените искове. Сочи се, че ДФ „Земеделие“ има вземане срещу ЕТ „.....“ в размер на 412410,80 лв., по което не са постъпили плащания, а длъжникът няма други налични активи, като с продажбата 17.03.2022 г. е намалила имуществото на длъжника и е затруднила удовлетворяването на кредитора. Сочи се, че продавачът и купувачът са знаели за увреждането: имали са финансови, икономически, служебни и лични връзки. Продажната цена фактически е върната на купувача като заем: 220 хиляди лева по банков път и 350 хиляди лева в брой, което оставя длъжника без имущество или средства за удовлетворяване на ДФЗ. Като косвени доказателства се сочат: общи участници и служители, ипотеки и заеми между свързани лица, сходни сделки, липса на банкови плащания от гости и липса на първични счетоводни документи. Сочи се, че на 06.10.2011 г.

В. В. Й. продава на ЕТ „.....“ поземления имот, върху който е построена къщата за гости, а на 11.03.2016 г. след получаване на окончателното плащане от ДФЗ е вписана договорна ипотека за имота и къщата за гости, построена с евро средства. Сочи се, че Д.Т. е работила в „......“, ЕИК ......, като счетоводител по трудови договори. Твърди се, че са били изкуствено създадени условия за получаване на помощ по програма за развитие на селските райони, в противоречие с целите на схемата. Твърди се, че сделката е била предварително координирана и предназначена да извади имота от патримониума на длъжника, за да се осуети събирането на вземането на ДФ „Земеделие“.

В съдебно заседание ответниците ЕТ „.....“ и В. В. Й. чрез процесуалния си представител адв. С. молят за отхвърляне на исковете. В писмена защита се сочи, че искът по чл. 216 ДОПК е специален спрямо иска по чл. 135 ЗЗД, а при твърдяно публично вземане защитата следва да се реализира по специалния ред на ДОПК, а не чрез общия иск по чл. 135 ЗЗД.

Твърди се, че предявяването на двата иска като главен и евентуален е процесуално недопустимо. Сочи се липса на доказателства за увреждаща сделка. Твърди се, че ищецът не е доказал твърденията си за свързаност между страните, симулативност или намеР.е за увреждане на публичен кредитор. Твърди се, имотът е продаден на 17.03.2022 г. с нотариален акт при продажната цена от 570243,64 лв., която е реално и изцяло платена по банков път в деня на сделката. Сочи се, че е съществувал реален заем между страните, предоставен за развитието на ......, тъй като банково финансиране не е било възможно.

Заемът е бил счетоводно отразен, с договоР. срок и лихва, а плащанията по него са проследими по банков път. Имотът е бил оценен на около 550 хиляди лева, а договорената цена е в рамките на пазарната стойност. Твърди се, че искът по чл. 135 ЗЗД е неоснователен, тъй като: към датата на сделката не е имало установено публично вземане на ДФ „Земеделие“ спрямо продавача; липсва доказано увреждане на кредитор и липсва знание или намеР.е у страните да причинят такова увреждане; публичното вземане е установено покъсно, а административното производство е самостоятелно и не е било известно на страните 3 при сделката. Твърди се, че искът по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК също е неоснователен, защото: не е доказано към момента на сделката да е имало установено публично задължение; не е доказано конкретно намеР.е за увреждане на публичния взискател.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В доклада по чл. 146 ГПК е прието за безспорно между страните, че Л.Р.Т. е майка на Д.Т.Т., представляваща ответника ЕТ „.....“.

Видно е от справки от Агенция по вписванията, че: на 06.10.2011 г. В. В. Й. е продал на ЕТ „.....“ УПИ V – 39 с площ от 947 кв. м. в с. ....., общ. Елин Пелин; на 11.03.2016 г. е вписана договорна ипотека УПИ V – 39 с площ от 947 кв. м. в с. ....., общ. Елин Пелин с кредитор В.

В. Й. и ипотекарен длъжник ЕТ „.....“; на 08.12.2020 г. е вписана възбрана; на 19.02.2021 г. е заличена възбрана; на 05.11.2021 г. е заличена възбрана; на 17.03.2022 г. е заличена договорна ипотека; на 17.03.2022 г. е вписан договор за продажба с продавач ЕТ „.....“ и купувач В. В. Й. е продал на ЕТ „.....“ за УПИ V – 39 с площ от 947 кв. м. в с. ....., общ. Елин Пелин и сграда с площ от 328,400 кв. м.

Според приложената справка от НАП за трудови договор Д.Т. е работила в „......“, ЕИК ......, като счетоводител по трудови договори от 17.03.2016 г. до 25.05.2016 г и от 25.05.2016 г.

Според справка от Търговския регистър В. В. Й. е едноличен собственик на капитала на „......“ ЕАД, ЕИК ......, а Л.Р.Т. е вписана в Съвета на директорите от 27.09.2009 г.

Представен е договор за заем от 05.12.2014 г. с нотариална заверка на подписите на страните, според който заемодател В. В. Й. се е задължил да предостави на заемателя ЕТ „.....“ паричен заем в размер на 485772,12 лв. на траншове, като заемът се предоставя на заемателя за срок от 18 месеца, считано от датата на подписването му с падеж 06.06.2016 г. при договорна лихва в размер на ОЛП + 2 пункта. С допълнително споразумение (анекс) от 20.11.2015 г. към договора за заем от 05.12.2014 г. страните са договорили изменение в параметрите на сключения между страните договор: в чл. 1 от договора размер на заемната сума и срока на връщането й, ведно с договорената лихва както следва: заемодателят отпуска на заемателя паричен заем в размер на 401990 лева. Заемът се предоставя на заемателя за срок от 5 години, считано от датата на подписването на анекса с краен срок на погасяване 11.03.2021 г. Заемателят дължи възнаграждение на заемодателя под формата на годишна лихва в размер на 3,2 % от заемната сума, равняващо се на 68010 лева, дължимо от заемателя на заемодателя с последното плащане. Уговорено е учредяване на договорна ипотека върху процесния имот в с. ......

Видно е от акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/311/00636/3/01/04/01 от 18.02.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, че е установена подлежаща на възстановяване от ЕТ „.....“ безвъзмездна финансова помощ в размер на 335130,83 лева. Според известие за доставяне до ЕТ „.....“ актът е получен на 21.02.2020 г. от Д.Т.Т.

С решение № 87 от 28.01.2021 г. по адм. дело № 3 10/2020г. на Административен съд 4 София област (АССО) е отхвърлена жалбата на срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 23/311/00636/3/01/04/01 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.