Решение № 198 от 26.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Бургас, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20252000500323 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10 от 27.01.2025 г., постановено по гр.д. № 228/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, е прието за установено по отношение на ответницата М. А. Д., ЕГН **********, съществуването и изискуемостта на вземания спрямо нея на ищеца “Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, като универсален правоприемник на “Райфайзенбанк (България)“ АД, произтичащи от договор за студентски кредит от 24.08.2011 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4646/ 2020 г. на Районен съд – Сливен, а именно:

(1) 39 312,13 лв. – главница, заедно със законна лихва за забава за периода от 18.12.2020 г. до изплащане на вземането;

(2) 1560,58 лв. – редовна възнаградителнаа лихва, изчислена за периода от 05.05.2020 г. до 02.12.2020 г.;

(3) 152,88 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода от 02.12.2020 г. до 15.12.2020 г. и

(4) 24,00 лв. – разноски за уведомяване, като са отхвърлени исковете на банката против М. А. Д. за установяване съществуването на вземания:

- над размера от 39 312,13 лв. до пълния размер от 44 784 лв. – главница, ведно със законна лихва за забава върху тази разлика за периода от 18.12.2020 1 г. до изплащане на вземането;

- над размера от 1560,88 лв. до пълния предявен размер от 3956,08 лв. – изискуема редовна възнаградителна лихва за периода 05.11.2019 г. до 01.12.2020 г.;

- за сумата 257,49 лв. – изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница за периода от 05.12.2019 г. до 01.12.2020 г.;

- над размера от 152,88 лв. до размера от 196,38 лв. – изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода от 02.12.2020 г. до 15.12.2020 г.

Присъдени са разноски.

Решението е постановено при участието на Националната агенция за приходите, като трето лице-помагач на ищеца “Обединена българска банка“ АД, съобразно настъпилото правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 4646/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Срещу отхвърлителната част на решението е постъпила въззивна жалба от ищеца “Обединена българска банка“ АД. В тази част решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда за наличие на анатоцизъм чрез договаряне на капитализация на изтекли лихви. Излагат се доводи, че в конкретния случай не се капитализират изтекли лихви, а към главницата са добавяни, съответно олихвявани, отложени лихви с ненастъпил към датата на капитализацията падеж. Такава възможност била предвидена в първоначалния договор. Добавената към главницата отложена лихва не била мораторна и не била просрочена, а е част от възнаграждението на банката за предоставените средства по кредита. Развиват се съображения за разликата между капитализация на лихви и анатоцизъм и се оспорва наличието на правна норма, забраняваща капитализацията. Клаузата на чл. 4.4 от договора за кредит се отнасяла до възнаграждението на банката, предоставила кредита, което възнаграждение било част от предмета на този договор и негов съществен и неизменен елемент. Уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивиуално договорени, не можело да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми. Посочването на задължение за лихва в отнапред известен размер не нарушавало изискването за добросъвестност и не водело до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и заемополучателя. Според процесния договор възнаградителната лихва била с определена абсолютна стойност – 7% като в гратисния период тази лихва се начислявала върху усвоената част от кредита. Поетото задължение било ясно и разбираемо.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на исковите претенции. Претендират се разноски пред въззивната инстанция, в т.ч. 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ответницата М. А. Д..

Жалбата на ищеца се оспорва като като неоснователна. Обосновава се липса 2 на елементите от фактическия състав на новацията. Твърди се, че поради противоречие с чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД не се е стигнало до погасяване на старата главница и възникване на нова главница. Обосновава се наличието на анатоцизъм като краен резултат. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца отхвърлителна част. Претендират се разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата М. А. Д. против тази част от решението, с която е прието съществуването на вземания на банката, произтичащи от договор за студентски кредит от 24.08.2011 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4646/2020 г. на Районен съд – Сливен.

В тази част решението било неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изрязява се позиция за недействителност на договора. Оспорват се изводите на съда за неоснователност на направеното от страната възражение за нарушение по чл. 18, ал. 3 ЗКСД. Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза след гратисния период като главница се дължала както сумата, ползвана за изплащане на такси за обучение и възнаградителна лихва върху нея до погасяването , така и изтеклата за гратисния период възнаградителна лихва с начислено върху нея възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането .

Обосновава се увеличаване на разходите по кредита. Твърди се липса на дадено разяснение за последиците от предвидената в договора капитализация на възнаградителната лихва. Налице била нелоялна и заблуждаваща практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, евентуално – заблуждаващо бездействие по смисъла на чл. 7, § 2 от Директива 2005/29/ЕО.

Оспорват се изводите на съда за неприложимост на чл. 22 ЗПК.

Приложими били разпоредбите на Глава 2 ЗПК, чл. 17, ал. 4 ЗКСД и чл. 18, ал.

3 ЗКСД поради липса на пълна, точна и максимално ясна информация за потребителя за условията на договора, оскъпяването на кредита и за наличието на анатоцизъм. В ЗКСД, макар да се предвижда задължение за предоставяне на преддоговорна информация, не се съдържала изрична уредба за всички условия по кредита, за които се създава задължение на банката да уведоми потребителя, поради което следвало да намерят приложение разпоредбите на общия закон ЗПК (Директива 2008/48/ЕО), касаещи преддоговорната отговорност. С оглед възрастта, на която се поема задължението, следвало заемополучателят да има засилена защита.

Изразява се несъгласие със заключението на съда за настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита. Излагат се съображения за различни размери на погасителната вноска в хипотезата на липса на извършена капитализация и на посочената в погасителния план, приложен към процесния договор. Възразява се срещу наличието на уговорка между страните, отразяваща действителната им воля и липса на настъпила 3 изискуемост на нито една от погасителните вноски по главницата на кредита.

Настоява се, че М. Д. дължи издължаване на целия кредит на крайната му дата – 05.09.2028 г.

Отправя се искане за допускане на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на Директива 2008/48/ЕО по три въпроса, подробно изложени и аргументирани във въззивната жалба, което искане е отхвърлено с определението по чл. 267 ГПК от 24.09.2025 г.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ищеца “Обединена българска банка“ АД. Жалбата се оспорва като неоснователна. Обосновава се наличието на типизирано съдържание на кредитното правоотношение, поради което се изключвало приложението на общите правила на ЗПК. Изтъква се липсата на монопол на “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по отношение на студентските кредити. Дължимата възнаградителна лихва според договора била определена в абсолютна стойност – 7 %, като в договора ясно било записано, че в гратисния период банката начислява тази лихва върху усвоената част от кредита. Поетото задължение и икономическите последици от сключването на договора били ясни и конкретни. ЗПК бил неприложим по отношение на студентските кредити. Кредитите по ЗКСД се предоставяли от банки, сключили с Министъра на образованието типов договор, носещ белезите на подзаконов нормативен акт. Неоснователно било възражението за недействителност на клауза 4.4 от договора. Аргументира се наличието на разлика между анатоцизъм и капитализация на лихвите.

Иска се потвърждаване на решението в обжалваната от ищцата част.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е прието, че са допустими и следва да се разгледат по същество.

Окръжен съд – Сливен е сезиран с исковите претенции на “Обединена българска банка” АД, като универсален правоприемник на “Райфайзенбанк (България)” АД, против М. А. Д.. Ищецът изложил в исковата си молба твърдения, че от “Райфайзенбанк (България)” АД на ответницата по силата на договор за студентски кредит от 28.01.2011 г. е одобрен кредитен лимит в размер на 44 784 лв. с цел заплащане на 12 броя такси за обучение, всяка в размер на 3732 лв. Срокът за погасяване на кредита бил 05.09.2028 г.,като първите 85 месеца след подписването на договора били гратисен период, през който не се дължи плащане по главницата и лихва за кредита, но се начислява лихва върху усвоената част, която лихва се капитализира годишно. След 4 гратисния период кредитът следвало да се погасява на 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 700,66 лв., дължима на 5-о число от съответния месец, считано от 05.10.2018 г. до 05.09.2028 г. За ползвания кредит кредитополучателят дължал фиксирана годишна лихва в размер на 7 %, а при забава в плащането – лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно върху забавената сума. Ответницата не заплатила дължимите месечни погасителни вноски по кредита от 05.12.2019 г. до 05.11.2020 г., вкл.

Банката обявила кредита за предсрочно изискуем с уведомление, връчено на 22.04.2019 г. С анекс № 1 от 17.05.2019 г. страните констатирали, че задължението на кредитополучателката към 06.03.2019 г. е в размер на 60 207,85 лв. и се съгласили, че отпада обявената предсрочна изискуемост. След ново преустановяване на плащанията по кредита банката отново обявила предсрочна изискуемост на кредита на 02.12.220 г. По ч.гр.д. № 4646/2020 г. на Районен съд – Сливен била издадена заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист. На осн. чл. 27, ал.

6 ЗКСД вземането на банката било изплатено от Министерството на образованието. Ответницата подала възражение срещу заповедта за изпълнение. Отправено било искане да се установи спрямо ответницата съществуването и изискуемостта на вземания на банката съгласно издадената заповед за изпълнение, както следва: 44 784 лв. – главница; 3956,08 лв. – изискуема редовна възнаградителна лихва за периода 05.11.2019 г. - 01.12.2020 г.; 257,49 лв. – изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирала главница от 05.12.2019 г. до 01.12.2020 г.; 196,38 лв. – изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода 02.12.2020 г. - 15.12.2020 г.; 24 лв. – разноски за уведомяване; законна лихва за забава от 18.12.2020 г. до изплащането на вземането.