Решение № 2121 от 26.11.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№…………./26.11.2019 г. гр.

София

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2135 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава

XXI от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.

№ 20191011154727 срещу отказ № 20190531135804-2/04.10.2019 г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) по партидата на „А.**“ ЕООД с

ЕИК *******.

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен. В подаденото заявление се искало вписване на три обстоятелства – относно действителен собственик, дружество упражняващо пряк контрол и дружество упражняващо непряк контрол, като длъжностното лице неправилно е отказало вписване и на трите обстоятелства. Доколкото последното по веригата от лица, упражняващи контрол върху заявителя е публично дружество, чиито акции се търгуват на регулирания пазар, то по отношение на него и на неговите дъщерни дружества (в това число заявителя) е предвидено изключение за деклариране на действителни собственици съгласно §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП.

Моли съдът да отмени процесния отказ и да даде задължително указания за извършване на поисканото вписване.

Съдът като се запозна с материалите по делото и доводите на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР), намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт на ДЛР, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от лице разполагащо с интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество съдът я намира за частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 59, ал. 1, чл.

61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗМИП, в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, се въвеждат изисквания за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, установява се ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация – 1) действителните собственици - физически лица, 2) юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол. По този начин законодателят е определил както подлежащи на вписване данни - посочените в чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, така и техният източник – подадената от задълженото лице декларация. За вписване на тези обстоятелства в Агенция по вписванията – търговски регистър е утвърден образец на заявление Б7, част I, от който включва обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП, включително подраздел „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“, с поле „537“ – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“, поле „538“ – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ и подраздел с поле „550“ – „Действителни собственици – физически лица“. Същевременно в §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП е предвидено изключение от задължението за деклариране на действителен собственик физически лице по отношение на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В тези случаи не се изисква обявяване на имената на физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното обявяване е предвиден друг механизъм - съгласно чл.

59, ал. 4 ЗМИП в този случай се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на чл. 145 и сл. от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).

Предвид изложеното и като съобрази, че при невярно деклариране на заявените за вписване обстоятелства, законният представител на заявителя носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК, а на представляваното от него дружество се налага имуществена санкция по реда на глава десета от ЗМИП, настоящият съдебен състав намира, че длъжностното лице извършва проверка само дали подадената декларация е по образец, дали съдържа данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП и дали декларираните обстоятелства подлежат на вписване.

В процесния случай производството пред Агенцията по вписванията, Търговски регистър е образувано по електронно Заявление Б7 за вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 ЗМИП с вх. № 20190531135804 (л. 22), подадено от Ж.А., в качеството на „адвокат с изрично пълномощно“ на „А.**“ ЕООД. В поле „537“ от Заявлението - „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ е посочено „А.**“ АД – публично дружество, в поле „538“ – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ – „Парк -Хотел Москва“ АД, а поле „550“ - „Действителни собственици – физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството“ – „няма“. В приложената към Заявлението Декларация, част II по образец Приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП (л. 31) е посочено, че „А.**“ ЕООД се управлява пряко от „А.**“ АД, и непряко от „Парк – Хотел Москва“ АД и „Българска холдингова компания“ АД, като за последното е посочено, че е публично дружество по смисъла на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), като в част I

„действителни собственици“ не е отбелязано нищо.

При това положение се установява, че предмет на регистърното производство искането за вписване на две обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ и „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ .

Заявено за вписване обстоятелства относно „действителен собственик“ не е направено, а доколкото търговецът е посочил, че е дъщерно дружество на публично дружество, което предлага акциите си на регулирания пазар, то и по реда на ЗМИП в Търговския регистър не подлежат на вписване това обстоятелство. Изложеното налага извода, че в частта, в която длъжностното лице е отказало вписване на „действителни собственици“, процесния акт е законосъобразен, поради което жалбата в тази част следва да бъде оставена без уважение.

По отношение заявеното вписване относно юридически лица, чрез което пряко и непряко се упражнява контрол, същите подлежат на вписване, доколкото са посочени в подадена декларация по образец и са сред изброените в чл. 63, ал. 4 от ЗМИП обстоятелства. Следователно в случая се установява да са изпълнени изисквания на закона и заявените обстоятелства трябва да бъдат вписани в търговския регистър. Ето защо отказът в тази му част трябва да бъде отменен и на длъжностното лице по регистрация да бъдат дадени указания да впише исканите обстоятелства съгласно данните от Заявлението и Декларацията.

При тези мотиви, съдът

Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ по жалба с вх. № 20191011154727 срещу отказ № 20190531135804-2/04.10.2019 г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ в частта, с която е отказано вписване на заявените обстоятелства относно действителните собственици съгласно § 2 от ДР на ЗМИП по партидата на „А.**“ ЕООД с ЕИК *******.

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при

Агенция по вписванията ДА ВПИШЕ по партидата на „А.**“ ЕООД с ЕИК ******* данните за юридическите лице, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху „А.**“ ЕООД, така както са посочени в Заявление с вх. № 20190531135804 и в част II от Декларацията, съставена от представляващия „А.**“ ЕООД, по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и на чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП.

Решението в частта, в която жалбата е оставена без уважение може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа, в останалата част Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.

СЪДИЯ: