Определение № 137 от 05.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Велико Търново, 05.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000102 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна частна жалба от И. А. М. – синдик на „Росина Ойл 1“ ЕООД /в несъстоятелност/ с. Ресен срещу Определение № 124/ 20.03.2025 г. по т.д. № 78/ 2024 г. по описа на ОС – Велико Търново, с което съдът е върнал исковата му молба срещу „Росина Ойл 1“ ЕООД /в несъстоятелност/, „Росина Експорт“ ЕООД с. Ресен и „Транс Ер“ ЕООД с. Ресен като процесуално недопустима и е постановил прекратяване на производството по делото, като е осъдил ищеца да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТОС сумата 19 061.70 лв. – държавна такса за производството. Жалбоподателят счита постановения акт за незаконосъобразен. Неправилно съдът приел, че спазването на срока за предявяване на иск по чл.649, ал.1 ТЗ е въпрос по допустимостта му, като изразява несъгласие и с приетото от съда, че срокът е пропуснат. Сочи, че синдикът е предявил иск веднага след узнаване на процесните фактури, което е станало едва през 2024 г. поради недобросъвестно поведение на длъжника по предоставяне на търговската му документация, за което поведение е бил глобяван от съда и са били сезирани правоохранителните органи. Неправилно съдът приел, че е налице хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК предвид образуваното т.д. № 80/ 2023 г. по описа на ВТОС с предмет иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и съединен с него иск по чл.57, ал.2 ЗЗД. По соченото дело ответници били само „Росина Ойл 1“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Росина Експорт“ ЕООД и предмет била сделката, обективирана във фактура № 5239/ 01.10.2019 г., докато в настоящото производство ответник било и „Транс Ер“ ЕООД, което дружество се облагодетелствало чрез последващи сделки с „Росина Експорт“ ЕООД със сума, която следвало да върне в масата на несъстоятелността. Относно мотивите на 1 съда за размера на претендираната с акцесорния иск сума излага, че това е въпрос по същество на спора, без отношение към допустимостта на иска. Моли обжалваният акт да бъде отменен и делото върнато на ВТОС за продължаване на процесуалните действия.

Насрещните страни не са подали отговор на въззивната частна жалба.

Съдът констатира следното: В исковата молба, предявена от синдика на „Росина Ойл 1“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу „Росина Ойл 1“ ЕООД /в несъстоятелност/, „Росина Експорт“ ЕООД и „Транс Ер“ ЕООД са изложени следните твърдения: На 01.10.2019 г. е извършена търговска сделка между „Росина Ойл 1“ ЕООД и свързаното с нея лице „Росина Експорт“ ЕООД с предмет продажба на наливно олио, при която сделка е симулирано качеството на продаденото олио, като е посочено, че е с лошо качество и е продадено на ниска цена. От своя страна това дружество е продало същото олио на близо два пъти по-висока цена на свързаното с него и с „Росина Ойл 1“ ЕООД лице „Транс Ер“ ЕООД, а последното го е продало на трети лица на много по-висока цена. По този начин дружеството обедняло с разликата над получената от него цена по първата сделка – сумата 739 462.38 лв. Ищецът е заявил в петитума, че иска солидарно осъждане на втория и третия ответник да върнат част от тази сума, с която неоснователно са се обогатили, и при условията на евентуалност да бъдат обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността сделките, обективирани в процесните 15 бр. фактури, и да бъде постановено връщане на процесното имущество в масата на несъстоятелността. Първоинстанционният съд двукратно е оставял без движение, с указания за отстраняване на нередовности от нея, касаещи естеството на спорните правоотношения, основанията на исковете и процесуалната легитимация на страните – кой предявява претенциите – синдикът или дружеството в несъстоятелност и срещу кого от ответниците какво се претендира.

Констатации за нередовност на предявените искове и подробно изложение в какво се изразяват тези нередовности се съдържат и в Определение № 216/ 27.09.2024 г. по в.ч.т.д. № 190/ 2024 г. по описа на ВТАС, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.396, ал.1 ГПК. В уточняваща молба от 16.10.2024 г. синдикът е заявил, че претендира обявяването за недействителни на продажбите, сключени между свързаните лица „Росина Ойл 1“ ЕООД и „Росина Експорт“ ЕООД по фактура № 5239/ 01.10.2019 г., на продажбите, сключени между свързаните лица „Росина Експорт“ ЕООД и „Транс Ер“ ЕООД по фактури №№ 414/ 20.07.2020 г. и 415/ 25.10.2020 г. и на продажбите, сключени по 12 бр. фактури между „Транс Ер“ ЕООД и трети лица. В уточняваща молба от 24.02.2025 г. синдикът е изложил, че е предявил два иска – главен, с който претендира обявяване на процесните сделки за недействителни като сключени между свързани лица при цени, неотговарящи на действителната пазарна цена и поради това увреждащи кредиторите, и акцесорен, с който претендира да бъдат осъдени солидарно ответниците „Росина Експорт“ ЕООД и „Транс Ер“ ЕООД за 2 връщане на част от даденото по сделките поради отпадане на основанието за получаването му, а именно сумата 639 462.38 лв.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение ВТОС е приел исковете за процесуално недопустими. Недопустимостта на исковете по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ е обосновал с предявяването им след преклузивния срок по чл.649, ал.1 ТЗ и допълнително с хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК предвид наличието на висящо исково производство по т.д. № 80/ 2023 г. по описа на ВТОС между „Росина Ойл 1“ ЕООД и „Росина Експорт“ ЕООД с предмет иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ за признаване за недействителна на продажбата по фактура № 5239/ 01.10.2019 г. и иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за осъждане на дружеството да заплати действителната стойност на подлежащото на връщане наливно олио, което купувачът е отчуждил след узнаване, че го държи без основание. Недопустимостта на иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД е мотивирал с неговата акцесорност спрямо иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. Настоящата инстанция е изискала справка относно т.д. № 80/ 2023 г. по описа на ВТОС и видно от същата по делото е постановено решение, с което исковите претенции на синдика са изцяло уважени, като сделката по фактура № 5239/ 01.10.2019 г. е обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността и „Росина Експорт“ ЕООД е осъдена да заплати сумата 317 670.32 лв. – действителната стойност на подлежащото на връщане наливно олио, което купувачът е отчуждил след узнаване, че го държи без основание.

Производството по делото е висящо.

ВТАС намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съдът е сезиран с искове по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, само два от които са редовни като отговарящи на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 – т.5 ГПК, а именно искът срещу „Росина Ойл 1“ ЕООД и „Росина Експорт“ ЕООД за обявяване за недействителна на продажбата, сключени между тях по фактура № 5239/ 01.10.2019 г. и срещу „Росина Експорт“ ЕООД и „Транс Ер“ ЕООД за обявяване за недействителни на продажбите, сключени между тях по фактури №№ 414/ 20.07.2020 г. и 415/ 25.10.2020 г. Исковете за обявяване за недействителни на продажбите, сключени по 12 бр. фактури между „Транс Ер“ ЕООД и трети лица не са надлежно предявени, тъй като не са посочени ответници по тях, нито са изложени твърдения, на които ищецът основава претенцията си за недействителност на тези сделки. Не се твърди контрахенти по тях да са свързани лица с продавача, „Росина Ойл 1“ ЕООД и „Росина Експорт“ ЕООД.

Двата редовни иска са процесуално недопустими като предявени след изтичане на преклузивния срок по чл.649, ал.1 ТЗ /на 05.08.2024 г./ Съгласно цитираната разпоредба до изменението й през 2023 г., иск по чл.647 ТЗ може да бъде предявен в едногодишен срок от открИ.е на производството по несъстоятелност, което в случая е станало с Решение № Р-126/ 30.12.2021 г. Срокът е удължен на 2 г., но това е станало 3 след като съобразно действалата към него момент уредба за синдика и кредиторите срокът вече е бил изтекъл. Тъй като се касае до преклузивен срок, веднъж започнал да тече, срокът за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност не може да бъде прекъсван и спиран. Поради това е ирелевантно към кой момент синдикът е узнал за процесните сделки. Спазването на срока е процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск, за която съдът следи служебно, а не е въпрос, относим към основателността на исковата претенция, както смята жалбоподателят. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че искът по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ срещу „Росина Ойл 1“ ЕООД и „Росина Експорт“ ЕООД и обективно съединения с него иск по чл.57, ал.2 ЗЗД са процесуално недопустими и на основание чл.126, ал.1 ГПК. Налице е субективно и обективно тъждество между предявените в настоящото производство искове и исковете – предмет на т.д. № 80/ 2023 г. по описа на ВТОС.

Освен недопустим поради акцесорния си характер, искът по чл.55, ал.1 ЗЗД срещу „Транс Ер“ ЕООД е недопустим и поради нередовности, които не са отстранени.

Ищецът твърди, че продаденото олио не се намира в патримониума на третия ответник, а е отчуждено от него с последователни сделки в полза на трети лица, но претендира връщане на същото, при което липсва ясен петитум – дали той претендира връщане на отчужденото количество олио като родово определена вещ или съгласно чл.57, ал.2 ЗЗД търси неговата действителна стойност или получената от отчуждаването му сума.

По изложените съображения частната жалба на синдика на „Росина Ойл 1“ ЕООД /в несъстоятелност/ с. Ресен И. А. М. следва да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено обжалваното определение на ВТОС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 124/ 20.03.2025 г. по т.д. № 78/ 2024 г. по описа на ОС – Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5