Определение № 19 от 13.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Пловдив, 13.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500301 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 10181/01.12.2025 г. от Е. Д. Д. чрез процесуалния й представител адвокат Л. Б. за изменение на решение № 169/15.10.2025 г., постановено по настоящото гражданско дело, в частта за разноските. Молителката твърди, че решението в частта, в която тя е осъдена да заплати разноски на ответниците, е неправилно и незаконосъобразно, тъй като въобще не дължи такива при частично уважаване на исковете, а ако съдът прецени, че се дължат разноски, те трябва да бъдат в минимален размер от не повече от 50 лв. Твърди също, че решението е неправилно и в частта за определеното на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, то е в занижен размер и представлява подигравка и оскърбление с адвокатския труд, правото на защита и правото на достойно заплащане на труда, като противоречи на съдебната практика в България и европейската такава. Предвид изложеното молителката моли да бъде изменено решението в частта за разноските, като в частта за тези, присъдени на ответниците, да бъде отменено изцяло, респ. те да бъдат намалени, както и да бъде увеличен размерът на определеното адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА съобразно уважения размер на обезщетението и положения труд на адвоката до един достоен размер, 1 съобразен със закона, съдебната практика и справедливостта.

Ответникът по молбата Софийски градски съд твърди, че тя е неоснователна, доколкото отговорността за разноски е нормативно регламентирана в чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, такива се дължат от ищеца и когато ответникът е защитаван от съдебен помощник като лице с юридическо образование, а възнаграждението му е определено в Наредбата за заплащането на правната помощ. От друга страна, дължимото по иск по ЗОДОВ адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА се определя въз основа на цената на предявения иск и уважената част от него, поради което моли съда да остави молбата за изменение на решението без уважение.

Ответникът по молбата Апелативен съд – София приема, че тя е допустима, но неоснователна, като всички изложени в нея твърдения са изцяло неоснователни и моли съда да я остави без уважение в двете й части.

Ответникът по молбата Върховен касационен съд на Република България я оспорва като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Ответникът по молбата Окръжен съд – Перник счита, че тя е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Контролиращата страна Апелативна прокуратура – Пловдив не е взела становище по молбата.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от страна по делото, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и тя следва да бъде разгледана по същество.

С решение № 169/15.10.2025 г., постановено по в.гр.д. № 301/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, е отменено решение № 594/14.12.2023 г., постановено по гр.д. № 256/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд, в частта в която предявеният от Е. Д. Д. против Софийски градски съд иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 41/2019 г. по описа на Окръжен съд Перник, образувано по депозирана пред Софийски градски съд на 20.01.2015 г. искова молба, в разумен срок е отхвърлен за разликата над 4 000 лв. до 8 000 лв., в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е. Д. Д. против Софийския апелативен съд иск за солидарното му осъждане със Софийски градски съд да 2 й заплати обезщетение за неимуществени вреди от същото нарушение до размер от 8 000 лв., и в частта, която Е. Д. Д. е осъдена да заплати на Софийския апелативен съд разноски за разликата над 197,80 лв. до присъдените 300 лв., като вместо това Софийски градски съд е осъден солидарно със Софийския апелативен съд да заплати на Е. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, безпокойство, накърнено чувство за справедливост и доверие в съдебната власт от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 41/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник, образувано по депозирана пред Софийски градски съд на 20.01.2015 г. искова молба, в разумен срок в допълнителен размер от 4 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 12.04.2023 г., до окончателното й изплащане, а Софийският апелативен съд е осъден солидарно със Софийски градски съд да заплати на Е. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, безпокойство, накърнено чувство за справедливост и доверие в съдебната власт от същото нарушение в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 12.04.2023 г., до окончателното й изплащане, като решението на окръжния съд е потвърдено в частта, в която Софийски градски съд е осъден да заплати на Е.

Д. Д. 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 12.04.2023 г., до окончателното й изплащане, в частта, в която предявените от Е. Д. Д. против Софийски градски съд и Софийския апелативен съд искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 370 000 лв., в частта, в която са отхвърлени предявените от Е. Д. Д. против Окръжен съд - Перник и Върховния касационен съд на Република България искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на Е. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди от същото нарушение в общ размер на 370 000 лв., в частта, в която Софийски градски съд и Върховният касационен съд на Република България са осъдени да заплатят солидарно на Е. Д. Д. 2 759,98 лв., представляващи законна лихва за забава за периода 13.04.2020 г. - 19.07.2022 г. върху главницата от 12 000 лв. присъдено с влязло в сила решение № 951/09.08.2021 г. по в.гр.д. № 552/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд обезщетение за вреди от бавно правосъдие по гр.д. № 1400/2003 г. по описа на Софийския 3 районен съд, в частта, в която предявеният от Е. Д. Д. против Софийски градски съд иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 2 759,98 лв. до пълния предявен размер от 9 129,00 лв. и за периода 20.01.2015 г. - 12.04.2020 г., в частта, в която Върховният касационен съд на Република България е осъден да заплати на Е. Д. Д. 6 369,02 лв. законна лихва за забава за периода 20.01.2015 г. - 12.04.2020 г. върху главницата от 12 000 лв. присъдено с посоченото решение обезщетение за вреди от бавно правосъдие, в частта, в която Софийски градски съд и Върховният касационен съд на Република България са осъдени да заплатят на Е. Д. Д. 10 лв. разноски, в частта, в която Върховният касационен съд на Република България е осъден да заплати на адвокат Л. Б. по реда на чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗА 1 212,90 лв. адвокатско възнаграждение, а Е. Д. Д. е осъдена да заплати на Окръжен съд – Перник 300 лв. разноски за процесуално представителство, на Софийския апелативен съд разноски за процесуално представителство до размер от 197,80 лв. и на Върховния касационен съд на Република България 200 лв. разноски за процесуално представителство, а в останалата част решението е влязло в сила.

Със същото решение Софийски градски съд и Софийският апелативен съд са осъдени да заплатят на Е. Д. Д. общо 5 лв. разноски за въззивното производство, Софийски градски съд и Софийският апелативен съд са осъдени да заплатят на адвокат Л. Б. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА за оказана безплатно правна помощ на Е. Д. Д. във въззивното производство в общ размер на 260 лв., а Е. Д. Д. е осъдена да заплати на Окръжен съд – Перник и на Върховния касационен съд на Република България по 200 лв. разноски за процесуално представителство за въззивното производство, на Софийски градски съд 256,20 лв. разноски за процесуално представителство за въззивното производство и на Софийския апелативен съд 195,70 лв. разноски за процесуално представителство за въззивното производство.

В мотивите на решението са изложени подробни мотиви защо на ответниците се дължат разноски и в какъв размер са те за всеки един от тях, които настоящият състав поддържа и към момента.

В константната съдебна практика на съдилищата и на Върховния касационен съд се приема, че при пълно или частично отхвърляне на иска на 4 ответника се дължат разноски, а когато той е юридическото лице /каквито са ответниците/ и е бил защитаван от юрисконсулт или лице с юридическо образование, му се дължи и възнаграждение за процесуално представителство, а размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП /чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 32, т. 3 от ГПК/.

Всички ответници са били представлявани от съдебен помощник, който според изискванията на ЗСВ е служител с юридическо образование, те са подали въззивна жалба и/или са извършвали други процесуални действия по делото и независимо че не са се явили в двете открити съдебни заседания по делото, са подавали молби-становища по тях и с оглед изхода на спора им се дължат разноски, в т.ч. под форма на юрисконсултско възнаграждение.

В мотивите на решението подробно са посочени критериите, въз основа на които е определено възнаграждението за всеки ответник /колко обективно съединени иска са били предявени против него, в какъв размер са те, дали те са уважени частично или изцяло отхвърлени/ при приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /в редакция към момента на постановяване на решението - ДВ бр. 53/2025 г./, предвиждаща възнаграждение от 200 лв. до 450 лв. по всеки предявен иск, а съдът е приел за база долната граница.

На тази основа съдът и предвид частичното или пълното отхвърляне на исковете, респ. жалбата на Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът е осъдил ищцата да заплати на Окръжен съд – Перник и на Върховния касационен съд на Република България по 200 лв. разноски за процесуално представителство, а на Софийски градски съд и на Софийския апелативен съд - разноски за процесуално представителство за въззивното производство в размер на 256,20 лв. и съответно и 195,70 лв.

При мотивиране на този извод съдът е имал предвид и специалната разпоредба на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, според която съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както и общовалидните принципи за равнопоставеност на гражданскоправните 5 субекти и невъзможността Държавата чрез процесуалните й субституенти да бъде поставена в дискриминационно положение спрямо останалите страни в процеса чрез недаване на право да претендира възнаграждение за процесуално представителство при частично отхвърляне на предявените против нея искове.

По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Л.

Б. като процесуален представител на ищцата по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съдът е отчел решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022, неговата задължителна сила за всички съдилища в Република България /чл.

633 от ГПК/, противоречието на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ на правото на Европейския съюз и поради това незадължителния й характер, общата цена на исковете, уважените им размери, вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител правни действия по него във въззивното производство, продължителността на същото /на практика едно проведено открито съдебно заседание/ и липсата на събрани нови доказателства, като при преценяване на всички горепосочени фактори съдът е определил база за дължимото на адвокат Б. възнаграждение в размер на 12 000 лв. при уважаване на субективно съединените искове по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер от 370 000 лв., който размер е адекватен на висококвалифицирания характер на адвокатския труд.