Решение № 632 от 24.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 4674/2022
- Вид
- Решение № 632
- Подписан
- 24.09.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- Ралица Манолова, Петър Стоицев, Цветан Иванов Колев
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 308, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.308, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 93, т.5 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т.6 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 632 гр. София, 24.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Цветан Ив. Колев
Петър С. при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова в присъствието на прокурора Г. Ив. Г. като разгледа докладваното от Петър С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604674 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 16.09.2021 г., постановена от Софийски районен съд, НО, 18-ти състав по НОХД № 3375/2019 г., съдът е признал подсъдимия Ч. Д. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 27.04.2018 г. в гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 52А, в сградата на НАЦИД, на фронт офис, като посредствен извършител, чрез Т.Ц.С., от когото не може да се търси наказателна отговорност, пред главен специалист на НАЦИД- Д.С.Й., съзнателно се ползвал /с оглед издаване на удостоверение АПОСТИЛ на образователни и удостоверителни документи, издадени от висшите училища и научните организации в Република България/ от неистински официален документ за завършено образование - диплома за висше образование серия УНСС -2005 г. с номер 031704 и регистрационен номер 0850 от 16.07.2005 г., на името на Ч. Д. Д., на който бил придаден вид, че представлява конкретно и изрично писмено изявление на ректора на УНСС- гр. София, а в действителност диплома за висше образование серия 1
УНСС- 2005 г. с номер 031704 и регистрационен номер 0850 от 16.07.2005 г. на името на Ч. Д. Д. не била конкретно и изрично писмено изявление на ректора на УНСС- гр. София и декана на факултет по „Управление и информатика“ на УНСС- гр. София, тъй като не била подписана от тях, като в случая предмет на документната подправка е документ за завършено образование, като от него /Ч. Д. Д./ за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал.
1 от НК, поради което и на осн. чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години.
С оглед изхода на делото, съдът е осъдил Ч. Д. Д. да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 115,42 лв. /сто и петнадесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща разноски за изготвена експертиза.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.
Х. К., защитник на подсъдимия Ч. Д. Д., в която се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направено е искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна такава, алтернативно- делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения или да се намали размера на наложеното наказание.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв. Х. К., в което защитата счита, че има липса на мотиви, поради несъответствие на изложеното от първоинстанционния съд с процесния случай. Аргумент за това изтъква, че първият съд неправилно е посочил, че престъпната проява е свързана с „неистински документ за завършено образование в чужбина“, като казусът се отнася за диплома от УНСС, което според защитата не кореспондира с обстоятелствената част на обвинението и само по себе си е съществено процесуално нарушение. Сочи се, че е налице несъответствие между мотивите на съда и фактическата обстановка, приета по делото. В тази насока се излагат аргументи, че подсъдимият е нямал никаква представа какви документи, в каква последователност и пред кои органи трябва да се 2 представят, изводимо от проведения разпит на свидетел Т.С., както и сочи, че подсъдимият не е депозирал процесния документ пред НАЦИД, а това е сторил свидетел Т.С., поради което субект на това престъпление следва да е лицето, представило документа, а именно свидетел С..
Твърди се, че липсва обективен, пълноценен и почиващ на доказателствените материали анализ от първоинстанционния съд, поради което се прави извод, че така постановената първоинстанционна присъда следва да бъде отменена.
Изтъква се, че първият съд не е взел предвид практиката на ВКС по идентични казуси, като предвид факта, че не са настъпили никакви вредни последици, характеристичните данни на подсъдимия и неговото процесуално поведение, следва деянието да бъде преквалифицирано и случаят да бъде определен като маловажен.
В заключение се прави искане въззивният съд да постанови оправдателна присъда по така повдигнатото обвинение или алтернативно, да върне делото за ново разглеждане, поради допуснати отстраними процесуални нарушения, или да измени така постановената присъда като намали наложеното наказание.
В закрито заседание от 17.03.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, след като се запозна с подадената въззивна жалба и допълнението към нея, намери, че за правилното му изясняване не е необходимо провеждането на разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция се явяват подсъдимият и неговия защитник, както и представител на Софийска градска прокуратура. Страните нямат искания за събиране на нови доказателства.
Защитникът адвокат К., поддържа изцяло изложеното във въззивната жалба, като допълва, че така твърдените от него пороци при формиране на волята на първоинстанционния съд се изразяват в превратно тълкуване на показанията на свидетелите и липса на анализ на изложените аргументи от защитата относно маловажност на случая и прилагане на чл. 78а от НК. Моли въззивния съд да отмени присъдата на Софийски районен съд и да постанови оправдателна такава или алтернативно, да измени същата като наложи по-леко наказание или да приложи института на чл. 78а от НК, или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Прокурорът счита, че присъдата е правилна и законосъобразна, като сочи, че първоинстанционният съд е анализирал събраните доказателства и е преценил, че подсъдимият Ч. Д. е виновен в извършване на престъпление по 3 чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което правилно го е признал за виновен. Твърди, че съвкупният анализ на доказателствата сочи, че именно подсъдимият Д. е осъществил деянието, поради което присъдата на Софийски районен съд следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият Ч. Д. не добавя нищо към посоченото от неговия защитник, като в последната си дума, моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Настоящата инстанция възприема напълно установената от районния съд фактическа обстановка, която се изразява в следното:
Подсъдимият Ч. Д. Д. е роден на **** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, със средно образование, живущ в гр. ****, с адрес за призоваване в гр. София, ул. ****, разведен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 27.04.2018 г. подсъдимият Ч. Д. Д. държал у себе си диплома за висше образование на висше училище Университет за национално и световно стопанство /УНСС/ серия УНСС- 2005 г. с номер 031704 и регистрационен номер 0850 от 16.07.2005 г., издадена на името на Ч. Д. Д.. Дипломата съдържала два хартиени носителя наименовани като: Диплома за висше образование серия УНСС- 2005 г. с номер 031704 и регистрационен номер 0850 от 16.07.2005 г., за образователно квалификационна степен „магистър“ по специалност „Маркетинг“, с професионална квалификация магистър по икономика и Приложение към Диплома за висше образование, за образователно квалификационна степен „магистър“ на Ч. Д. Д. за специалност „Маркетинг“.
Върху описаната диплома и описаното приложение били положени подписи за ректор на висшето училище - УНСС и декан на факултет „Управление и информатика“ на УНСС. Върху дипломата били изписани ЕГН на подсъдимия Ч. Д. Д., неговата дата и място на раждане. Върху дипломата, посредством текст „Регистрационен номер 0850/16.07.2005г.“ била обективирана дата на издаване, а именно 16.06.2005 г. Към тази дата ректор на УНСС бил професор Б.М.Б., а декан на факултет „Управление и информатика“ бил професор А.Г.А.. В действителност върху описаната диплома и върху приложението към нея професор Б.Б. не бил полагал подписа си за ректор, а 4 професор А.А. не бил полагал подписа си за декан. Описаната диплома и приложението към нея не били издавани от УНСС. Подсъдимият Ч. Д. не бил учил в УНСС, поради което последният знаел, че описаната диплома и приложение към нея не са издадени от УНСС и не са подписани от съответните ректор и декан.
Въпреки това, подсъдимият Ч. Д. искал да ползва посочената диплома в Национален център за информация и документация /НАЦИД/, с оглед издаване на удостоверение АПОСТИЛ на образователни и удостоверителни документи, издадени от висшите училища и научните организации в Република България.
Към 27.04.2018 г. НАЦИД била компетентната структура, която отговаряла за организирането и извършването на дейността по издаване на удостоверение АПОСТИЛ на образователни и удостоверителни документи, издадени от висшите училища и научните организации в Република България.
Подсъдимият разбрал горното, след като на 27.04.2018 г. срещнал свидетел Т.Ц.С. в сградата на Министерство на външните работи. Там свидетел С. обяснил на подсъдимия, че НАЦИД е компетентната структура по издаване на удостоверение АПОСТИЛ. Свидетел Т.С. казал на подсъдимия, че се занимава с дейност по представяне на дипломи за висше образование пред НАЦИД, с оглед издаване на удостоверение АПОСТИЛ. Свидетел С. предложил на подсъдимия да му съдейства, като занесе в НАЦИД необходимите документи и ги подаде в тази административна структура от името на подсъдимия, с оглед издаването спрямо тях на удостоверение АПОСТИЛ. Подсъдимият Д. се съгласил. При това двамата отишли в кантората на нотариус И. Д., където последният изготвил преписи на описаната диплома и приложението към нея, и удостоверил върху тях верността на преписите. След това, подсъдимият Д. дал на свидетел С. оригиналите на описаната диплома и приложение към нея, както и нотариално заверените приписи от тях. Това подсъдимият направил за да бъдат представени описаните документи от свидетел Т.С. пред НАЦИД, с оглед издаване по отношение на тях на удостоверение АПОСТИЛ.
След като взел документите от подсъдимия, на 27.04.2018 г. свидетел С. отишъл в сградата на НАЦИД, Фронт офис, находящ се в гр. София, бул. „Г.
М. Д.“ № 52А. Там свидетел С. попълнил заявление за издаване на удостоверение АПОСТИЛ за образователни и удостоверителни документи, 5 като върху заявлението отбелязал и вида на услугата, а именно експресна.
Свидетел С. изписал в частта на заявлението относно личните данни на заявителя трите имена на заявителя и неговия ЕГН, в частта на заявлението относно личните данни на подателя, изписал своите три имена, фирмата, за която работи и адрес за контакт. Свидетел С. изписал и датата 27.04.2018 г. и положил подпис в графа „ПОДПИС“. Така описаното заявление, заедно с дадените му от подсъдимия оригинал на описаната диплома и приложение към нея, както и нотариално заверените преписи от тях, свидетел Т.С. представил пред свидетел Д.С.Й., която към сочената дата работела като главен специалист в НАЦИД. Свидетел С. направил това с оглед издаване на поисканото от подсъдимия Ч. Д. удостоверение АПОСТИЛ. Свидетел Д.Й. приела заявлението и описаните документи, като ги администрирала и завела под номер 94-01-3572 от 27.04.2018 г. Така компетентната структура била сезирана с оглед издаване на удостоверение АПОСТИЛ.
Към момента на получаване на описаните документи и към момента на подаването им в сградата на НАЦИД, свидетел Т.С. не знаел, че върху описаната диплома и приложение към нея ректора на УНСС - професор Б.Б. и декана на факултет професор А.А. не били полагали подписите си. Така също не знаел, че описаната диплома и приложение към нея не били издавани от УНСС, както и не знаел, че подсъдимият Ч. Д. не би учил в УНСС. Така свидетел С. не знаел, че представя пред НАЦИД неистински документ.
Разпечатката съдържа 36 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/962c39cd-0203-419d-bc3c-564c17954856