Решение № 260049 от 24.06.2022, Окръжен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№260049 гр. Добрич, 24.06.2022г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На петнадесети юни година

2022

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ

ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Павлина

Пенева разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева въззивно гражданско дело номер

498 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни жалби на двете насрещни страни по гр.д.№3107/2019г. на Добричкия районен съд срещу постановеното по това дело решение №89/20.01.2020г., поправено с решение №419/02.06.2020г. и изменено с решение №501/22.06.2020г. и определение №1460/22.06.2020г.

Жалбата на ОД на

МВР – Добрич е срещу решението в частта, в която този въззивник е осъден да заплати на ищеца М.К.И. ***, сумата от 1 373.93 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 202.49 часа след превръщането на нощните часове към дневни извънреден труд през периода 02.09.2016г. - 02.09.2019г. заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 178.03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главното задължение за възнаграждение за периода 02.09.2016г. – 30.06.2019г., както и разноски на ищеца по делото, държавна такса и разноски по сметка на съда.

Жалбата на М.К.И. е срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените от него срещу ОД на МВР -Добрич искове за горницата над присъдения размер от 1 373.93лева до претендирания от 1 715.47 лева главница, за горницата над присъдената сума от 178.03 лева до претендирания размер от 220.61 лева мораторна лихва, както и същият въззивник е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

И в двете жалби се изразява становище за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон.

В жалбата на ОД на

МВР се поддържа, че в случая не можела да намери приложение общата разпоредба на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, тъй като статутът на служителите в МВР се уреждал със специалния ЗМВР, в който законодателят изчерпателно посочвал неговите права и задължения и възнаграждения за положен труд, вкл. допълнителни такива. Ако законодателят считал, че следва да се прилагат по аналогия КТ и издадените въз основа на него подзаконови актове, то той щял да изрази тази си воля изрично, както процедирал напр. в чл.190 от ЗМВР и чл.142 ал.5 от ЗМВР. За процесния период имало правна регламентация на нощния труд в МВР - така чл.187 ал.1 от ЗМВР във връзка с ал.3 и чл.179 от закона, както и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи. При наличието на специална уредба субсидиарното приложение на НСОРЗ от първоинстанционния съд било неправилно.

В жалбата на М.К.И. е развито становище за незаконосъобразно частичното отхвърляне на исковете му.

Не било съобразено от районния съд, че волята на нормотвореца била да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ на работната заплата. През целия процесен период действали правилата на чл.18 ал.3 от Наредбата за структурата и организация на работната заплата и чл.9 ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, които подкрепяли правилото, а не временно въведеното с чл.9г от НРВПО изключение. През процесния период липсвало изрично законово правило, уреждащо въпроса дали е налице извънреден труд при надвишаване нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното време вследствие превръщане на нощните часове в дневни. При тази празнота следвало да намери приложение принципът за законност, според който съдът следвало да решава делата според точния смисъл на законите, а при тяхна непълнота според общия им разум, основните начала в правото и морала. Именно затова приложение следвало да намери правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Иначе служителите в МВР щели да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение.

Всеки въззивник настоява за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част и разрешаване на спора по същество с отхвърляне, респ. удовлетворяване на предявените искове до пълния им размер.

В писмени отговори всяка от страните оспорва като неоснователна жалбата на другата и настоява за потвърждаване на решението в неизгодната за другата страна част.

Жалбите са редовни, подадени са в срок и са допустими.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявените от М.К.И. *** срещу Областна дирекция на МВР – гр.Добрич искове по чл.178 ал.1 т.3 във вр. с чл.179 ал.1 от ЗМВР и по чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 715.47 лева /след намаляване на първоначално предявения размер от 1 894.16 лева/, съставляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв, за периода 02.09.2016 - 02.09.2019г. и сумата 220.68 лева /след намаляване на първоначално предявения размер от 301.09 лева/, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение за възнаграждение на извънреден труд в размер на законната лихва върху него, считано от изпадането в забава до предявяване на исковата молба. Претендирани са и законната лихва върху главното парично задължение за периода след предявяване на исковата молба до окончателното му погасяване и разноските по делото.

Установено е по делото, че в процесния период между страните е съществувало служебно правоотношение, ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.

Установено е със заключение на вещо лице, че реално положеният от ищеца нощен труд възлиза на 1

840 часа. При преизчсляване с коефициент 1.143 по реда на чл.9 ал.2 от НСОРЗ на положения от ищеца нощен труд в дневен и присъобразяване на нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР по чл.187 ал.1 от ЗМВР, следва, че за процесния период ищецът е положил 252 часа извънреден труд, за които следващото се възнаграждение е в размер на 1 715.47 лева. От експертизата се установява още и, че, при преобразуване на положения в процесния период нощен труд в дневен, законната лихва върху неплатените възнаграждения за положен извънреден труд до датата на предявяване на исковата молба възлиза на 220.61 лева.

Спорът по делото се свежда до това, приложимо ли е правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ в служебното правоотношение между страните и подлежи ли на това основание на преобразуване положеният от ищеца нощен труд в дневен или приложение намират само специфичните правила на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и издадените от министъра на вътрешните работи подзаконови актове.

Според въззивния съд, в разпоредбата на чл.142 ал.2 от ЗМВР е предвидена нарочна регламентация на статута на държавния служител по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, като уреден от по този закон, поради което именно този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове са приложими в настоящия спор. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на

МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения; допълнителните възнаграждения са лимитативно посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР и сред тях е това по чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР - за извънреден труд и по чл.179 ал.1 от ЗМВР - за нощен труд.

Размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден труд е определен в самия закон – съгласно чл.187 ал.6 /сега ал.7/ от ЗМВР за служителите, работещи на смени, извънредният труд се компенсира с възнаграждение в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Същевременно разпоредбата на чл.187 ал.9 /сега ал.10/ от ЗМВР изрично делегира на министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време.

Що се отнася до нощния труд по чл.179 ал.1 от ЗМВР - съгласно чл.179 ал.2 от ЗМВР условията и редът за заплащане на допълнителното възнаграждение за полагането на такъв се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

Съгласно чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период - чл.187 ал.3 /сега ал.4/ от

ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период -чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа, е нощен. Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя, който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 /сега ал.8/ от

ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.187а ал.4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл.187 ал.7 се регламентира с наредбата по чл.187 ал.9 от ЗМВР.

Така, в чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове труд, положен между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период, да се умножават по 0.143, а полученото число да се сборува с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с решение №8585/11.07.2016г. по адм.д. №5450/2016г. на ВАС и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00 и 6.00 часа, без работните часове да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със заповеди на министъра на вътрешните работи, в които е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лева, а допълнителните възнаграждения се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение

№5. Разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба

№ 8121з-407/11.08.2014г. не е възпроизведена в следващите две наредби, а напротив - законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Съгласно чл.32 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР. Следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в заповедта на министъра на вътрешните работи тарифна ставка.