Определение № 75 от 11.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. София, 11.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Деница Вълкова

Светла Букова като разгледа докладваното от Деница Вълкова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20248002201107 по описа за 2024 година 1. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по искане на задочно осъдения М. С. Т. за възобновяване на наказателно дело №307/2024 г. на Районен съд – Монтана.

2. Върховният касационен съд обяви делото за решаване след откритото съдебно заседание на 24.01.2025 г. с участие на осъдения М. С. Т., служебния му защитник адвокат С.Л. от Софийската адвокатска колегия и прокурора Б.

Д. от Върховната касационна прокуратура, в което бяха проведени устни състезания и изслушани становищата на страните по допустимостта и основателността на искането за възобновяване (т.2 от приложение №1).

3. В хода на постановяване на съдебното решение възникнаха въпроси относно съответствието на относимата към казуса национална правна норма (чл.423, ал.1, изречение второ от НПК) с общностното право и конкретно с чл.9 и чл.8, параграф 4 и параграф 2 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство), които налагат отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на посочените разпоредби от правото на ЕС.

4. Разпоредбите от общностното право, чието тълкуване се иска с настоящото преюдициално запитване: чл.9 и чл.8, параграф 4 и параграф 2 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство).

5. Отправянето на преюдициалното запитване е задължително, доколкото не съществува никаква възможност за съдебно обжалване на решението на 1

Върховния касационен съд и решаването на делото зависи от тълкуване на правото на Съюза (член 267, алинея трета ДФЕС, Решение от 15 март 2017 г., Aquino, C‑3/16, ECLI: EU:C:2017:209, т. 42 и Решение от 6 октомври 2021 г.

(голям състав), Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), С-561/19, ECLI:EU:C:2021:799, т.32).

6. Следва да се посочи, че поставените в преюдициалното запитване правни проблеми са били предмет на три приключили съдебни дела: С-569/20, ECLI:EU:C:2022:401,

С-400/23,

ECLI:EU:C:2025:14 и

С-644/23,

ECLI:EU:C:2025:16, образувани в СЕС по преюдициални запитвания на български съдилища - две на Специализиран наказателен съд – София (закрит) и едно на Софийски градски съд.

7. Пред настоящия съдебен състав е висящо наказателно дело с аналогичен правен спор, но Върховният касационен съд се нуждае от задължителните разяснения на СЕС, тъй като независимо от постановените решения по посочената дела и наличието на практика на Съда, с която разпоредбите от посочената Директива вече са били тълкувани от Съда, запитващата юрисдикция среща трудности при разбирането на обхвата на решенията на Съда. Тези затруднения обуславят позоваване от запитващата юрисдикция на компетентността на Съда да се произнесе отново съгласно Решения от 17 юли 2014 г., Torresi, C‑58/13 и C‑59/13, EU:C:2014:2088, т. 32 , Решение от 3 март 2020 г., Tesco-Global Áruházak, C‑323/18, EU:C:2020:140, т. 46 и Решение от 6 октомври 2021 г. (голям състав), Consiglio di Stato, С-561/19, ECLI:EU:C:2021:799, т.37 и т.38. Запитващата юрисдикция отчете също, че макар трите решения на СЕС по българските преюдициални запитвания да са сравнително скорошни, това в крайна сметка не би трябвало да има някакво значение, тъй като правилното тълкуване и прилагане на правото на Съюза има предимство пред опасенията за преразглеждане на позицията на Съда след формулиране на последващи въпроси от националната юрисдикция с предоставяне на допълнителни сведения и доводи. Ето защо, се налага настоящият съдебен състав да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

8. Повод за образуване на наказателно дело № 1107/2024 на Върховния касационен съд, по което се отправя преюдициалното запитване:

Искане от задочно осъдения М. С. Т. за възобновяване на наказателно дело №307/2024 г. на Районен съд – Монтана, по което е постановена осъдителна присъда и наложено наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим, което понастоящем осъденият изтърпява в Затвора гр.Враца (т.1 от приложение №1).

9. Страни по спора:

9.1 Подателят на искането за възобновяване - задочно осъденият М. С. Т., роден на ........... г. и служебно назначеният от държавата защитник, със съгласие на осъдения, за съдебното производство пред Върховния касационен съд – адвокат С.Л. Стоименова от Софийската адвокатска колегия.

9.2 Прокурор при Върховна касационна прокуратура на Република 2

България.

10. Факти по делото:

10.1 С постановление на прокурор от 11.01.2024 г. по досъдебно производство №1033/2023 г. на РУ-Монтана, предявено срещу подпис лично на осъдения М. Т. и служебния му защитник адвокат Н.А. от Адвокатска колегия - Монтана на 5.02.2024 г. , същият е привлечен като обвиняем за това, че на 10.10.2023 г., в село долно Белотинци, Област Монтана, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – счупил стъкло на прозорец и катинар на врата и отнел от владението на И.К., от същото село, чужда движима вещ - аудиосистема „Сони Шейк екс 30“ на стойност 360 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои – престъпление квалифицирана кражба по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК. Със същото постановление, спрямо осъдения М. Т. е взета мярка за неотклонение „подписка“, като изрично му е рязяснено задължението да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване, както и ако наруши взетата мярка за неотклонение, тя ще бъде заменена с по-тежка (т.3 от приложение №1).

10.2 Незабавно след предявяване на обвинението, осъденият е бил разпитан, като е заявил, че разбира в какво е обвинен, няма да дава обяснения на този етап, не желае предявяване на материалите от разследването и е посочил адрес за призоваване: село Долно Белотинци, Област Монтана, улица „Пъстрина“ №3 ( т.4 от приложение №1).

10.3 На същата дата (5.02.2024 г.) осъденият М. Т. е декларирал, на основание чл.25, ал.5 от Закона за правната помощ, че е уведомен за задължението да плати разходите за служебен защитник при постановяване на осъдителна присъда по случая (т.5 от приложение №1).

10.4. На 28.02.2024 г. в Районен съд - Монтана е внесен обвинителен акт, с който осъденият М. Т. е бил предаден на съд по обвинение, което от фактическа и правна страна напълно съвпада с това, което е предмет на предявеното му обвинение в досъдебното разследване (т.6 от приложение №1).

10.5. По повод обвинителния акт в Районен съд – Монтана е образувано наказателно дело №307/2024 г., по което е проведено задочно производство – в отсъствие на подсъдимия, тъй като въпреки положените от съда всички възможни усилия осъденият М. Т. не е бил открит на посочения от него адрес за призоваване в село Долно Белотинци, Област Монтана, улица „Пъстрина“ №3. За датата и мястото на съдебния процес Районен съд – Монтана е изпратил съобщение на подсъдимия М. Т. на посочения от него адрес в досъдебното разследване. Съобщението е върнато в съда с отбелязване и подпис на съответния служител, че по данни на близките му подсъдимият М.

Т. работи в Германия (т.7 приложение №1). Съдът е разпоредил подсъдимият да бъде призоваван на посочения от него телефонен номер, но телефонът е бил изключен, което също е удостоверено надлежно по делото с протокол (т.8 от приложение №1). Въпреки това съдът е продължил да издирва подсъдимия, като е проверил задграничните му пътувания и е указал 3 съобщението за датата и мястото на съдебния процес, както и обвинителният акт да му бъдат връчени чрез служител на Областното звено „Съдебна охрана“ – Монтана. Инспектор от тази служба е представил подробна докладна записка на съда за проведеното допълнително издирване на подсъдимия и резултатите от него, като е посочил, че според информацията в държавните системи и от кмета на селото, адресът на подсъдимия не е променен, но той е напуснал страната с регистрирано пътуване на 16.02. 2024 г. и няма данни да е влязъл обратно в България (т.9 от приложение №1).

10.6. Районен съд – Монтана е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия М. Т., с участие на същия служебен защитник - адвокат Н.А. от досъдебното производство. След приключване на съдебното следствие по общия ред и изслушване на съдебните пледоарии на защитника и прокурора, на 8.05.2024г., съдът е постановил осъдителна присъда за престъплението, предмет на обвинението, като е наложил на подсъдимия М. Т. ефективно наказание една година лишаване от свобода (т.10 и т.11 от приложение №1). Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 24.05.2024 г.

10.7. Присъдата е приведена в изпълнение, като осъденият М. Т. е започнал да изтърпява наложеното му наказание на 16.06.2024 г. видно от писмо на Районна прокуратура - Монтана ( т.12 от приложение №1).

11. Предмет на спора

Задочно осъденият М. Т. претендира настоящата инстанция да му признае право на нов съдебен процес, защото е бил осъден задочно по обвинението за квалифицирана кражба по чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1 от Наказателния кодекс, без да участва в съдебния процес по разглеждане и решаване на делото с въпросното обвинение и е разбрал за постановената осъдителна присъда на Районен съд – Монтана едва, когато е бил задържан за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода.

12. Релевантни становища на страните

12.1 В искането на осъдения се твърди, че не е бил в България, както и че не му е дадена възможност за разглеждане на делото по някоя от предвидените в Наказателно-процесуалния кодекс диференцирани процедури - споразумение или съкратено съдебно следствие. Поради което той и защитникът му настояват наказателното дело на Районен съд – Монтана, по което е постановена осъдителната присъда, да бъде възобновено. Пред настоящата инстанция назначеният служебен защитник изтъква допълнителен аргумент за основателността на искането, а именно, че обвинението е било за тежко умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от пет години, поради което осъденият е следвало да присъства при разглеждане на делото.

12.2 Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва искането като неоснователно и предлага Върховният касационен съд да го остави без уважение, като се позовава на разпоредбата на чл.423, ал.1, изречение второ от Наказателно-процесуалния кодекс и особеностите на конкретния случай, а именно, че осъденият е бил привлечен лично и в 4 присъствието на защитник адвокат като обвиняем на 11.01.2024 г. Със същото постановление му е била взета мярка за неотклонение „подписка“, като е бил запознат срещу подпис със задължението да не променя местоживеенето си на посочения пред властите адрес. Без да уведоми съответните органи той е напуснал страната на 16.02.2024 година, като при разглеждане на делото в съдебна фаза, Районен съд - Монтана е направил всичко възможно да го издири и призове, включително на посочения от осъдения телефон.

Осъденият не е оставил друг адрес и не са били налице никакви данни на кой адрес пребивава в чужбина. Фактически осъденият сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебната фаза на процеса, като категорично е знаел за предявеното му обвинение и последиците от нарушение на взетата мярка за неотклонение.

13. Приложимо национално право:

Наказателно-процесуален кодекс, Обнародван в Държавен вестник, бр.

86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006, последно изменен и допълнен, Държавен вестник бр. 39 от 1.05.2024 г. (наричан НПК):

Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство

Чл. 423. (1) В шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда или от фактическото предаване от друга държава на Република България задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство. Искането се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.