Определение № 20632 от 03.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20632 гр. София, 03.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110146011 по описа за 2025 година

С Решение № 5517/10.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 6698/2022 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В въззивен състав, е обезсилено изцяло Решение № 20212234/16.11.2021 г., постановено по гр. д. № 49192/2010 г. по описа на СРС, 36 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл. 146 ГПК.

Съобразявайки се със задължителните указания на въззивния съд относно характера на предявените искове и тяхната правна квалификация, настоящият съдебен състав приема, че делото се води от Н. К. И. и А. Д. И. срещу С. З. В., В. С. В. и Е. Е. Д., като неговият предмет е очертан в искова молба с вх. № 48992/12.10.2020 г., уточнена с молба от 05.03.2012 г. /л. 30 – 31 от гр. д. № 49192/2010 г. по описа на СРС, 36 състав/, становище, депозирано в открито заседание на 12.06.2013 г. /л. 42 – 44 от същото дело/, и молба с вх. № 1129518/01.09.2016 г. /л. 218 от същото дело/.

Извършвайки отново дължимата съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК проверка за редовност на исковата молба, съдът констатира, че тя е нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в частта по иска за прогласяване нищожност на процесния договор поради привидност. Така е, защото не са изложени конкретни фактически твърдения във връзка с това релевирано от ищците основание за нищожност, а единствено е изразено съмнение от тях за възможна привидност на договора. Това налага на ищците да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност, засягаща единия установителен иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. З. В. е подала отговори на исковата молба на л. 17 – 19 и л. 73 – 74 от гр. д. № 49192/2010 г. по описа на СРС, 36 състав /отговорът на л.

241 – 246 от същото дело е във връзка с разгледания при предходното първоинстанционно разглеждане на делото ревандикационен иск и няма отношение към подлежащите на разглеждане от настоящия съдебен състав съобразно задължителните указания на въззивния съд искове/. В законоустановения срок ответниците В. С. В. и Е. Е. Д. също са подали отговори на исковата молба /съответно на л. 247 – 250 и на л. 36 – 37 от гр. д. № 49192/2010 г. по описа на СРС, 36 състав/.

В отговора на ответницата В. на л. 17 – 19 от гр. д. № 49192/2010 г. по описа на СРС, 36 състав, е направено искане за конституиране на Е. Е. Д. като трето лице – помагач на нейна страна. С Разпореждане от 17.03.2012 г. /л. 30 от същото дело/ обаче Д. е конституиран като ответник. Качеството на ответник е несъвместимо с качеството на трето лице – помагач в процеса, поради което искането на ответницата по чл. 219, ал. 1 ГПК се явява неоснователно, в който смисъл са както Определение от 10.04.2013 г. на л. 54 от същото дело /влязло в 1 законна сила като необжалвано/, така и указанията във въззивното съдебно решение.

Въпреки това с Определение от 03.06.2014 г. /л. 89 от същото дело/ Д. е конституиран като трето лице – помагач на ответницата В.. Посоченото определение е постановено поради грешка на съда и следва да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК.

С молба с вх. № 1057589/12.04.2016 г. /л. 153 – 157 от гр. д. № 49192/2010 г. по описа на СРС, 36 състав/ К.Б.К. и З.Г.К. са направили искане с правно основание чл. 225 ГПК за главно встъпване в процеса по предявените от Н. К. И. и А. Д. И. срещу С. З. В., В. С. В. и Е. Е. Д. искове. Молят да бъдат отхвърлени исковете между главните страни, като са предявили срещу всички тях установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за покупко-продажба поради привидност, обективно кумулативно съединен с положителен установителен иск за установяване действителността на прикрития договор за покупко-продажба, сключен между Д. като продавач и К. като купувачи, както и с положителен установителен иск за признаване за установено, че К. са собственици на недвижимия имот по силата на прикрития договор за покупко-продажба, а евентуално – въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, а в условията на евентуалност – ако бъде уважен искът между първоначалните страни и бъдат отхвърлени другите искове на К., са предявени осъдителни искове само срещу първоначалните ищци И.и за сумата от 15 406 лв. – обезщетение за извършени от К. в качеството им на добросъвестни владелци подобрения в имота, а евентуално – осъдителен иск за сумата от 15 000 лв. – обезщетение за извършени от К. като недобросъвестни владелци подобрения в имота, като е направено и възражение за право на задържане на имота до заплащане на извършените от К. подобрения.

С протоколно определение от 15.06.2016 г., постановено по гр. д. № 49192/2010 г. по описа на СРС /л. 183 – 186 от същото дело/ съдът е допуснал главно встъпване на К. по делото, като е приел за общо разглеждане предявените от тях по реда на чл. 225 ГПК установителни искове за собственост срещу И.и, В.и и Д., но не е допуснал главно встъпване и не е приел за общо разглеждане евентуално съединените осъдителни искове за сумите от 15 406 лв. и 15 000 лв. Въпреки това с протоколно определение от 11.04.2017 г., постановено по гр. д. № 49192/2010 г. по описа на СРС, съдът е докладвал като приети всички предявени от К. искове, което сочи на извод, че предходният частичен отказ по молбата на К. по чл. 225 ГПК е фактически ревизиран, като всички предявени от тях искове фактически са били приети.

Съдът намира, че с цел ясно обособяване на предмета на настоящото дело определението, постановено при предходното първоинстанционно разглеждане на делото, за допускане на главно встъпване на К. и за приемане на всички предявени от тях искове подлежи на отмяна на основание чл. 253 ГПК по следните съображения:

В мотивите към т. 9б от ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск.

Главното встъпване е форма на последващо обективно съединяване на искове.

Съдебната практика по приложението на чл. 225 ГПК последователно приема, че предпоставка за допустимост на главното встъпване е предявяването от третото лице на самостоятелни права върху предмета на спора, като встъпващият трябва да ги упражни чрез предявяване на искове срещу двете страни по първоначалния иск. За да е допустимо главното стъпване, претендираните от третото лице права трябва да са несъвместими с 2 правата, чиято защита се търси с първоначалния иск, така че уважаването на иска на главно встъпилото лице да може да осуети уважаването на първоначалния иск и обратно.

Несъвместимостта се обуславя от това дали претендираното от главно встъпващото лице право изключва изцяло или отчасти основателността на предявения от ищеца първоначален иск, така че уважаването на иска на главно встъпилото лице да обуславя отхвърляне на иска на ищеца. Във всички случаи абсолютна процесуална предпоставка за главно встъпване е наличието на правен спор между главно встъпващото лице и страните по първоначалния иск, който обуславя и правния интерес на лицето да предяви иск против двете първоначални страни по делото.

В случая липсва необходимата обусловеност между исковете на И.и и исковете на главно встъпващите лица. Евентуалното уважаване на някой от предявените от И.и срещу В.и и Д. искове за обявяване нищожност на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот не би довело неминуемо до изключване на собственическите права, които К. заявяват върху същия имот, при положение че в случая самите те също твърдят и искат да бъде установено по предявен от тях иск, че същият този договор е нищожен поради привидност, каквото искане се отправя и от първоначалните ищци, наред с което К. искат да се разкрие действително сключеният от тях договор с Д., именно въз основа на който искат да бъдат признати за собственици на имота. На следващо място, К. в условията на евентуалност искат да бъдат признати за собственици на имота по придобивна давност, която, от своя страна, няма общо с евентуалната нищожност на сключения между В. и Д. договор за покупко-продажба. Евентуалното уважаване на някой от първоначалните искове няма отношение и към предявените от К. /при това – само срещу И.и/ в условията на евентуалност помежду им осъдителни искове за обезщетение за подобрения.

По изложените съображения съдът намира, че искането за главно встъпване и за приемане за общо разглеждане в настоящото производство на предявените от К. искове е неоснователно. Това налага постановеното при предходното първоинстанционно разглеждане на делото определение в обратен смисъл да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК, вместо което искането по чл. 225 ГПК следва да бъде отхвърлено.

Искането на ищците за съединяване към настоящото дело на гр. д. № 50383/2025 г. по описа на СРС, 151 състав, подлежи на отхвърляне. От представеното от тях съдебно удостоверение е видно, че негов предмет е предявен от И.и срещу В.и ревандикационен иск за имота, който е предмет на оспорения като нищожен в настоящото производство договор.

Съдът намира, че съществуващата между двете дела връзка е от такова естество, че не налага непременно съединяването им в едно производство и издаването на общо решение по тях.

Независимо от нередовността в исковата молба с оглед процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените от ищците и ответницата В. документи следва да се приемат като писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, с изключение на представения от ищците Протокол за разпит на свидетел /л. 52 – 53 от гр. д. № 49192/2010 г. по описа на СРС, 36 състав/ и представения от ответницата В. Протокол за извършена графическа експертиза /л. 262 – 265 от същото дело/, които са недопустими като писмени доказателства, защото с тях се заобикаля редът за събиране на гласни доказателства и за изслушване на експертиза по ГПК.

Като писмени доказателства следва да се приемат и изисканите при предходното първоинстанционно разглеждане на делото по искане на ответницата В. документи от нотариус Литовски и писмото от нотариус Димитров, както и документите от МВР – СДВР – Отдел „БДС“ и МВР – ОДМВР – Русе.

Искането на ищците, направено със становище от 12.06.2013 г. /л. 42 – 44 от гр. д. № 49192/2010 г. по описа на СРС, 36 състав/ за изискване на пр. пр. 45904/2011 г. по описа на СРП, следва да бъде отхвърлено, защото не се твърди по нея да се намират конкретни 3 документи, които да са от значение за настоящото дело. Искането на ищците, направено със същото становище, за изискване на гр. д. № 2503/2006 г. по описа на СРС, 24 състав, и на гр. д. № 18378/2007 г. по описа на СРС, 42 състав, също подлежи на отхвърляне, защото някои от документите по тези дела, които според ищците биха могли да имат значение за настоящия правен спор – нотариални дела, в действителност са неотносими към сочените от тях пороци на атакувания договор, а други – съдебно-почеркови експертизи, са недопустими като писмени доказателства по изложените по-горе съображения.

Искането на ответницата В., направено с отговора от 17.04.2014 г. и приложената към него молба, за изискване на документи от институции, цели събирането на документи относно обстоятелства, включени в предмета на дела, по които са налице влезли в сила решения, респ. цели се събирането на документи, които в действителност не биха допринесли за решаването на настоящия правен спор. Ето защо искането подлежи на отхвърляне.