Решение № 4130 от 04.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4130 гр. София, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110210008 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. А. И., с ЕГН:**********, с адрес гр. Л, ул. „К“ № срещу Наказателно постановление № СО-ЗЗ- И-21-01-088, издадено от Й А Ф- кмет на Столична община, с което на основание чл.53, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.24, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания и чл.209а, ал.4 от Закона за здравето (изм. и доп.

ДВ бр.110 от 29 декември 2020) "глоба" в размер на 300 (триста) лева за виновно извършено административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето във вр. с т. I. 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадена от министъра на здравеопазването.

Чрез депозираната жалба се оспорва Наказателното постановление (НП) като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН за установяване на административни нарушения, съставяне на АУАН и НП и ангажиране на административнонаказателна отговорност. Оспорват се изцяло като неверни фактите и констатациите, посочени в НП, тъй като същите не отговарят на действителната фактическа обстановка.

Жалбоподателят И. А. И., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И.редовно уведомена, която поддържа жалбата. В хода по същество моли за отмяна на НП по подробни съображения, описани в жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна- АНО кмет на СО, редовно уведомен, не се явява, представлява се от юрк. Т., който оспорва жалбата и моли НП бъде потвърдено. В хода по същество намира, че издаденото НП е законосъобразно и правилно, издадено в съответствие със законовите норми. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът след като прецени изложените от страните твърдения и събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2021г. служители на Столичен инспектор към Столична община Н. П. Г., С Р В и Й. Ц. И. упранявали контрол по спазване на противоепидемичните мерки по ул. „Граф Игнатиев“. Й. И. била от другата страна на улицата и забелязала двама мъже, които нямали поставени защитни маски, в кулинарен магазин на ул.„Граф Игнатиев“ №32. По думи на свидетелката тя ги предупредила да сложат маски, а те отказали. След техния отказ И. извикала своите колеги Г. и Владимиров и те заедно отишли на мястото да съставят акт.

Мъжете в кулинарния магазин били жалбоподателят И. А. И. и В С Д- управители на фирма „ВИН ИЦ“ ООД, ЕИК:. Когато контролните органи поискали от тях документи за самоличност, те отказали да предоставят такива. Контролните органи се обадили на оперативния център на Столичен инспекторат, за да получат съдействие от страна на полицията за установяване на самоличността на двете лица. През това време на мястото пристигнала и адвокатката на И. и Димитров- А. И..

Въз основа на това нарушение около 11:20/11:30 ч. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №21-01-088, издаден от Н. П. Г. на длъжност „старши испектор“ при Столичен инспекторат- СО за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения против съставения АУАН № №21-01-088.

Въз основа на горепосочения АУАН било издадено атакуваното Наказателно постановление № СО-ЗЗ- И-21-01-088, издадено от Й А Ф кмет на Столична община, с което на основание чл.53, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.24, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания и чл.209а, ал.4 от Закона за здравето (изм. и доп. ДВ бр.110 от 29 декември 2020) "глоба" в размер на 300 (триста) лева за виновно извършено административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето във вр. с т. I. 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадена от министъра на здравеопазването.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали – гласни показания на разпитания пред съда свидетели– Н. П.

Г., С Р В, Й. Ц. И. и В С Д и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред- АУАН № №21-01-088, НП № СО-ЗЗ- И-21-01-088, Справка от р-н „Средец“ (л.24), Системен бон от „Български пощи“ (л.27), Заявление за работно време (л.39), Заповед № СОА20- РД09- 2654/22.10.2020г., Заповед № СОА20- РД092661/22.10.2020г., Заповед №РД-01-51/26.01.2021г., Длъжностна характеристика на Н. Г..

Свитеделят Г., разпитан в съдебно заседание, посочва, че заедно с колегите си е упражнявал контрол по спазването на противоепидемичните мерки, когато неговата колежка И. го е извикала до магазин за гофрети, където две лица не носели маски. Те не дали своите документи за самоличност при поискване, държали се арогантно и затова контролните органи решили да съставят АУАН. При съставянето на акт присъствала и адв. И., която указала на свидетеля да промени часа, записан в АУАН, и той сторил това в качеството си на актосъставител, защото действително часа на изписване на акта не съвпадал с часа на установяване на нарушението.

Според свидетеля Г. И. и Димитров не поискали да подпишат акта и затова в него имало подписи на свидетели. В обекта нямало клиенти, а проверяващите не получили информация от управителите за работното време. Вратата на търговския обект била отворена и проверяващите влезли свободно. По спомен на свидетеля жалбоподателят и Димитров се намирали до бара, почиствали и размествали нещо.

Свидетелят В, разпитан в съдебно заседание, споделя, че лицата И. и Д по време на 2 съставянето на АУАН не присъствали на място, а били повикали техен представител- адв.

И., която указала съдействие. Когато дошло време да се подпишат актовете, лицата не дошли да ги подпишат и да вземат копие от документите. Свидетелят Владимиров парафирал актовете като свидетел при отказ. Лицата били разбрали за какво им се съставя акт. В обекта нямало клиенти. Актовете срещу двете лица били съставени от другата страна на улицата, срещу самия обект, в присъствието на адв. И., но не и на лицата.

Свидетелят Д, разпитан в съдебно заседание, казва, че е управител на фирма „ВИН ИЦ“ ООД. Работи заедно със жалбоподателя И.- двамата са съдружници. С него живеят заедно в гр. София като съквартиранти. Твърди, че търговския обект отваря след 12ч. на обяд и работи до 20ч., като това е заявено в общината. При влизането на проверяващата И. двамата съдружници я помолили да излезе, защото още не работели с клиенти. Всеки ден преди да отворят, в периода около 11-12ч. двамата чистели обекта и го приготвяли за работа. Имало поставена табела „Затворено“ на вратата. АУАН по никакъв начин не им бил изчетен, бил написан отвън и по време на неговото изготвяне присъствала адв. И..

Свидетелката Й. И. споделя, че по време на контролна проверка за спазването на противоепидемичните мерки е била с колегите си по посочената улица. Забелязала двама мъже в обект, които не носят защитни маски, застанала до вратата и ги предупредила, че са в нарушение, че трябва да сложат маски и им обяснила процедурата. Двамата не направили това, започнали да обясняват как съжителстват заедно и по 12 часа стоят в обекта. Двамата започнали да се държат по- агресивно вербално и свидетелката извикала колегите си, за да им бъде съставен АУАН. Вратата на обекта била отворена, като единият от мъжете вътре бил зад касата, а другият бил отпред и почиствал. Контролните органи не проверили касовия апарат, защото не влизало в техните задължения.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. П. Г., С Р В и Й. Ц. И. като логични, подробни и обективни. Показанията на всички свидетели взаимно си кореспондират, затова съдът следва да кредитира показанията им, дадени в качеството им на контролни органи при извършена проверка.

Съдът кредитира показанията на В С Д като обективни, логични и подробни, израз на собствените му възприятия за случилото се.

Съставът на съда прецени като относими и писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената маса, като същите спомагат за разкриването на обективната истина, поради което съдът основа фактическите си изводи въз основа на тях.

Съвкупният анализ на събраните доказателства позволява на съда формирането на еднозначни фактически и правни изводи за случая.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира откъм правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано физическо лице (наказаният нарушител) при спазване на срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, и в този смисъл се явява процесуално допустима.

Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаването на НП.

Съдът намира, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни лица в кръга на службата им, съобразно приложените и приобщени по делото Заповед № СОА20- РД09- 2654/22.10.2020г., Заповед № СОА20- РД09-2661/22.10.2020г., издадени от кмета на Столична община и Длъжностна характеристика на Н. Г., актосъставител. Поради това от процесуална гледна точка не са налице допуснати съществени нарушения по процедурата по съставяне и издаване на АУАН и НП.

Съдът намира, че е допуснато нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, свързано със съставянето на АУАН. От данните по делото е видно, че същото е започнало със съставяне на акт за установяване на 3 административно нарушение по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Макар в непосредствена близост, АУАН е съставен от контролните органи „от другата страна на улицата“, видно от свидетелските показания, в присъствието на адв. И., която в конкретния случай не е предоставила пълномощно, с което представлява жалбоподателя И.. АНО не е поискал документи, удостоверяващи самоличността на същата. В такъв смисъл АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя или негов легитимен представител. Контролните органи е следвало да съобразят това обстоятелство и да съставят АУАН в непосредственото присъствие на нарушителя, като изчетат акта пред него.

В конкретния случай е посочено, че е налице доброволен отказ на нарушителя да подпише АУАН. Това е удостоверено в процесния АУАН с подписите на двама свидетели съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН. Контролните органи са изпълнили задължението си за връчване на препис на нарушителя, който има право да го приеме или да не го вземе. В такъв смисъл е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не е получил препис от АУАН след отказ да подпише същия.

Настоящата съдебна инстанция констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, а именно нарушение на чл.42, ал.1, т.5. В АУАН като нарушена разпоредба е посочен единствено чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, който гласи, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., но не е посочил коя точно противоепидемична мярка и от коя заповед е нарушена. Посочване единствено на бланкетната законова норма на чл. 209а от Закона за здравето, без да се направи необходимото препращане към нарушената точка от заповедта на министъра, уреждаща конкретната противоепидемична мярка, е съществено нарушение, доколкото засяга правото на привлеченото към отговорност лице да разбере кои точно законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН, да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай е налице различна правна квалификация в АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Порокът, свързан с правната квалификация на деянието, е „поправен“ в НП, като наказващия орган е посочил разпоредбата на т. I. 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. Съществени нарушения в АУАН не могат да бъдат санирани след съставянето му. При това положение АНО не е следвало да издава процесното НП. Административно-наказателният процес е строго формален поради факта, че с него се засягат основни права и задължения на гражданите. Поради това следва да е налице правно единство, както между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, съставен на жалбоподателят, така и тази, отразена в НП, каквото в разглеждания случай липсва.