Определение № 2181 от 21.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2181 гр. Пловдив, 20.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502451 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Лено“ АД, ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление град София, бул.

„Цариградско шосе“ № 96, ет.7 чрез юк. В. Т., срещу определение № 7336/27.06.2023г., постановено по гр. д. № 5605/23 г. по описа на РС Пловдив, в частта, с която е отхвърлено възражението на „Лено“ АД за местна неподсъдност на спора пред ПРС , като неоснователно.

Жалбоподателят счита атакуваното определение за неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че с отговора на исковата молба, на основание чл.119, ал.1 от ГПК, е направено възражение за неподсъдност на делото. Навеждат се доводи, че предявените искове са родово и местно подсъдни на Софийски районен съд, съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК. Жалбоподателят счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.113 от ГПК, както и, че въпросът дали спорът е потребителски, е въпрос по същество на делото. Иска се отмяна на атакуваното определение в частта, с която е оставено без уважение възражението на „Лено“ АД за местна неподсъдност и да се прекрати производството по гр.д.5605/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, като се изпрати същото за разглеждане от Софийски районен съд.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, поради което e процесуално допустима.

Производството пред Рaйонен съд Пловдив е образувано по искова 1 молба от Д. Д. А., ЕГН ********** в лично качество и като ЕТ “Добин - Д.

А.“, ЕИК 205433356 , със седалище и адрес на управление Пловдив , бул.

„Свобода „ № 14 ет. 6 ап. 16, депозирана против „Лено“ АД за прогласяване за нищожна клаузата на т. 2.3.б. „с“ и „d“ от договор между страните за бизнес кредит клиентски № *** от дата 21.12.2018г., поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията и договорите. Договорът е сключен между „Лено“ АД и ЕТ „ЕТ Добин-Д. А.“ с ЕИК 205433356, като Д. Д. А., ЕГН ********** е солидарен и ипотекарен длъжник.

В подадения си в срок отговор ответникът е възразил, че делото не е подведомствено на съдилищата, тъй като в договора за кредит между страните, част от който е процесната клауза, било уговорено, че споровете между страните следва да бъдат разрешени от арбитраж - Арбитражния съд към Стопанска асоциация гр. Пловдив. В случай, че съдът приеме, че е налице валидна арбитражна клауза, е направено възражение, според което ответникът счита, че искът е родово и местно подсъден на Софийски районен съд на основание чл.105 от ГПК.

С обжалваното определение № 7336/27.06.2023г., постановено по гр. д. № 5605/23 г. по описа на РС Пловдив, първоинстанционният съд отхвърля възраженията на „Лено“ АД за неподведомственост на спора под съд и за местна неподсъдност пред ПРС, като неоснователни.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по делото и прецени правилността на обжалваното определение, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.1 от ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. Изключение от това правило е регламентирано в ал.2 на същия член. Спорът относно съществуването на оценимо в пари право, каквото е правото на неустойка, притежава имуществен характер, доколкото последиците от установяването му са имуществени. Видно от материалите по делото, с писмен договор страните по процесния имуществен спор са посочили споровете им да бъдат решавани от родово компетентния съд в Пловдив, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на общата местната подсъдност. В настоящия случай следва да се вземе предвид уговореното от страните в посочения по-горе 2

Договор за заем Бизнес кредит с клиентски № *** от 21.12.2018г., който съгласно чл.20а от ЗЗД, има силата на закон за тези, които са го сключили.

Ето защо настоящата инстанция счита, че обжалваното определение е правилно, а подадената против него частна жалба е неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7336/27.06.2023г., постановено по гр. д. № 5605/23 г. по описа на РС Пловдив, в частта, с която е отхвърлено възражението на „Лено“ АД за местна неподсъдност на спора пред ПРС, като неоснователно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3