Определение № 1093 от 07.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1093 гр. Стара Загора, 07.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Я.

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Я. Въззивно частно гражданско дело № 20245500500602 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. И. Д., чрез адв. С. М. против определение №2266 от 23.08.2024г., постановено по гр.д.№ 1057/2023г. по описа на Старозагорския районен съд.

Жалбоподателката обжалва определението, като счита същото за неправилно, поради което моли да бъде отменено и й бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящото производство – адвокатски хонорар и заплатена ДТ. Излага подробни съображения.

Ответникът по частната жалба Л. И. Л., чрез пълномощника си адв. Н. Я. взема становище, че частната жалба е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното определение.

Подробни съображения излага в писмен отговор.

Окръжният съд като разгледа материалите по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането й. Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Гражданско дело №1057/2023 г. по описа на РС-Стара Загора е било образувано по искова молба, подадена от Б. И. Д. от гр.С.З. срещу Л. И. Л. от гр.С.З., с която се иска намаляване на дарение за възстановяване на запазената й част от наследството, останало й от И.С.Д.. Съдът е насрочил открито съдебно заседание за 25.09.2024г. Ищецът чрез процесуалния си представител 1 е подал писмена молба, с която заявява, че прави отказ от предявения иск. По тази молба първоинстанционният съд се е произнесъл с определение №1589 от 10.06.2024г-, като е приел, че с оглед разпоредбата на чл.233 от ГПК постъпилата молба е своевременна и следва да бъде уважена, ищецът е направил отказ от иска, за който не се иска съгласието на ответника, отказът от иска представлява десезиране на съда със спора, поради което е приел, че производството по делото срещу ответника следва да бъде прекратено. Със същото определение и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК и направеното искане в отговора на исковата молба, съдът е приел, че следва да присъди разноски на ответника за платеното от нето адвокатско възнаграждение и е осъдил Б. И. Д. да заплати на Л. И. Л. направените разноски по делото в размер на 4000,00лв. /четири хиляди лева/ за адвокатско възнаграждение.

На 03.07.2024г. ищцата Б. И. Д. чрез адв. С. М. е подала молба до съда, в която моли съда да измени определение № 1589/10.06.2024г. по гр.д. № 1057/2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора по отношение на присъдените разноски, като моли съда да намали разноските на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение до размер, съответстващ на действителната и правна сложност на делото.

С обжалваното определение Старозагорският районен съд е приел, че не следва да изменя определението си в частта за разноските, тъй като правилно са разпределени разноските по делото между страните с оглед изхода на делото и е оставил без уважение молбата на Б. И. Д. за изменение на определение № 1589/ 10.06.2024г., постановено по гр.д.№ 1057/2023г. по описа на РС-Стара Загора в частта за разноските, като неоснователна. Посочил е, че не е направено своевременно възражение за прекомерност на направените разноски.

В жалбата си ищцата твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и моли въззивния съд да отмени Определение № 2266 от 23.08.2024 г. по гр.д. № 1057/2023 г. на Районен съд - Стара Загора, XI състав, като неправилно и вместо него да постанови друго определение, с което да измени Определение № 1589 от 10.06.2024 г. по гр.д. № 1057/2023 г. на Районен съд - Стара Загора, XI състав, в частта за разноските като намали разноските на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение до размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Моли в полза на ищцата да бъдат присъди направените в настоящото производство разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса от 15 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

На първо място оплакването в частната жалба е, че неправилно районният съд е приел, че възражението за прекомерност не е своевременно заявено с молбата по чл. 248 от ГПК.

Въззивният съд намира, че това оплакване е основателно. Когато производството по делото е прекратено с постановено в закрито заседание определение, без участието на страните, както е в настоящия случай съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика се приема, че при такава 2 хипотеза възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е допустимо да се заяви и с молбата за изменение на крайния съдебен акт в частта за разноските. Ето защо заявеното с молбата по чл. 248 от ГПК възражение за прекомерност на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение е своевременно извършено и е допустимо за разглеждане по същество. С оглед на това въззивният съд намира, че следва да бъде разгледано това възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност, по искане на насрещната страна, да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. При прекратяване на производството законът възлага отговорността за разноските върху ищеца - арг. чл. 78, ал. 4 ГПК. Тези разноски винаги са дължими от ищеца, щом ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор по чл. 131 ГПК и едва след това производството е прекратено, за него възниква правото да те да му бъдат присъдени по чл. 78, ал. 4 ГПК. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, предвид предвидените в закона преклузии и ако при тази дейност е ползвал адвокатска помощ, всички разноски за такава помощ, при прекратяване на делото, се дължат от ищеца.

Достатъчно условие за възникване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба с указания по чл.

131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото.

В конкретния случай ответницата по исковата молба е получила препис от исковата молба. В депозирания от нея отговор е оспорила иска. С отговора на исковата молба е поискано да бъдат присъдени направените по делото разноски. В проведеното първо открито заседание по делото ответникът е заявил, че поддържа отговора, представени са писмени доказателства, както и договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно. Според задължителните указания на ТР № 6/6.11.2013 г. ТД № 6/2012 г., т. 1, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само в случай, че страната е доказала плащане. Когато плащането е в брой, този факт следва да е отразен в договора за правна помощ, който служи като доказателство за извършения разход. В тази насока е и трайно установената съдебна практика на ВКС /Опр. № 292/13.11.2013 г„ ЧГД № 497/2011 г„ II г. о, Опр. № 203/16.09.2013 г., ЧГД № 2986/2013 г., III г. о./. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че ответникът е платил адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. Договорът е подписан от сключилите го страни и е с предмет: „процесуална защита и съдействие по гр.д. № 1057/2023 г., по описа на Районен съд - Стара Загора”. Съдържащото се в договора изявление за реално плащане на договорената сума е достатъчно за доказването му.

По отношение на размера въззивният съд намира, че същия не е прекомерен. За да достигне до този извод съдът взе предвид предмета на делото – иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН във вр. с чл. 29 ал.1 от ЗН, 3 факта, че ответника е депозирал подробен писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, проведени са две открити с.з, на които е присъствал пълномощника на ответника. С оглед на това въззивният съд намира, че настоящото дело се отличава с фактическа и правна сложност, поради което присъдения адвокатски хонорар не е прекомерен. Същия е в съответствие със съдебната практика на ВКС, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

Жалбоподателката е направила искане за присъждане на разноските за настоящото производство – ДТ и адвокатско възнаграждение. С оглед изхода по спора, а именно неоснователност на частната жалба, по принцип не се следват разноски за жалбоподателя. В настоящия случай разноски не се дължат и поради това, че производството по чл.248 от ГПК има несамостоятелен характер и не попада в приложното поле на чл.81 от ГПК, поради което в него не се носи отговорност за разноски. След като не се дължат разноски в производството по чл.248 от ГПК, то няма основание за присъждане на такива и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт, както е в настоящия случай . Налице е трайно установена практика на ВКС в тази посока.

Водим от горните мотиви, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2266 от 23.08.2024г., постановено по гр.д.№ 1057/2023г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4