Решение № 5422 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5422 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20241110202366 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Т. Д. Н., законен представител на „ГЕАТРАНС“ ООД с ЕИК ********** против електронен фиш серия К № 3416832/2020 г. издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено наказанието глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, издаден при съшествени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания ел.фиш.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К № 3416832/2020 г. издаден от СДВР, издаден от СДВР е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189 ал.4, вр. с чл. 182 ал. 2 т.54 от ЗДвП за това, че на 24.02.2020 г. в 15.53 ч. в гр. София по „Околовръстен път ШелКазичане“ с посока на движение от бул.„Ботевградско шосе“ управлявал л.а.

„ФОРД” с ДК№ СВ**** КХ, собственост на жалбоподателя по договор за 1 лизинг, със скорост от 86 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч. На основание чл. 189 ал.5 от Закона за движението по пътищата е указано на жалбоподателя, че в 14 дневен срок може да заплати глобата в размер на 210 лева по сметка или да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие за свидетелството му за управление на МПС. В указания срок жалбоподателят не представил декларация, сочеща лицето което е управлявало процесното МПС, а депозирал жалба пред съда срещу издадения му електронен фиш.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещи обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите , които същия следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, а именно: „териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане” . Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно, което кореспондира на изискването на чл. 39 ал.4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в НП дата и час е установено управление на процесното МПС, собственост на жалбоподателя, с превишаване на допустимата скорост за с 36 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП за извършеното нарушение се издава ел.фиш на собственика на МПС, като според нормата на ал.5 от същия член, лицето може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи декларация за лицето, което е управлявало превозното средство. По делото не е представена такава декларация, като с процесната жалба не се излагат и твърдения в тази връзка. Поради изложените съображения, правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя именно на посоченото основание въз основа на установените чрез процесното техническо средство стойности на скоростта на управлявания в населено място автомобил, собственост на същия.

2

От друга страна са налице обстоятелства, изключващи наказателното преследване по отношение на извършителя във връзка с установеното нарушение, предвид изтеклия давностен срок към момента на разглеждане на делото. По отношение на давностните срокове разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към нормите на чл. 79 и сл. от НК и съобразно задължителните указания дадени с ТР № 1/15г на ОСНК на ВКС и ОСС на 2ра колегия на ВАС, материалноправните наказателни норми, регламентиращи абсолютната погасителна давност – чл.81,ал.3, вр.чл.80,ал.1,т.5 НК, следва да намерят приложение в административнонаказателното производство.

Разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК от своя страна сочи абсолютния давностен срок, след изтичането на който наказателното преследване се явява недопустимо, който съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.3, във вр. с чл. 80,ал.1 т.5 от НК в настоящия случай се равнява на четири години и половина години.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства, посоченият срок е изтекъл от датата на извършване на деянието – 24.02.2020 г. до настоящия момент, с оглед на което наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски при направено възражение за прекомерност.

В случая адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело е в размер от 400 лв. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C?438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл.

4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова 3 ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на адвокатския хонорар с действителната фактическа и правна сложност на делото не е обвързан от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая защитата е фокусирана почти изцяло върху тезата, че нарушение не е извършено, което по изложените мотиви не се споделя от настоящия съдебен състав. В този смисъл и поради липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че претендираната сума от 400 лева не се явява пропорционална на осъществената защита .

Възнаграждение в поискания размер е несъразмерно на осъщественото процесуално представителство. В този смисъл съдът намира, че следва да присъди възнаграждение за адвокат в размер на 200 лева.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 147-и състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3416832/2020 г. издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено наказанието глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на „ГЕАТРАНС“ ООД с ЕИК ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4