Решение № 1074 от 12.05.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1074 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100510881 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20060529/08.03.2021 г. по гр.д. № 64900/2018 г. по описа на СРС, 88 състав са отхвърлени предявените от „Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД срещу „П.С.“ ЕАД, Л.К.Г. и Д. АТ. ГР. положителни установителни искове за признаване за установено, че Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с номер по предходния план пл. № 576, представляващ имоти с пл. № 501 и 502, с адрес гр. София, район Надежда, ул. ****, с площ от 722 кв.м. на основание давностно владение в периода 22.01.1993 г. – 29.09.2005 г., като производството по делото е прекратено по отношение на ответника Столична община.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. №

205088196/25.05.2021 г., подадена от Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивникът поддържа, че съдът не се е произнесъл по заявените придобивни основания, а решението е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 70, чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността, като били допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи изискванията за обсъждане на 1 доказателствата и доводите на страните и за необоснованост на извода, че ищецът не е придобил правото на собственост на основание придобивна давност като добросъвестнен владелец. Поддържа, че с исковата молба са въведени твърдения, че ищецът владее имота още от 22.01.1993 г., като на 17.11.1993 г. му е издадено разрешение за строеж № 359/17.11.1993 г. и проектът бил изпълнен в съответствие с одобрените проекти от район Надежда. Освен това, за целия период на наемни отношения ищецът плащал данъци и такси за имота, като в това число имало открити партиди за ток и вода на негово име. От това обстоятелство, можело да се направи извод, че собственикът се бил дезинтересирал от имота като поради това и дружеството установило владение – постоянно, непрекъснато, явно и необезпокоявано.

Твърди, че съгласно чл. 228 от ЗЗД не се предполага, че наемателят плаща данъци за имота, като това е задължение на наемодателя. С плащането на данъци обаче, наемателят бил манифестирал собствеността си върху процесния имот. Твърди, че е придобил собствеността на основание давностно владение в периода от 22.01.1993 г.-22.01.2003 г. върху имот пл. № 502, представляващ частна общинска собственост, а считано от 29.09.1999 г. до 29.05.2005 г. е придобил и частично реституирания имот пл. № 501, като е осъществявал добросъвестно владение. Поддържа, че съдът не бил съобразил, че част от процесния имот е частна общинска собственост, като не бил приложил общите разпоредби за собствеността и е постановил неправилно решение. Не бил обсъдил и свидетелските показания, установяващи непрекъснатото ползване на процесния имот. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъсе постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25132474/24.08.2021 г., подаден от „П.С.“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че неоснователен е доводът на въззивника, че съдът не се бил произнесъл по заявените придобивни основания. Посочва, че първонистанционният съд е приел правилно, че имотът е бил частна общинска собственост и не е можело да бъде придобит по давност, тъй като давност не е текла в периода от 29.09.1999 – 29.09.2005 г. По делото не се установявало, че ищецът е манифестирал намерение за владение, пред който и да е от съсобствениците на имота. Не се установявало да е променил и намерението си от държане във владение. Поддържа, че в периода след 1993 2 г. е държал имота на основание договор за наем. Освен това, оспорва твърдението, че с плащането на данъци и такси е манифестирал намерението си да придобие имота, тъй като плащането на консумативите е било част от задължението му по договора за наем да заплаща консумативните разходи.

Правилно първоинстанционният съд бил приложил правилата, свързани с придобивната давност. Неоснователно било и твърдението, че владението било постоянно и непрекъснато, тъй като с прекратяване на всеки един от наемните договори, сключени с П.С. ЕАД имотът бил връщан на наемателя и предоставян отново на договорно основание. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В срок е постъпил и отговор от Л.К.Г. и Д. АТ. ГР., с който заявяват, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържат, че от момента на възстановяване на собствеността върху имот пл. № 501 владеят собствените си идеални части като в нито един момент владението им не е нарушавано. С тяхно знание П.С. ЕАД е отдавало под наем процесния имот на Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД, като са получавали и съответните суми от наемната цена.

Заявяват, че неоснователно е твърдението на ищеца, че е владял възстановената им част от имота, както и не се установявало, че е осъществявал и добросъвестно владение. Поддържа, че ищецът е държал имота по силата на договор за наем. Неоснователен бил и доводът, че е заплащал данъци и такси за имота, тъй като било установено, че сумите били плащани само за временния търговски обект. Правилни били и изводите на съда, че имотът е частна общинска собственост и до 29.09.1999/26.06.2000 г. не е текла придобивна давност, както и че не е било налице добросъвестно владение след този период. Правилен бил и изводът, че ищецът не е манифестирал намерение за своене по отношение на който и да е от собствениците на имота. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира направените разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 64900/2018 г. по описа на СРС, 88 състав е образувано по искова молба, подадена от Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД против „П.С.“ ЕАД, Л.К.Г. и Д. АТ. ГР., с която са предявени искове с правно 3 основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***.

Производството по делото е прекратено по отношение на първоначално посочените като ответници Столична община и В.Е.Г. с влезли в сила съдебни актове.

Ищецът твърди, че на 22.01.1993 г. между него и Столична община е сключен договор за отдаване под наем на общинска земя, находяща се в гр.

София, район Надежда, пл. № 576 (представляваща имоти пл. № 501 и 502), графична площ на земята 59 кв.м., к.л. № 221, район Надежда – Бакърена фабрика, 1-ва част – 3-ти том, рег. план ЗРКП за изграждане на временен обект – Павилион за кафе – закуски. Твърди, че на 17.11.1993 г. било издадено разрешение за строеж № 359/17.11.1993 г., обектът бил изпълнен и бил издаден акт за узаконяване № 19/1999 г. Твърди, че имотът бил включен в капитала на „Пазари – Невен“ ЕАД с решение № 75 по Протокол № 61/23.07.1999 г., а след вливането му в „П.С.“ с Решение № 837 по Протокол № 66 от 15.12.2005 г. на СОС имоти пл. № 501 и 502 са станали собственост на ответното дружество. Твърди, че междувременно наемните правоотношения с Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД са продължили до 10.10.2016 г., когато за пореден път е сключен договор за отдаване под наем на терен (търговска площ). Твърди, че в целия период на наемни отношения ищецът е заплащал данъци и такси за имота, като в това число извършвал електроснабдяване и водоснабдяване на имота и в тази връзка имало открити партиди за ток и вода на името на дружеството, с което то осъществявало владение – постоянно, непрекъснато, явно и необезпокоявано, като по този начин обективирал и намерението си да свои имота за себе си. Посочва, че част от имота пл. № 501 бил деактуван по реституционни претенции на ответниците физически лица. Посочва, че имотът пл. № 576 бил частна общинска собственост и поради това е можел да бъде придобит по данвост, като за имот пл. № 502 ищецът осъществявал давностно владение в периода от 22.01.1993 г. до 22.01.2003 г., а по отношение на имот пл. № 501 в периода от 29.09.1999 – 29.05.2005 г. – на основание добросъвестно владение е придобил и тази част. Моли да бъде признат за собственик по силата на давностно владение на имот с идентификатор ***. Претендира направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците „П.С.“ 4

ЕАД, Л.К.Г. и Д. АТ. ГР.. В отговора си ответниците Л.Г. и Д.Г. твърдят, че са придобили правото на собственост върху 4/6 идеални части от имот пл. № 501, кв. 19 (нов 20) м. Надежда, по плана на гр. София, ул. „****“ № 51.

Твърдят, че от момента на възстановяване на собствеността владеят имота и в нито един момент владението им не е нарушавано. С тяхно знание и съгласие имотът е предоставян под наем от „П.С.“ ЕАД и са получавали съответна част от наемната цена. Оспорват твърдението, че ищецът е владял процесния имот.

В отговора си „П.С.“ ЕАД заявява, че в процесния период между него и Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД е съществувало наемно правоотношение като няма явна промяна на държането във владение. Твърди, че до включване на имота в капитала на дружеството имотът е бил частна общинска собственост, поради което и с оглед приложимите норми не е било допустимо придобиването на имота по давност, като към 2003 г. давностният срок не е изтекъл. Поддържа, че ищецът е заплащал данъци и такси за изградената в имота постройка, но не и за поземления имот. Оспорва твърдението, че се е дезинтересирал от притежавания от него имот.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от които се установява следното от фактическа страна:

На 14.07.1999 г. е съставен акт за частна общинска собственост № 792 за имот сграда и място, находящи се на ул. **** № 49, имот пл. № 502, кв. 20 (19), местност „Надежда“, за който е имало съставен предходен Акт № 8687/20.08.1978 г., както и № 791 за имот, находящ се на ул. „**** № 51, пл.

№ 502, кв. 19, м. Надежда, за който е имало съставен предходен Акт № 8681/14.08.1978 г.

С Решение от 27.10.1998 г. по ахд № 610 /1996 г. по описа на СГС, III Г състав по жалба на Д. АТ. ГР., В.Е. Г.а и Л.К.Г. е отменено отчуждаването на 4/6 идеални части от недвижимия имот пл. № 501, кв. 19 (нов 20), м.

Надежда, по плана на гр. София, ул. „****“ № 51, извършено със Заповед № 2485/03.06.1976 г. на Председателя на ИК на СНС по отношение на А.Д. Г. с наследник Д. АТ. ГР. и по отношение на К.Д. Г. с наследници В.Е. Г.а и Л.К.Г., съобразно наследствените им права в частта, заключена между буквите АБВГД, оцветена с червен цвят, съгласно скица на вещото лице, представляваща неразделна част от решението. Решението е влязло в сила на 5

17.05.1999 г.

Не е спорно между страните, че В.Е. Г.а е починала на 06.02.2013 г. и е оставила като наследник по закон Л.К.Г..

Не е спорно, че с Решение № 45, Протокол № 13 от 26.06.2006 г. имоти пл. № 501 и 502, кв.19, местност Надежда са включени в капитала на „П.С.“ ЕАД.

На 22.01.1993 г. между Столична община – ТОА „Надежда“ и „Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД е сключен договор за отдаване под наем на общинска земя за изграждане на временен обект – павилион за кафе – закуски за срок от 30 години срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че в имота, предмет на договора за наем е изградена метална сглобяема постройка с обща квадратура 60 кв.м., за която има издаден Акт за узаконяване № 19.12.1996 г.

С Договори за наем от 22.12.2003 г., сключен с „Пазари Невен“ ЕАД (праводател на ответника „П.С.“ ЕАД, от 15.06.2007 г., 21.09.2010, 30.10.2013 г.,10.10.2016, сключени с П.С. ЕАД на „Ю. – Х.Д. и Ю.В. и Сие“ СД е предоставен под наем терен -търговска площ № 3, от 64 кв.м., находящ се на територията на пазар „****“ в гр. София. Срокът на договора, сключен на 10.10.2016 г. е три години от влизането му в сила.