Решение № 7856 от 02.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45646/2022
- Вид
- Решение № 7856
- Подписан
- 02.05.2025
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 7856 гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Б В при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20221110145646 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците А. И. А. и М. А. - А.а са предявили субективно съединени осъдителни искове срещу ответника Й. К. Н. с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сума в размер на 5400 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване в периода от 01.07.2021г. до 31.12.2021г. на собствените им ½ ид.ч от част от съсобствения на страните УПИ № .., в квартал № .., целия с площ от 330 кв.м по плана на гр.София, местността „П..
[1]Б..“, с идентификатор .. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № .../02.12.2010г на изпълнителния директор на АГКК, а именно частта заключена между ул. „В..“, ул. „Г..“, построената в имота къща и имот с идентификатор .. (съобразно приложена по делото скица на л.67), ведно със законната лихва от 24.08.2022г. до окончателното плащане, които искове са предявени като частични от иск с пълен размер от 10 800 лева – обезщетение за ползване на съсобствен имот за период от 01.07.2021г. до 30.06.2022г.
В депозираната от ищците искова молба и последващи уточнителни молби се излагат твърдения, че ищците са придобили право на собственост в режим на СИО върху ½ ид„ч от УПИ № .., в квартал № .., целия с площ от 330 кв.м по плана на гр.София, местността „П..Б..“, с идентификатор .. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № .../02.12.2010г на изпълнителния директор на АГКК. Поддържа се, че ответницата е собственик на останала ½ ид.ч от процесния поземлен имот. Подчертава се, че ответницата е заградила част от съсобствения на страните имот с идентификатор .. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № .../02.12.2010г на изпълнителния директор на АГКК, а именно частта заключена между ул. „В..“, ул. „Г..“, построената в имота къща и имот с идентификатор .., и не предоставя възможност на ищците да ползват притежаваната от тях част. Сочи се, че в така заградената част от поземления имот има поставен павилион, който се използва от ответницата и се отдава от нея под наем на трети за спора лица, като се препятства възможността ищците да упражняват правата си. Ето защо същите считат, че заградената част от съсобствения на страните имот, се използва изцяло от ответницата и претендират заплащането на обезщетение за ползването му. Изтъква се, че до ответницата е отправено искане за заплащане на обезщетение за ползването на процесната част от съсобствения им имот с депозиран по друго дело отговор на искова молба, който е 1 бил надлежно връчен на ответницата на 21.06.2021г. По отношение на размера на дължимото им обезщетение същите сочат, че следва да се равнява на пазарния наем, който биха получавали ако използваха заградената част от поземления имот, а именно 900 лева на месец, защото за процесния имот е имало сключен договор за наем от ищците именно с цена 900 лева, който наем обаче наемателят спира да заплаща. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищците бъдат присъдени сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва предявените искове като неоснователен. Изтъква се, че от представените доказателства по делото не може да се обоснове, че процесния имот е придобит от ищците в режим на СИО. Подчертава се, че ищците не са собственици на поставения в имота павилион, притежаван от трето за спора лице, поради което на същите не се дължи заплащане на наемна цена за ползването му. Поддържа се, че ответницата не е получавала писмена покана от ищците за заплащане на каквото и да било обезщетение за ползването на притежаваната от тях част, като е използвала имота процесния имот в качеството си на негов собственик и дори е предявила иск за разпределение на ползването му. Изрично се сочи, че ответницата по никакъв начин не е препятствала ищците да използват съсобствения им имот. Предвид изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени в полза на ответницта сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154 от ГПК, в тежест на ищците е да установят, че 1. между страните е съществувала съсобственост върху процесната част от имот с идентификатор .. при сочените от ищците квоти; 2. че са отправили писмена покана до ответницата за плащане на обезщетение или за предоставяне на възможност за ползването от тях на спорната част от съсобствения им имот; 3. че през процесния период ответницата е ползвала спорната част от съсобствения им имот и 4. размерът на пропуснатата полза след поканата.
В тежест на ответницата при установяване от ищеца на горните на обстоятелства е да докаже, че е предоставила на ищците възможност да ползва вещта или че е съществувала обективна пречка да предостави ползването на вещта на ищеца.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с обявения за окончателен и неоспорен доклад са обявени обстоятелствата, че А. И. А. и Й. К. Н. са съсобственици при квота – по ½ ид.ч на процесната част от имот с идентификатор .. и че Й. К. Н. през процесния период е ползвала имота.
От фактическа страна
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .. от 23.02.2018 г. ищецът А. И. А. е закупил следния недвижим имот, находящ се в гр. София, район „В..“, ул. „В..“ № ..: жилище, представляващо първи етаж от двуетажна масивна сграда, състоящо се от стая, хол, кухня, баня-клозет и антре, с площ от 73 кв.м., заедно с ½ идеална част от тавана над двуетажната жилищна сграда, с площ от 36 кв.м., южното мазе и ½ идеална част от двете северни избени помещения, като жилището е с идентификатор ...1.2, заедно с ½ идеални части от общите части на сградата, заедно с ½ идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ... От приложеното на л. 60 по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че към 23.02.2018 г. двамата ищци са се намирали в граждански брак, поради което описаните недвижими имоти са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност.
От приетите по делото постановление за възлагане на недвижим имот от 12.07.2010 г. по изп.д. № 136/2009 г. по описа на ЧСИ Р А и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27 от 13.04.2011 г. се установява, че ответницата Й. К. Н. е придобила правото на собственост върху останалата ½ идеална част от описания по-горе и процесен 2 недвижим имот с идентификатор ...
Съгласно разрешение за монтаж № 5 от 24.02.2011 г. (л. 54), издадено от главния архитект на Столична община, район „В..“, на ответницата и на трето лице ЕТ „В Е“ се разрешава поставяне в процесния имот на поставяем обект – павилион за търговска дейност „продажба на дребни сладки“ с размери 5, 40 м/3, 40 м и площ от 18, 36 кв.м.
С решение №,...64 от 12.08.2021 г. по адм.д. № 5332/2021 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 59 състав, е отменена заповед № РА-18-18/22.04.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено да бъде премахнат посочения по-горе павилион.
С решение от 13.12.2021 г. по гр.д. № 41375/2019 г. по описа на СРС, 165 състав, е било разпределено ползването на процесния недвижим имот по иск с правно основание чл. 32, ал.
2 ЗС. Решението не е влязло в сила към датата на приключване на съдебното дИ.е. На л. 61 и сл. по делото е приложен отговор на исковата молба по посоченото гражданско дело, подаден от А. И. А., като в т. 3 от него (л. 64) е посочено, че прави искане Й. Н. да заплаща на А. И. А. обезщетение в размер на 1400 лв. месечно за това, че той е лишен от правото си да ползва собствената си идеална част от процесния недвижим имот. Съгласно приложените на л. 66 призовка и разписка, отговорът на исковата молба е бил връчен на процесуалния представител на Й. Н. на21.06.2021 г.
Със заповед № ../29.12.2023 г. на главния архитект на Столична община е наредено на ответницата да премахне незаконосъобразно поставения преместваем обект, находящ се в процесния имот – преместваем обект – павилион за търговска дейност с определен срок за доброволното му премахване.
С определение № 6827/04.06.2024 г. по адм.д. № 2395/2024 г. по описа на ВАС, Второ отделение, е оставено в сила решение № 7865 от 15.12.2023 г. по адм.д. № 8972/2023 г. по описа на АССГ, с което е била отхвърлена жалбата на ответницата срещу заповед № 131/11.08.2023 г. на главния архитект на район „В..“, с която е било прекратено административното производство по подадено от нея заявление за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение по чл. 56 ЗУТ за поставяне на преместваем обект павилион в процесния имот, поради неотстраняване на недредовностите по искането в указания срок.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Х., в което са приложени скица и снимка с изглед на имота откъм ул.
„В..“. В заключението е посочено, че площта на частта от имота, за която се търси обезщетение, е в размер на около 172 кв.м. вещото лице е изчислило, че средната пазарна наемна цена за ½ идеална част от процесния имот за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. се равнява на 3119 лв. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание на 06.11.2024 г. вещото лице разясни, че в района на П.. – Б.. не е открило аналогичен имот, който да бъде отдаван под наем, поради което е използвала за сравнение имоти в други райони, посочени в заключението. По отношение миналия момент, към който е следвало да се изчисли пазарна наемна цена, заяви, че е използвало единствено сайта имот.бг, който съдържа графика със статистика за минал период.
Прието е и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж. С., в което средната пазарна наемна цена е определена по метода на пазарните аналози.
В него също е посочено, че в района на процесния имот на сайта на имот.бг липсват обяви за предлагани парцели под наем, поради което вещото лице е използвало обяви, селектирани по следните критерии: площ до 850 кв.м.; в регулация, налично захранване с ток и вода.
Съгласно заключението средният месечен пазарен наем за ½ идеални части от процесния имот за процесния период се равнява на 5973 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Разпитана е свидетелката М Л П, която в периода м. 12.2016 г. – м. 12.2019 г. е живеела в къщата, построена в процесния недвижим имот. От нейните показания се установи, че в периода, в който е живеела на процесния адрес, в имота е имало павилион. В някакъв момент е била сложена ограда там, където свършва стената на къщата и по този начин 3 нямало достъп до задната страна на къщата. Когато се случело някоя нейна вещ да падне в заградената част на имота, отивала да си ги поиска от хората, които работели в павилиона, и те й ги давали. Според свидетелката павилионът е бил поставен от „Ц..“, „Ц..“, като ответницата Й. е майка на съпругата на Ц... В някакъв момент след 2022 г. оградата е била премахната.
Разпитан е и свидетелят Ц Е П, зет на ответницата, който е бил наемател на част от процесния имот чрез различни търговци от 1998 г. Първоначално в имота имало един павилион с площ от около 12-13 кв.м., който бил нает от „фирмата“ на брата на свидетеля, двамата заплащали наем за земята под този павилион на бивш съсобственик на имота. през 2015 г. – 2016 г. поради промяна в градоустройствения план и отчуждаване на част от имота за тротоар, този павилион бил разрушен. През 2010 г. била обявена публична продан за ½ идеална част от парцела, която била закупена от ответницата. По силата на сключен с нея договор за наем бил поставен втори павилион с площ от 18 кв.м., който изгорял през 2023 г. към датата на провеждане на разпита – 02.04.2025 г., в имота има трети павилион (единствено съществуващ към тази дата) с площ от около 15-16 кв.м. съгласно показанията на свидетеля в недвижимия имот не е имало ограда, като до площта, находяща се между павилиона и сградата, има достъп през врата, за която свидетелят няма ключ. Свидетелят заяви, че е заплащал наем на ищците по договора за наем, действал в периода от 2008 г. до 2018 г., след изтичането на който не е заплащал наем, тъй като с ищците не могли да се споразумеят.