Решение № 652 от 29.11.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. К., 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и *** октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело № 20235510100645 по описа за 2023 година

В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. Г. завява, че търговско дружество с наименование "Д." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Я.Д., е сключило с лицето на И. Л. М. ,с ЕГН ********** трудов договор за длъжността ***, при уговорено трудово възнаграждение в размер на 800,00 лв., считано от ***.***г., като на същият било връчено съответното удостоверение по ред на чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП и длъжностна характеристика, като след запознаване с всички вътрешни актове, лицето им предоставило и съответните уведомления и декларации. На всеки един на служителите, били осигурявани безплатни нощувки и изхранване на пълен храноден, независимо дали лицето е било на смяна или не, нощувките били в хотела, в който е разположено заведението.

Твърдят, че през периода на трудовото правоотношение служителят М., както и другите им служители ги молели за аванси, които отбелязвали на разходни касови ордери. На ***Г. служителят М. отправил молба за прекратяване на правоотношението му, въз основа на която подготвили Заповедта му за прекратяване на правоотношението, при напускане съшият получил оформената си трудова книжка, като декларирал липсата на финансови и документални претенции към работодателя си. При прекратяване на правоотношението ищецът не възстановил сумите за предоставените му храна и нощувки, както и неустойка съгласно двустранното споразумение.

При прекратяване на правоотношението, служителят не бил заплатил неспазеното от него предизвестие.

1

Твърдят, че за претендираните от тях суми изпратили покана за доброволно изпълнение, надлежно получена от ответника по настоящия иск на 12.11.***г. (Приложение 1 и 2) , но плащания не били направени.

Молят съда да установи, че ответникът по настоящия иск е прекратил едностранно трудовото си правоотношение с дружеството - ищец по настоящия иск, възникнало на ***г. на ***г. Същият не е спазил или заплатил неспазеното от него предизвестие. Общият размер на дължимите от ответника суми на основание споразумението от ***г., както и размерът на неспазеното предизвестие на основание чл. 220 КТ е в общ размер на 3750,00 лв.Сумите по т.З не са били изплатени.

Молят съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника И. Л.

М. да заплати на "Д." ЕООД следните суми: сумата в размер на 2400,00 / две хиляди и четиристотин / лева, дължима за неспазено предизвестие по реда на чл. 220,ал. 1 КТ, сумата от 930,00 лв. представляваща дължима суха за предоставени храна и нощувки за периода *** - ***Г., като дължимата сума за всеки ден е в размер на 30 лева съгласно Споразумение от ***.21r. и сумата в размер на 420,00 / четиристотин и двадесет лева - неустойка ., както и лихва за забава върху всяка една сума от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, както и да им бъдат присъдени направените съдебно деловодни разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Л. Г., която моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д., в качеството му на пълномощник на ответника, с който заявява, че оспорват предявените искове по основание и размер.

В отговора на исковата молба ответникът чрез адв.Д. твърди, че ищецът „Д.“ ЕООД предявил обективно кумулативно съединени осъдителни парични искове с обща цена 3750,00 лева, както следва:

Иск за сумата 2400,00 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.

1 КТ за неспазено от ответника 90-дневно предизвестие при прекратяване на договора по реда на чл.326, ал.1 и 2 КТ на *** г., със законна лихва върху сумата от предявяване на иска до изплащането й.

Иск за сумата 930,00 лева, представляваща обезщетение по т.З от споразумение между страните от *** г., дължимо за предоставени от ищеца на ответника нощувки и изхранване в размер на 30 лева на ден за периода *** г. *** г., общо за 31 календарни дни, със законна лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Иск за сумата 420,00 лева, представляваща договорна неустойка за забава по т.4 от споразумението м/у страните от *** г. в размер на 5 % на ден, дължима за просрочие на обезщетението от 930 лева по втория иск за периода 13.08.*** г. - 15.11.*** г., общо за 95 дни, със законна лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Сочат, че от справка в деловодството на съда се установявали следните факти: В молбата, с която ищецът уточнявал обстоятелствата и основанията на претендираните суми, е посочено, че към нея ищецът представя като 2 приложение следното писмено доказателство - „т.6. Споразумение“. По делото ищецът не бил представил посоченото „Споразумение“, а е представил друг документ - „Заповед № 9/*** г.“ на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на основание чл.71, ал.1 КТ. На ответника не бил връчен препис от „Споразумение“, което ищецът не бил представил по делото, а препис от „Заповед № 9/*** г.“, която ищецът бил представил по делото, не била връчена на ответника. Невръчването на ответника на писмено доказателство, което било приложено от ищеца към исковата молба по делото, и връчването на ответника на писмено доказателство, което не било приложено от ищеца към исковата молба по делото, представляват нередовности на ИМ, които нарушават процесуалните права на ответника и подлежат на отстраняване.

Сочат, че не са изпълнени изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка.

Молят съда да задължи ищеца да поправи посочените в т.4 и т.5 нередовности в исковата молба.

Твърдят, че ответникът И. М. признава за безспорни следните фактически обстоятелства, заявени от ищеца в исковата молба, а именно: На *** г. между ищеца-като работодател, и ответника-като работник/служител, е сключен трудов договор при следните условия:

Вид на договора: Трудов договор по чл.70, ал.1, т.1 КТ със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

- Начало на изпълнение на договора: Считано от *** г.

- Длъжност на работника: „***“, с код по ИКПД ***.

- Място на работа: Бистро в хотел „Я.“, с. Л., общ. Ц..

Работно време: Пълно работно време от 8 часа на ден, при 5-дневна работна седмица.

Трудово възнаграждение: Уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 800 лева, което ще се изплаща еднократно, ежемесечно, в периода от 25-то до 30-то число на следващия месец.

- Уговорен срок на предизвестие за прекратяване на договора: 90 дни.

Твърдят, че при сключване на трудовия договор на *** г. двете страни подписали и Споразумението (приложение 6). Изпълнението на трудовия договор започнал на *** г. и приключил на *** г. - когато трудовото правоотношение между страните е прекратено. За 31 дни, в периода от *** г. до *** г. включително, работодателят осигурил за своя сметка съгласно чл.294 КТ безплатно хранене (обяд и вечеря) и покрил разходи на работника за квартира в общ размер на сумата 140 лева - четирикратно по 35 лева за всяка от четирите работни седмици на договора.

Сочат, че ответникът оспорва следните фактически обстоятелства, заявени от ищеца в исковата молба, а именно: Че трудовият договор между страните бил прекратен на *** г. от И. М. по реда на чл.326, ал.1 и 2 КТ във вр. с чл.220, ал.1 КТ с писмена молба до работодателя, съставена и подадена от работника на дата *** г. Работникът И. М. не бил подписал и не е подал на *** г. до работодателя представената от ищеца „Молба“ (приложение 3 към 3 молбата на ищеца до КРС от 20.04.2023 г. При прекратяване на трудовия договор с Молба (приложение 3) работникът И. М. не бил спазил уговорения 90-дневен срок на предизвестие. Че ответникът И. М. дължал на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазения 90-дневен срок на предизвестие в размер на 3-месечното му брутно трудово възнаграждение.

Твърдят, че по време на трудовия договор, на дата ***.*** г., И. М. бил записан за редовен студент от *** курс в СУ ***, където през кандидатстудентската кампания на ***г. бил приет на редовно обучение за виеше образование по специалност „Е.“. Предвид горния факт, малко след 00:00 часа на *** г. - след края на работния ден на *** г., работникът бил връчил на управителя на работодателя госпожа Л. Д. писмено заявление за прекратяване на трудовия договор без предизвестие - на основание чл.327, т.6 КТ, поради продължаването на образованието му в учебно заведение на редовно обучение, считано от *** г. При сключване на трудовия договор между страните на дата ***. *** г. работодателят бил представил на И. М. празни формуляри на документи, включително формуляра на „Молба“ (приложение 3). Във формуляра на „Молба“ (приложение 3) работникът И. М. попълнил реквизити имена, ЕГН, данни по лична карта, подпис и две имена - без да бъде нанесена и попълнена датата на съставяне на документа. Подписаният документ „Молба“ (приложение 3) - без дата - останал при работодателя на негово разположение. Датата „*** г.“ в този документ не била записана от работника, а била нанесени впоследствие от работодателя. На дата *** г. И. М. не бил съставил и не е подал „Молба“ (приложение 3). Единственият документ, който ответникът бил съставил, подписал и връчил на управителя на ищеца на *** г., е посоченото в т.12 писмено заявление за прекратяване на трудово правни отношения между страните без предизвестие на основание чл.327, т.6 КТ.

Правят възражение срещу предявените искове както следва:

Искът по т.1 за сумата 2400,00 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен от ответника 90-дневен срок на предизвестие, е неоснователен поради следните алтернативни доводи: Ако предварително подписаната от ответника И. М. бланкетна Молба (приложение 3), която впоследствие била датирана и заведена от ищеца с дата *** г., се явява правно валидно и релевантно волеизявление на работника като страна по трудовия договор, това волеизявление представлява предложение по чл.325, т.1 КТ за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, като съдържа и евентуално предизвестие за прекратяване на договора, с изричното заявление, че предизвестието ще бъде отработено от работника. В Молбата липсва волеизявление на работника за прекратяване на ТПО по чл.220, ал.1 КТ преди да изтече срокът на предизвестието. Същия ден - на ***г., със Заповед № 9/*** г. работодателят прекратил трудовия договор без предизвестие на основание чл.71, ал.1 КТ - в рамките на уговорения в негова полза 6-месечен срок за изпитване на работника. Следователно, трудовото правоотношение било прекратено на *** г. от работодателя без предизвестие по реда на чл.71, ал.1 КТ; Евентуално - ако се приеме, че Заповед № 9/*** г. представлява насрещно писмено волеизявление на работодателя за приемане молбата на работника за неговото освобождаване, трудовото правоотношение е прекратено на *** г. по взаимно съгласие на страните на основание чл.325, т.1 4

КТ. И в двете посочени хипотези трудовото правоотношение между страните не е прекратено от работника И. М. с предизвестие по реда на чл.326, ал.1 и ал.2 КТ във вр. с чл.220, ал.1 КТ при неспазване на уговорения 90-дневен срок на предизвестие.

Правят следния извод: Тъй като трудовият договор не е прекратен от работника с предизвестие по реда на чл.326, ал.1 и 2 КТ във вр. с чл.220, ал.1 КТ, ответникът няма задължение да отработва срок на предизвестие и не дължи на ищеца обезщетение по чл.220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие.

Алтернативно: Предвид обстоятелствата посочени вт.П и т.12, тъй като трудовият договор е прекратен от работника без предизвестие по реда на чл.327, т.6 КТ, ответникът няма задължение да отработва срок на предизвестие и не дължи на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие.

Искът по т.2 за сумата от 930,00 лева, представляваща обезщетение по т.З от споразумение м/у страните от *** г., е неоснователен поради следните алтернативни доводи.