Решение № 105 от 05.08.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. гр.Мадан, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело

№ 20225430100052 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. АС. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., обл.

С. против "К." ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В." ****, представлявано от С. Р. Я., с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че Договор за потребителски кредит № **** г. сключен между страните е нищожен на основание чл.26 ал. 1от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **** г. сключен между страните, въз основа на която клауза е сключен Договор за поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № **** п сключен с "К." ЕАД. Съгласно Договора за потребителски кредит № *** г., ищцата следвало да върне сумата по кредита, която възлизала на сумата от 2128,48 лева, при сума на получаване 1500 лева, застрахователна премия 132,24 лева, при ГПР 47,78 лева, ГЛП: 39,70%, при срок на кредита от 16 вноски. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, ищцата следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството А. ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният договор. По договора за предоставяне на поръчителство, ищцата следвало да заплати сумата от 1 842.08 лева, подробно описана и дължима и спрямо погасителния план към договора за поръчителство. Ищцата счита, че Договор за потребителски кредит № ***г. сключен с „К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Посочва, че Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Посочва, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит № ***г. бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Посочва се, че в погасителния план, който обаче не отговарял на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор за потребителски кредит № *** г. е предвидена дължимосгта на 1 главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не било сторено от кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дьлжимостга на такса гарант. Договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 47.78%, чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в ГПР. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т 1 от Закона за защита на потребителите. В условията на евентуалност, ищецът счита, че клаузата на чл.4 ал, 1 от Договор за потребителски кредит от *** г. въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД. Посочва, че сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза водила до нееквивалентност на насрещните престации, с нея ищцата се задължила да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение било в размер на 100% от отпусната сума. Клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит била нищожна и като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, Излага съображения в тази насока. Моли за уважаване на иска, претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от ответника. Първоначално предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № *** г., за сумата от 1500.00 лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 39.70 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 47.78 %. Съгласно приложения към настоящия отговор договор за потребителски кредит, ищцата се е задължила да върне сумата по кредита на 16 месечни вноски от 133.03 лв. Не оспорва и обстоятелството, че ищцата е усвоила сумата от 1632.24 лева, от които: размер на кредита 1500.00 и размер на застрахователната премия 132.24 лева. Оспорва наведените от ищцата доводи за нищожност на Договор № *** година поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Не споделя изложените в тази връзка доводи, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Сключването на договор с поръчител било избор на потребителя и било предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите общи условия. При подаване на заявлението за кредит по електронен път кредитоискателят Е. АС.

Б. е имала възможностите а) да избере необезпечен кредит, б) да предостави банкова гаранция или в) да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора между него и кредитора „К.“ ЕАД, като осигури поръчителство от трето одобрено юридическо лице. Изборът на физическото лице/кредитоискателя се отразява в заявлението за кредит - в т.ч. желан размер на кредит, вид кредитен продукт, условия за ползване (дали ще е обезпечен или необезпечен), начин на усвояване и т.н. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договор за кредит и за Кредитополучателя няма санкция (неустойка или поголям приложим размер на лихва), ако избере необезпечен кредит. Посочва, че при сключването на договора за кредит за представляваното от мен дружество не е била налице нито яснота дали ищецът действително ще сключи договор за предоставяне на поръчителство, нито при какви финансови параметри.

Договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания. Общият размер на кредита (главница, лихви и разходи по кредита) бил в размер на 2128.48 лв. при спазване на 2 договореното изплащане от 16 месеца, който размер не бил прекомерен, не противоречал на закона и на добрите нрави. С цел яснота, при предсрочно погасяване, което ищцата може да направи по всяко време, ще се дължи сумата само за използвания период, както ясно е написано и в Договора за потребителски кредит и приложения към него. Сключеният от ищцата договор за предоставяне на поръчителство бил съвсем отделен договор, сключен от него с дружеството „А.“ ЕООД и при параметри, уговорени от ищцата и дружеството „А.“ ЕООД. Не се споделят и наведените в исковата молба доводи за нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагане на лихвения процент. Не се споделя твърдението на ищцата, че чл. 4 от Договора за кредит и т. 12, раздел 111 от Общите условия за предоставяне на кредити и съответно сключването на договор за предоставяне на поръчителство имат за цел обезпечаване на вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, като същото влизало в противоречие с разпоредбата на чл.16 ЗПК - изискване на доставчика на финансовата услуга да предложи добросъвестно ползване на заетите средства.

Кредитополучателят- ищец, бил заплатил изцяло 1 (една) погасителна вноска и частично 2- ра (втора), по процесния Договор за потребителски кредит № *** година. Към дата на настоящия отговор са падежирали 3-та и 4-та вноска, съобразно погасителния план, посочен в Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит. Непогасените задължения към 11.04.2022 г. били в размер на 253.11 лева главница за периода от 20.01.2022 г. до 20.03.2022г., 145.98 лева договорна лихва за периода от 21.01.2021 г. до 20.03.2022 г. и 5.59 лева обезщетение за забава (наказателна лихва за забава) в размер на законната лихва за периода от 21.01.2022 г. до 11.04.2022 г.

Обезщетението за забава се дължало на основание чл. 2, раздел X „Забава. Предсрочна изискуемост от ОУ към Договор за потребителски кредит № *** година. Е. АС. Б. се е присъединила към застраховка „Живот“ на клиентите на „К." ЕАД, съгласно групов договор № ****r., сключен с ЗД"Е." ЕАД, ЕИК: ***, за което подписан електронно и Застрахователен сертификат № *** г. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договор за кредит № *** г., еднократната премия по застраховката в размер от 132.24 лв. е финансирана от заемната сума и преведена от „К.“ ЕАД директно на застрахователя. Посочва се, че дори да се приеме, че процесния договор за кредит е недействителен, което ищецът твърди в исковата си молба по гражданско дело № 52/2022 г. по описа на PC Мадан, а „К." ЕАД оспорва по подробно развити в отговора на исковата молба аргументи, на основание чл. 23 ЗПК, ищецът ще дължи чистата стойност на кредита, а именно: сумата от 1632.24 лева.

Предявен е насрещен иск да бъде осъдена Е. АС. Б., да заплати на „К.“ ЕАД, сумата от 253.11 лева главница за периода от 20.01.2022 г. до 20.03.2022г., 145.98 лева договорна лихва за периода от 21.01.2021 г. до 20.03.2022 г. и 5.59 лева обезщетение за забава (наказателна лихва за забава) в размер на законната лихва за периода от 21.01.2022 г. до 11.04.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. При условията на евентуалност е предявен иск за осъждането на Е.